Забременяване от непознат донор

  • 12 816
  • 68
# 15
Лично аз бих предпочела осиновяване,макар че е трудна и бавна процедура.
Това да износиш и родиш детето не е най-важното.Важно е какво ще му дадеш след това.
Все пак е лично решение,не леко при това.Желая на авторката,каквото и решение да вземе,да не съжалява след години Peace
Виж целия пост
# 16
не е най-важното....но пък ще му е биологична майка ако се получи;)
Виж целия пост
# 17
Имам приятелка, която съвсем скоро роди след донорска инсеминация. Не виждам нищо странно или страшно.
Виж целия пост
# 18
Имам приятелка, която съвсем скоро роди след донорска инсеминация. Не виждам нищо странно или страшно.
Всеки различно го приема все пак.И аз не бих.
Виж целия пост
# 19
Мисля, че все по-често ще се засяга този въпрос, напр.  жена, която много би желала да изживее майчинството, но до нея няма любим мъж , с когото да създадат дете- всеки има право да има дете, така че и това е вариант.
Виж целия пост
# 20
Авторката не пита дали вие бихте или не бихте направили подобно нещо. Напротив - тя се обръща към жени, които обмислят или вече са се решили на подобна стъпка. Според мен темата изобщо не е за тук, при положение, че повечето, отговорили с "Аз не бих" имат поне едно дете.

По темата - нямам такива познати, но намирам, че това е един напълно приемлив начин една двойка (или самотна майка) да станат родители. По същия начин, както сурогатството намира все по-широко приложение по света. Предполагам, че, ако се решите на подобна стъпка, има психолози, с които може да обсъдите евентуални емоционални последствия. Не вярвам във форума да намерите нужните за вас отговори. Или поне не в този подфорум.
Виж целия пост
# 21
Напълно споделям мнението на авторката. След 25-тата си година започнах да се замислям точно за това. Ако чакам цял живот да срещна подходящия мъж ..... **************  ooooh! Е сега съм на 30 и вече имам дъщеричка на 1 год и 8 месеца. И какво от това, че татко и не е донор (макар че той за такъв си мисли че съм го ползвала). Все едно, вече не сме заедно. Нито се интересува от детето, нито помага по някакъв начин. Та да попитам тези които са против -  Каква е разликата между т.нар "донор" и този тип "татковци" като този на дъщеря ми? Кой от двата варианта е по добрия като отговор на въпроса "Аз имам ли татко". Вариант 1 - "Имаш, но не си го виждала, защото не му пука за теб" или другия 2." Той не знае че съществуваш". Според мен и двата отговора звучат еднакво нелепо. Донорския вариант поне гарантира по спокоен живот, от този на разделена двойка при която единия от партньорите се опитва на всяка цена да съсипе живота на другия  Close
Виж целия пост
# 22
Нямам такива познати.
Аз не бих го направила,но ти щом така си преценила за добре мога да ти пожелая само успех.  bouquet
Виж целия пост
# 23
Имам такава роднина , която забременя така.Съпругът и беше болен и избраха този вариант.В последствие той почина , но никога и по никакъв повод не сме разговаряли по въпроса.
Виж целия пост
# 24
Аз пък бих го направила. Ако много искам дете, времето ми за това изтича, а до мен няма подходящ човек - да, бих пробвала и този вариант. Осиновяването ще е най-последния от всички.
Виж целия пост
# 25
Нямам познати, които са забременели от донор, но това е защото имат деца от собствените си съпрузи. Смятам, че е напълно нормално една жена да забременее от донор ако иска дете, а няма друг начин да се сдобие с такова. Сигурна съм, че тези жени намират начин да обяснят на децата си всичко, все пак за да се решиш на такава стъпка се предполага, че си обмислил нещата. Не виждам какво е по-трудно за обяснение от това да ти обяснят защо си заченат ин-витро или защо татко ти живее с друга жена и има деца и от нея.
Виж целия пост
# 26
Имам позната, която прави два опита по тази схема, но за жалост без успех, което окончателно я обезвери и вече мисли за осиновяване. Смятам, че това е един чудесен вариант и подкрепям жените, които осъзнато са стигнали до това решение. Така ще постигнат мечтата си да имат деца и късмета да им бъдат биологични майки  Peace
Виж целия пост
# 27
Никъде ни прочетох жената да пита "Бихте ли го направили или не" Thinking Crossing Arms
Виж целия пост
# 28
Авторката не пита дали вие бихте или не бихте направили подобно нещо. Напротив - тя се обръща към жени, които обмислят или вече са се решили на подобна стъпка. Според мен темата изобщо не е за тук, при положение, че повечето, отговорили с "Аз не бих" имат поне едно дете.

По темата - нямам такива познати, но намирам, че това е един напълно приемлив начин една двойка (или самотна майка) да станат родители. По същия начин, както сурогатството намира все по-широко приложение по света. Предполагам, че, ако се решите на подобна стъпка, има психолози, с които може да обсъдите евентуални емоционални последствия. Не вярвам във форума да намерите нужните за вас отговори. Или поне не в този подфорум.
Абсолютно точно  Peace
Не е много реално, ако не се поставим на мястото на теzи жени. Все пак ние имаме деца. Лесно е да се каже "Не бих" ей така, все едно това е нещо, дето не е кой zнае колко важно. Но все пак, аz бих, раzбира се, ако ми се налагаше.. Съвсем нормално ми се струва, алтернатива да имаш свое дете...
Виж целия пост
# 29
И аз така разбрах, че става въпрос за жена, която няма съпруг или не може да си намери а репродуктивните и годинки намаляват. Не виждам нищо лошо, всяка жена иска да има дете и ако само това е начина защо не. Само не съм убедена, че в България ги изследват достатъчно. Обяснението е най-малкия проблем и винаги може да се намери начин, нима е по-лесно да обясниш на едно дете, че има бащо но той не иска да има нещо общо с него  или пък е алкохолик и е биел майката или нещо подобно . Успех каквото и да решиш! Hug

 Peace подкрепям мнението на cvetyab  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия