Разбират ли се тъщата и зетя?

  • 5 762
  • 39
# 30
Хохохо. Любимата ми тема - за тъщи  Mr. Green

Краси, кажи на твоя човек да ми се обади, аз ще му кажа какво трябва да направи, за да го обича тъща му до гроб!  Hug
Виж целия пост
# 31
Каква е приликата между тъщата и тортата.
Че зетьовете я предпочитат изстудена и със свещи newsm36
Виж целия пост
# 32
Това ми е болна тема, просто се надявам че все пак един ден, може да стане чудо.... Sad
Виж целия пост
# 33
 Моят мъж много обича да разказва на майка ми вицове за тъщи. Голям купон става. Те и двамата са бърборковци и купонджии и си много си допадат. Е, голяма роля за разбирателството им играе това, че се виждат веднъж на два месеца все пак.
Виж целия пост
# 34
Каква е приликата между тъщата и тортата.
Че зетьовете я предпочитат изстудена и със свещи newsm36

Не спирам да се смея на тия идиотски вицове.
По темата - разбират се, да. Много добре дори, пу-пу! Е, фактът, че родителите ми живеят на няколкостотин километра от нас и се виждаме рядко, вероятно също допринася за тази хармония. Но, от друга страна, свекърите живеят много близо до нас, а аз с тях си се разбирам добре, така че явно е до хора и - в немалка степен! - до късмет.
Виж целия пост
# 35
о- о-о ние сме така от 12 години, но спрях да им обръщам внимание на всички и съм си добре.
 
Виж целия пост
# 36
Към авторката- Роднините са си роднини, ама сиренето е с пари. И за да не се чувстваш длъжна на майка ти и да не си разваляте отношенията- плащайте й наем. Това съм го играла и въпреки, че за моето семейство е непонятно и те предпочитаха да живеем с мъжът ми при тях, ние избрахме съвсем самостоятелно жилище.. на баба му, и й плащахме наем. За ергенският ни живот беше прекрасно. Сега обаче с малката се преустройваме и моите родители решиха да подарят на малката един от техните апартаменти. Така хем  аз не съм им длъжна, хем го направиха по своя воля, хем няма да могат да ми се месят, защото още като го даряваха ги предупредих, че след като си сложат подписа вече няма да има "нашият апартамент", а "апартамента на Чавдара". ще видим обаче как да им благодарим, но ще го правим не по принуда, защото нямаме друга алтернатива, а защото те ни направиха добро. Винаги има начин, стига да има желание...
А относно отношенията тъща - зет : Случих на мъж и майка ми много си го харесва зетя, но и преди, когато не е одобрявала връзките ми, просто ми го е казвала и до там. Никога не ми се е бъркала и никога не е злословила. Имало е случаи да отказва да се среща с даден човек, след време установих, че е била права, но решението за раздялата ни беше само мое, без нейна или на баща ми намеса. И все пак, тя като майка гледа аз и дъщеря ми да сме добре, чак след това зетя. За това и не ми преписа апартамента на мен, (може утре да реша да се разведа, няма да деля я), а го дари на малката с изричното условие в нотариалния акт, аз да мога да го ползвам докато съм жива... За мъжът ми нищо не пише- той си има родители- да го осигуряват. Ето за това си ги обичам наще.  Hug
Виж целия пост
# 37
Разбират се добре... От зетя по - хубав няма.
Когато мъжо се прибере вечер, един от първите му въпроси е дали майка ми е звъняла, как е , що е ... Не само майка ми, ами и цялата рода не могат да го нахвалят... Къде е бил до сега, та не ме е взел по - рано /да ги отърве от мен  Laughing /... Понякога се шегувам, че вече той им е по - мил от мен...
Иначе живеем отделно, под наем. Така и тъщата и свекървата са далеч, и има мир и спокойствие. Никой няма време да се оплаче от никой
Виж целия пост
# 38
имаше нещо такова "Зет като мед, а снаха като змия"

Мисля, че се разбират идеално ,но като живеят на доста разстояние  Simple Smile то всъщност така и аз бих се разбирала чудесно със свекърва ми  Laughing
Виж целия пост
# 39
Към авторката- Роднините са си роднини, ама сиренето е с пари. И за да не се чувстваш длъжна на майка ти и да не си разваляте отношенията- плащайте й наем. Това съм го играла и въпреки, че за моето семейство е непонятно и те предпочитаха да живеем с мъжът ми при тях, ние избрахме съвсем самостоятелно жилище.. на баба му, и й плащахме наем. За ергенският ни живот беше прекрасно. Сега обаче с малката се преустройваме и моите родители решиха да подарят на малката един от техните апартаменти. Така хем  аз не съм им длъжна, хем го направиха по своя воля, хем няма да могат да ми се месят, защото още като го даряваха ги предупредих, че след като си сложат подписа вече няма да има "нашият апартамент", а "апартамента на Чавдара". ще видим обаче как да им благодарим, но ще го правим не по принуда, защото нямаме друга алтернатива, а защото те ни направиха добро. Винаги има начин, стига да има желание...
А относно отношенията тъща - зет : Случих на мъж и майка ми много си го харесва зетя, но и преди, когато не е одобрявала връзките ми, просто ми го е казвала и до там. Никога не ми се е бъркала и никога не е злословила. Имало е случаи да отказва да се среща с даден човек, след време установих, че е била права, но решението за раздялата ни беше само мое, без нейна или на баща ми намеса. И все пак, тя като майка гледа аз и дъщеря ми да сме добре, чак след това зетя. За това и не ми преписа апартамента на мен, (може утре да реша да се разведа, няма да деля я), а го дари на малката с изричното условие в нотариалния акт, аз да мога да го ползвам докато съм жива... За мъжът ми нищо не пише- той си има родители- да го осигуряват. Ето за това си ги обичам наще.  Hug
А бе аз не мога да разбера как точно един подпис променя нещата - нали все ти е даден даром т.е. продажбата е фиктивна. И в двата случая ще чувствам, че съм длъжна, с подпис или без.
А за благодарности - едно благодаря с целувка смятам за най-подходящо. Материални подаръци със сигурност не ми се струват добра идея, защото няма да са равностойни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия