Спомени - първите и най-ярки в живота ви

Публикувана: 6 юни 2009, 08:59 ч.
Последно мнение: 24 юни 2009, 16:59 ч.

4 906
94

luna - Пристрастен

rdjvl

# 30 7 юни 2009, 09:07 ч.

На 6г. ми е най-яркия спомен - смъртта на прабаба ми.......

Виж целия пост

eve-nadine

# 31 7 юни 2009, 09:17 ч.

Някъде на 4-5 години съм била, споменът е от уплаха. Живеехме в Латакия, фрад като Варна, на Средиземно море. В квартала имаше един мъж с много белези по лицето и мен много ме беше страх от него- Отровния му виках. Та един ден ме пращат за кисело мляко в отсрещния магазин . Купих аз млякото- в едни пластмасови кофички с дръжки и тръгвам обратно. В този момент "Отровният" тръгва срещу мен ( не конкретно срещу мен), но аз се побърках от страх. Хукнах да бягам и да пищя. Паднах, но с високо вдигната ръка, да не разлея млякото в кофичката. А човечецът се запъти към мен да ми помага. Нашите са видяли това от терасата и на другия ден ме заведоха при Отровния да ни запознаят и да ми обяснят, че не е страшен, даже той нещо ме почерпи. Но още помня физиономията на този човек. След тази случка станахме " приятели".
Мъчила съм се да си спомня по-ранни неща, но безуспешно. А сестра ми си помни кръщенето на 2 години и още куп неща от този период.

Виж целия пост

ivonska

Пристрастен

# 32 7 юни 2009, 09:24 ч.

Помня палавата шегичка на майка ми към баща ми (след като я беше сковал кръст - тя на около 35, аз на около 3): Ами, сега ако умра какво ще правиш? - ще трябва да си намериш друга жена... (придружено от многозначителна усмивка)

Не правете това у дома! Сексуално/любовно/битовите закачки с препратка към смъртта на единия родител плашат дори бебетата!

Виж целия пост

Анонимен

# 33 7 юни 2009, 09:29 ч.

Първи спомен - аз на три години. Изпила съм шепа от хапчетата на баба ми за диабет. Помня линейката....помня приемането в болницата и целия ужас: Не искам, бабо, спинкам тука, не искам..

Цитат на: Polinka_12 в нд, 07 юни 2009, 01:42

Спомням си първата ми мечта ( ама не ми се смейте, малка съм била, ама имах мечта вече) да ходя.

Това ми напомня за една моя мечта като малка - да ми стигат краката до земята, когато седя на седалката в рейса! Как чаках да ми пораснах краката и колко пъти питах: Кога, кога??? Mr. Green

Виж целия пост

r_yaneva

# 34 7 юни 2009, 09:56 ч.

Как си лежа в детското легло, баща ми се показва на вратата и ми носи шишето с мляко преди сън. Всяка вечер го правеше, лекично поклащаше шишето преди да ми го даде и се усмихваше.

Виж целия пост

ria

Регистриран

# 35 7 юни 2009, 10:14 ч.

Аз имам много ясен спомен за една стая и когато я описах на нашите се оказа, че споменът ми е от възраст 1.5-2 г. Тогава се светнах защо виждам в по-голямата част тавана. Mr. Green

Впрочем никой не ми повярва в началото и ме караха няколко пъти да им описвам кое къде точно е стояло, докато не се убедиха, че не си измислям. Rolling Eyes

Виж целия пост

ом

Потребител

# 36 10 юни 2009, 01:09 ч.

На 2 години съм била. Сменяхме жилище, Помня слизането от колата и влизането в новото.

Виж целия пост

AnMary

Джедай

# 37 10 юни 2009, 06:23 ч.

От яслата. Мразя крем карамел. А лелките ме караха да го ям. Тропва с лъжицата по крема, той започва да се мандахерца наляво надясно със затихваща амплитуда... действието ми беше Sick

И пак от яслата. Следобедна закуска - пюре (от онез старите хубави плодови пюренца). Застанало едно хлапе на двора... отгоре налива пюре, отдолу излива (напишка се).

Виж целия пост

Kally

Регистриран

# 38 10 юни 2009, 09:00 ч.

Първи спомен на около 2 години в яслата, спомням си как гледах мама да заминава, след като ме остави там-тъжно усещане и до сега като си спомня.
Къщата, или по-точно дъългия коридор в нея(където сме живяли под наем до около 3 годишната ми възраст.
И първия ден в детската градина-с чувство на самота.
Май основно тъжни моменти съм запомнила..

Виж целия пост

momo

# 39 10 юни 2009, 09:48 ч.

първият ми спомен е отпреди на навърша една година. лежа си в креватчето и ми се е схванала едната ръчичка, но не мога да направя нищо. спомням си с големи подробности жилището, в което сме живели до годинка.

следващите ми ярки спомени са от когато бях на 3. преживях тежка операция и си спомням всичко около нея, при това с нелоши чувства, а по-скоро с картини от местата, на които съм била и хората, които съм срещала.

Виж целия пост

Василиса Умница

# 40 10 юни 2009, 09:56 ч.

Първият ми рожден ден. Помня как летяхме от София до Бургас. Помня страхотната торта на баба ми, любимата ми къща (тяхната). Помня как ми се обаждаха по телефона другите баба и дядо от София. Помня леля ми, която цъфна на вратата (и тя беше пристигнала от София) с едни огромни, бели цветя. Помня как се опитваха да ме снимат, а аз не исках. До ден днешен мразя да ме снимат.

Виж целия пост

Клото

Потребител

# 41 10 юни 2009, 10:06 ч.

Било е малко преди да стана на 3 годинки. Играех си пред блока с някакви лопатки и кофички и изведнъж се появиха майка ми, баща ми и някакви други хора. Майка ми държеше в ръцете си новородения ми брат.
Следващият ми ярък спомен е от смъртта на прабаба ми няколко месеца по-късно. Помня всичко: Как люлееше в ръцете си брат ми, как изведнъж се строполи на земята, как виках дядо ми, лекарите, линейката. И хората, които напълниха домът ни преди погребението.

Виж целия пост

azsa

# 42 10 юни 2009, 10:25 ч.

Как на вторият ми рожден ден
(точно преди 25 години) отидохме
до "Детмаг" и мама ми купи едно
кафяво надуваемо козле. После
вкъщи-козлето, аз и тортата на един
зелен фотьойл.
Майка ми казва,че правя асоциация
от снимки и не ми вярва,че помня.
Ама аз помня.

Виж целия пост

селинджър

# 43 10 юни 2009, 10:30 ч.

Моите първи спомени са от Световното по футбол в Испания през 1982. Първият мач, който гледах беше Перу -Камерун 0-0, пълна скука. Но след това кви мачове имаше не истина. Италия би Бразилия с 3-2 и два гола на Пауло Роси, а за Бразилия играеха Зико, Сократес... Същия този Роси вкара на финала и на Германия и си спомням, че плаках, защото тогава подкрепях именно германците, най-вече заради вратаря им Тони Шумахер, Брайтнер и Румениге.

Виж целия пост