Кога родителите изпускат юздите на децата си?

  • 5 666
  • 40
# 15
Нима единствения вход за достъп към информация за света се нарича личен опит?  newsm78

Но, но наличието на такъв е задължително, според мен, преди човек да си позволи да прави обобщения и особено преди да тръгне да поучава останалите.
Направо е природно чудо как при наличието на толкова "велики" възпитатели без деца или с дечица на няколко месеца, по света бродят толкова невъзпитани и нагли тийнейджъри.  Laughing
И къде остават педагогическите теории на родителите с израстването на децата им? Загадка.  Mr. Green
И ти ни обощаваш без да ни познаваш, но това е друга тема. Работя по втеми свързани със зависими младежи и такива с девиантно поведение от 97-ма. Социолог съм. Журналист съм от 15 години. Вероятно имам достатъчно информация, за да изкажа мнение, да поучавам и прочее. И казвам това единствено, за да видиш, че правиш същото срещу, което роптаеш- да се изказваш неподготвена. И да, детето ми е на година и половина, но няма да чакам да стане на 20, за да помогна на други родители, като разкажа наученото. Не виждам какъв е твоят проблем с това? Честно. Явно, все пак, не ми достигат знания и опит, за да се учудвам от подобни неща.
Виж целия пост
# 16
Ох, Бояна, ако с всички тези подскоци на ощипана искаш да кажеш, че ти си Sunshine84, бих желала да ти напомня, че двойните регистрации са забранени в този форум.  Mr. Green
Определено имам проблем, когато се обърна към някого, а ми отговаря друг.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 17
Ох, Бояна, ако с всички тези подскоци на ощипана искаш да кажеш, че ти си Sunshine84, бих желала да ти напомня, че двойните регистрации са забранени в този форум.  Mr. Green
Определено имам проблем, когато се обърна към някого, а ми отговаря друг.  Rolling Eyes
Не, но и тя може да е подкована по темата. Wink Правя отметка по темата за опита, а опит като ощипана нямам, та не знам за какво говориш.

ПП Ще внимавам с дойните регистрации, че инак ще отиде едничката ми трибуна за изява. /Надявам се, късният час не пречи да стане ясно колко много се шегувам с всичко написано. Макар с последното да утрепах шегата, пояснявам, за да не се налага да пиша пак в тази тема по тази тема/
Виж целия пост
# 18
Отговорът се крие във въпроса. Децата трябва да се научат сами да държат юздите си, да са независими и да се обичат. Ако имат тези умения няма да имат желание да се самоунищожават подражавайки на други свои връстници. Погледни повечето теми в този форум свързани с възпитание и ще разбереш още- децата са възпитавани с насилие, агресия, манипулации, наричани с най- различни обидни думи, забраните, които се налагат не се обясняват и като цяло с децата се води война. Още повече родителите като пример за подражание не са в особено добра форма, притиснати от проблеми нерви, неувереност, със сбъркани модели за родител и дете, за мъж и жена. И накрая- свръхочаквания от децата, перфекционизъм, или пълна свобода, без никакви, абсолютно никакви ограничения. Има и още много различни причини, но най- лошата е, че се сещаме за тях, когато е късно. Ако повечето деца се възпитават в самостоятелно мислене, обич и себеуважение и виждат подобен пример у родителите ще си държат юздите и сами.

И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.   bouquet
Az съо мисля, че това е начина за справяне с децата. Каквото посеем, това жънем. Ако не им даваме свобода като по-малки, когато пораснат те не знаят какво да правят със свободата си. Говоря от личен опит, осъзнала вече грешката си с едното си дете. При другото не я допуснах, макар да беше по-голямото.
Виж целия пост
# 19
Ами нямам кой знае какъв голям опит. Като изключим  1 година преподаване на деца от 1ви и 2ри клас на английски език. Не казвам че съм веща по въпроса, но определено не съм и равнодушна. Как Сийка, ти новини не гледаш ли? Не може да не си видяла репортажите за насилието между ученици по училищата. Или за боевете пред столичните дискотеки. Всички сме свидетели на едно общество, което нехае за децата си. Не знам как е на запад, но това което аз виждам тук е ужасяващо. И ми се струва че почти на никой не му пука.
Виж целия пост
# 20
Какви юзди, какво отпускане?
Да са ни живи и здрави децата - насилие винаги е имало  и ще има.
И моите съученички преди 30 г. се биеха за момчета в центъра на София.
Наркотици - нямаше много, но водка с кодтерпин/против кашлица/ смучеха всички  елитни възпитаници на 5те  езикови гимназии  в София. Сега се продават таблетки ...
Пред дискотеките боеве нямаше, но на Маймунарника - як кютек.
Само че, за всичко това не се пишеше по вестници и не го даваха в новините.
Просто трябва да  учите децата си - кое е добре за тях и кое не. Но  и да им разрешавате понякога да кривнат от пътя.
Няма страшно, ако  пробват да пушат - все пак  и ние го правим.
За алкохола - ами научете ги как да пият за кеф, а не да се насвинват с коктейл - водка с бира.
Научете ги, че момиче в 9ти клас с галон бира в 10,30 е грозна гледка и от бирата става корем.
После  ще се тръшка във форума за диети девойката.
Научете ги, че  кафе 3 в 1 се пие с топла вода, а не се къса пакетчето и не се изсипва направо на езика.
Научете ги коя храна е полезна, защо не е хубаво да се купува само чипс и кола.
И последно - спомнете си  вие какво правихте на техните години, какво криехте от родителите си, за какво ги заблуждавахте.

Виж целия пост
# 21
Научете ги, че момиче в 9ти клас с галон бира в 10,30 е грозна гледка и от бирата става корем.
  Така като се замисля и аз го правех това и тогава никак не ми се струваше грозно. Особено гарнирано с порция баклава. Сега цъкам като културна леличка-часовник.
 
Виж целия пост
# 22
Нормално е в момента, в който детето се превръща в голям човек, да застане на главата си, за да покаже на родителите си, че вече е самостоятелно и само си решава. Естествено, почва да го прави, преди да е готово реално да живее само.
Ако не ги вбеси яко поне няколко пъти, то не е сигурно дали не е още послушното дете, вместо да стане голям човек.
В момента, в който тази неувереност окончателно отмине - обичайно когато младежът е заминал да следва, намерил си е работа и т.н. - нуждата да се доказва чрез драстични постъпки отмира.

Това е ОК. Примитивните общества имат инициационни ритуали, чрез които тази работа се свършва отведнъж. Един ден си дете, след седмица си възрастен и всички се отнасят с теб като с такъв. Тук това се влачи с години, особено при дълго образование.

Друг е въпросът, че най-сериозният проблем на тийнейджърите в България е колко много от тях растат въобще без родители - къде с баби и дядовци, къде съвсем сами, докато родителите работят в чужбина. Не говоря наизуст. Това вече води до патология.
Виж целия пост
# 23
Кои са тези "добри" деца? Децата в нашата градинка се бият, хапят, влачат за косата, блъскат... Те със сигурност няма да станат и прилични тийнейджъри.
Най-"забавното" са родителите им, които се радват на това с думите "ами така е в живота"...
Ще трябва да плащаме частни детски градини и бавачки, за да не живее малката с тези деца...
Виж целия пост
# 24
Много е вярна приказката, че каквото сами си посеем - това ще ожънем.
Децата преди всичко трябва да се отглеждат и възпитават с много любов и безкрайно търпение. На детето трябва да се обяснява, разяснява, да му се покаже кое е добро и кое е лошо, за да може то само да си прецени като порасне кое в света е доброто и кое лошото.
Много е важна и атмосферата в къщи - спокойствието, любовта между родителите и другите в семейството, уважението между тях са също от основно значение. Ако то вижда спокойна и здрава семейна среда със сигурност ще я има като образец след време за себе си и ще се стреми към такава. Но ако е свидетел на свади, постоянни обиди, ако родителите взаимно не си зачитат авторитета  си, не дай боже побой върху майката - ами детето ще е агресивно и още как! Ще знае че след като в семейството му така се решават проблемите значи и то може само така да си реши - такъв пример са дали родителите, това копира детето.
Все пак каквото и да си говорим и пишем тук, си е голяма отговорност възпитаването на дете (деца). Не винаги успяваме май да се справим със всичко, въпреки че може би сме наясно къде бъркаме.
И нека не забравяме - Личният пример на родителите е един от важните фактори за възпитанието на децата ни. Обичайте се, забавлявайте се заедно, уважавайте се. АКо това е невъзможно по една или друга причина, поне детето да е колкото се може по-далеч от проблема и да не присъства на скандали и прочие....
Виж целия пост
# 25
Подкрепям мнението на bistra_m
 Въпреки, че всяко дете е с индивидуален характер, огромно значение за възпитанието на децата има личния пример на родителите, както и атмосферата в семейството. Родителите имат нелеката задача едновременно да бъдат както приятели, така и наставници на децата си. (Без)действията , с които "режем" юздите според мен са: липса на внимание (поради ангажираността на родителите- в стремежа си да осигурим материално децата си, ние не им помагаме в духовното израстване), безразличие към действията, постъпките или "сигналите" от децата ни, лош личен пример (агресия в семейството, незаинтересованост), съвети от рода на: "бий, за да не те бият теб" ( с което се насърчава една агресия, която изобилства в днешно време) или заета позиция на родител:"моето дете е безгрешно, винаги чуждото е виновно".
Към всичко това се прибавя и липсата на гражданското общество, на апатията на околните, които например виждат, че деца се бият и отминават. Прибавят се и постоянно налаганите от медиите модели, липсата на изградена ценностна система....
Виж целия пост
# 26
Е зависи, аз лично предният път като бях на гости у баба си останах потресена как едно осемгодишно дете, или на 9, ме нарече (извинявам се) путка. При което аз така се ядосах от това неуважение, най-малкото, че едно дете не бива да говори така, друг е въпроса, че въобще не ми е на годините да ми говори с този тон. Хлапето си изяде шамара. Признавам, че ме беше страх да го удрям да не се появи някоя "защитаваща" майка твърдейки, че нейното синче такива думи не може да използва, че и това се е случвало. същото това дете, вече с компания пристига в магазина на вуйчо ми. Баба ми е на щанда, на 75 години. При което хлапето без капка срам заявява на баба ми "Яж ми кура". По-големите деца, с други думи на дванайсетгодишните били наблизо и като чули отишли и им ударили един хубав бой. Аз и баба ми си я предупредих, че кажат ли и нещо пак само да ми се обади да ги намеря. И този път хич няма да ми е до родители. Според мен това дете вече изпуснато и не ми се мисли какво ще стане в бъдеще.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра.  Laughing Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас.
Виж целия пост
# 27
Е зависи, аз лично предният път като бях на гости у баба си останах потресена как едно осемгодишно дете, или на 9, ме нарече (извинявам се) путка. При което аз така се ядосах от това неуважение, най-малкото, че едно дете не бива да говори така, друг е въпроса, че въобще не ми е на годините да ми говори с този тон. Хлапето си изяде шамара. Признавам, че ме беше страх да го удрям да не се появи някоя "защитаваща" майка твърдейки, че нейното синче такива думи не може да използва, че и това се е случвало. същото това дете, вече с компания пристига в магазина на вуйчо ми. Баба ми е на щанда, на 75 години. При което хлапето без капка срам заявява на баба ми "Яж ми кура". По-големите деца, с други думи на дванайсетгодишните били наблизо и като чули отишли и им ударили един хубав бой. Аз и баба ми си я предупредих, че кажат ли и нещо пак само да ми се обади да ги намеря. И този път хич няма да ми е до родители. Според мен това дете вече изпуснато и не ми се мисли какво ще стане в бъдеще.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра.  Laughing Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас.

Колко пъти спрягаш глагола "удрям" в написаното? С това само доказваш, че както те отгледат такъв ще станеш- като те бият ще станеш насилник и ще се молиш, когато удариш дете, защото се закача с погрешната дума да не е дете на майка отгледана като теб и да не отнесеш и ти шамарите.  Скоро не съм чел нещо по- ужасно от твоя пост. Толкова е тъжно и жалко...
Виж целия пост
# 28
Бояна ,опитай се ти да обясниш на 8-9 годишно ,че е лошо да псува и виж дали няма пък да те за*бе.Със шамара става работата.
Виж целия пост
# 29
Бояна ,опитай се ти да обясниш на 8-9 годишно ,че е лошо да псува и виж дали няма пък да те за*бе.Със шамара става работата.
Joy Joy Joy
Абе, хора, в какъв свят живеете? Всъщност, не искам и да знам. Бийте се, възпитавайте се и живейте както ви е удобно- ваша работа. Ако посягате да "възпитавате" чуждите псуващи деца знайте, че наистина наоколо не трябва да има никой, че и в затвора можете да отидете- шамарите са насилие според законите у нас.

ПП И като е псувало детето какво? Нима е по- хубаво да го научите да бие другите вместо да ги псува? И утре ще порасне и ще ви срещне и набие вместо да ви тегли една? Странна логика, но явно във вашият свят е нещо нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия