Целодневна форма на обучение

Именно и аз се питам, защо по мое време нямаше деца с дислексия и хиперкинетичност?!
Как така се разпространиха тези диагнози в последните няколко години?
И най-вече как дете, на което в едно училище лепват такава диагноза, в друго училище и с друга госпожа няма и помен от нея?!
Въпросите ми са риторични!
Лошото е, че нямам отговори!
За протокола децата, обучаващи се към сдружения "Шилер" и "Послушковци" също учат на целодневен режим. Доколкото знам това са училищата - 55-то, 145-то и 10-то. Съвсем друга тема е, че не ги препоръчвам

Деца с дислексия винаги е имало, но по-малко се коментираше това. Обикновено се обучаваха заедно с други проблемни деца в специалните училища. Виж, хиперактивността е едно модерно "заболяване", сложих го в кавички, защото не е точно заболяване, а по- скоро адаптация към една динамична среда.
Както писах в един постинг по темата, някои здравословно "изключват", а други, които имат свръхвзискателни родители /учители, съученици, изобщо- "околна среда"/ и свръхсъвестно се стремят да заслужат одобрението им, в един момент не могат да издържат на напрежението и отключват различни състояния, които са тяхната форма на самозащита, тяхното оцеляване, тяхното бягство или тяхното решаване на проблем.
От 8.30 до 16.30  в училище са си 8 часа труд, редуван с почивки. Повтарям, това е изключително нездравословно и изморително за едно 7-10 годишно дете. Абе, хора, вие не се ли изморявате като ходите на работа? При това не ви се налага едновременно да учите и да прилагате наученото в същата тая работа, което , обаче, дечицата правят.
Смятам, че училището не бива да продължава повече от 4 учебни /по 35-40 минути/ часа в начален курс и самоподготовката не трябва да отнема повече от 1- 2 часа дневно. Ако ЦФО е ориентирана към потребностите на детето, а не на родителите, тя ще предлага и свободно време, ама наистина свободно - да се пошляеш из двора /парка/ на даскалото, да поиграеш на карти, тазове или  каквато и да е щуротия, и неорганизирани занимания, и време за следобеден сън за първолаците. Нашите училища не предлагат условия за подобна организация на обучението, затова смятам, че ЦФО е поредното "мижи да те лажем". Едно, че няма съвременна база /допускам изключения/, друго, че научните обосновки, на които се опира тази форма на организация на учебния процес, не са осъвременявани от времето на бума в теоретичното развитие на съветската педагогика.
И накрая- "Каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари."

Не само на съветските педагози им е хрумвало за ЦФО. Има не съветски системи, разработени и функциониращи, друг е въпросът за материалната база и квалифицираните преподаватели.
Ти много точно си описала нещата, редуват се организирани занятия с време за свободни игри, само за следобеден сън не съм чувала  

Лени и едно време имаше деца, които не се справяха. Повечето от тях се насочваха към разни помощни училища, ние просто не ги виждахме. Или си бяха слаби ученици, с намалени поведения, местени от училище в училище до края, а края беше в Бузема  .

Иначе по темата, аз съм учила в такова училище, едно време. Нямам спомен да ми е било трудно или уморително. Помня, че след обяд винаги играехме много, водеха ни по разходки извън училището и т.н.
Наскоро се запознах с учителка в 35-то и сподели, че децата са по-добре подготвени, защото часовете за усвояване на материала са повече, не и се налага да препуска по него и има време да обърне нужното внимание на всяко дете.
С други думи, аз съм "за", жалко, че няма удобно училище за нашето семейство с такава организация  .