И мама и свекървата се досетиха много преди да им кажа, а и разбира се бяха го споделили с половинките си. Та аз само им казах, това дето си знаеха. 
Виж целия пост
как да съобщя на родителите си за новия човек в семейството?????
- Публикувана: 6 септ. 2005, 17:25 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2005, 05:51 ч.
# 16
7 септ. 2005, 09:07 ч.
И моята майка знаеше преди да й кажа. Иначе отидохме на гости у тях една вечер и им казахме. Бяха много щастливи.
Виж целия пост
# 17
7 септ. 2005, 09:30 ч.
Аз така и не успях да им кажа втория път 
Още с влизането в дома им сина ми започна да вика с пълно гърло :"А пък мама ще си има бебеееее"
и така:)
майка ми не очакваше такава новина
но разбира се беше шастлива - сега чака с нетърпение да се разбере дали ще е момче или момиче - много и се иска внучка 
Виж целия пост
Още с влизането в дома им сина ми започна да вика с пълно гърло :"А пък мама ще си има бебеееее"
и така:)майка ми не очакваше такава новина
но разбира се беше шастлива - сега чака с нетърпение да се разбере дали ще е момче или момиче - много и се иска внучка
# 18
7 септ. 2005, 09:50 ч.
Пожелавам ти скоро наистина да се сблъскаш с този така приятен "проблем". При мен лично се получи така, че баща ми имаше рожден ден и аз му се обадих да му кажа, че имам подарък, но ще му го дам по-късно (те живеят в момента на друго място) и той ми обяснява, че майка ми ще си идва другия месец и да го дам на нея[smilie=smile3521.gif]. И тогава аз трябваше да обяснявам, че ще го получи след 7 месеца 
Начини мноооооого, причина една!
Виж целия пост
Начини мноооооого, причина една!
# 19
7 септ. 2005, 10:38 ч.
Ние с мъжа ми отидохме у нашите и аз направо им го изстрелях - "Ами,бременна съм". Щяха да откачат от радост. Това е една от най-прекрасните новини, които можеш да им съобщиш и бъди сигурна,че ще се зарадват много.
А иначе успех с опитите.
Виж целия пост
А иначе успех с опитите.
# 20
7 септ. 2005, 11:10 ч.
Ние отидохме лично при моите родители и при родителите на съпруга ми.Като им казах ме на моите - те така се бяха шашнали ,майка и татко се разплакаха и бяха мноого щастливи.
Виж целия пост
"Ще ставате баба и дядо" 
и тя: "Ама как, ама кога? Ох, толкова се радвам..."
и тя: "Ама как, ама кога? Ох, толкова се радвам..."
# 21
7 септ. 2005, 11:20 ч.
Майка ми беше с мен на видеозона, и разбра веднага.
Прие го добре, макар че не беше планирано.
Виж целия пост
Прие го добре, макар че не беше планирано.
# 22
7 септ. 2005, 11:30 ч.
Ние изчакахме 2 месеца и след това попитахме жената на брата на мъжа ми Роси дали можем да използваме събиране то повод рожденият и ден да съобщим една новина на всички, тъй като тя беше поканила всички, а не знаехме кога щеше да се появи такъв случай в който да се съберат и нашите и на мъжа ми родителите (исках да кажем на всички заедно, за да няма пренебрегнати). Когато Роси разбра новината много се зарадва и тя ми помогна да я съобщя. Настана голяма суматоха, родителите ми се разплакоха от вълнение, сестра ми и тя, замалко щеше да ме задуши от прегръдки, племениците ми пък започнаха планове за бъдещи покупки. Общо взето всички бяха страшно развълнувани и казаха, че този Р.Д. няма да го забравят.
Виж целия пост
# 23
7 септ. 2005, 11:49 ч.
аз казах на мама и тате още първия месец а на свекърите още не сме-те май не ме харесват и ме е страх да не насочат лоши мисли към бебо 
вие има ли хора на които не ви се иска да казвате?аз не съм казала и на една близка приятелка която скоро получи аборт за да не я нараня,както и на 2 които отдавна искат бебе
Виж целия пост
вие има ли хора на които не ви се иска да казвате?аз не съм казала и на една близка приятелка която скоро получи аборт за да не я нараня,както и на 2 които отдавна искат бебе
# 24
7 септ. 2005, 12:01 ч.
Когато установих,че съм бременна първо казах на мъжа ми с много заплашителни думи,ама после като се успокоих много се зарадвах и после казах на майка ми първо от родителските тела,но по телефона,защото тя е в друг град и тя много се зарадва.След като ми потвърди гинеколог,че съм бременна казах и на баща ми пак по телефона и той направо започна да крещи от радост.На свеки и свекъра казахме малко по-късно (а беше запланувано да не им казваме докато не ми проличи),защото трябваше да обесня,защо не съм отишла на погребение на дядото на мъжа ми-те не реагираха никак си,после ни честитиха само.
Виж целия пост
# 25
7 септ. 2005, 13:41 ч.
Без да ми се обиждаш, ама твоята работа малко като Нероден Петко!
Свършете "работата" първо, пък тогава му мисли!
Виж целия пост
Свършете "работата" първо, пък тогава му мисли!
# 26
7 септ. 2005, 14:26 ч.
Аз забременях в странство - 2 месеца след като напуснах родината. съобщих на майка ми по телефона, нямаше как да го направя ли4но. Тя беше много щшастлива и леко шашната - заради това 4е съм дале4, сама /без нея, де/.
Моето свеки също имаше странна реакция:"Така ли?!
Ама защо бързахте бе, мойто моми4е?! Как ще се оправяте сега?! Ами и аз някак си още не мога да се наглася да ставам БАБА, млада се 4увствам. Как така някой ще ми казва баба?!" 
А след ден-два ми пише съобщение на мобилниа телефон: "радвам се 4е скоро ще ставам МАМИНКА".
Виж целия пост
На свеки й звъня и й казвам:
-Ще си имаме бебе
А тя: Знам Личеше ти и аз само чаках да ми кажеш
-Ще си имаме бебе
А тя: Знам
Личеше ти и аз само чаках да ми кажеш Моето свеки също имаше странна реакция:"Така ли?!
Ама защо бързахте бе, мойто моми4е?! Как ще се оправяте сега?! Ами и аз някак си още не мога да се наглася да ставам БАБА, млада се 4увствам. Как така някой ще ми казва баба?!" А след ден-два ми пише съобщение на мобилниа телефон: "радвам се 4е скоро ще ставам МАМИНКА".
# 27
7 септ. 2005, 17:33 ч.
Мога да ти кажа ние как казахме на родителските тела - понеже не ги известихме, че действаме за бебе - като видяхме положителния тест, решихме да им кажем (даже още не бях ходила на гинеколог).
Взехме една тортичка с гладка глазура отгоре, и помолихме с крем да напишат Ч.П.В. - Честито Първо Внуче. Отидохме с тортичката и на място разтълкувахме надписа
Естествено, вълнението беше безкрайно (свеки рева, майка ми почти седна на земята от изправено положение), но тези положителни емоции са хубави
Един по-внезапен подход - носи торбести дрехи до 5-6 месец, после се напъхай в тесни дрехи по тебе - изненадата е гарантирана
Виж целия пост
KАЖЕТЕ МИ КАК ДА ИМ КАЖА ПО-ДЕЛИКАТНО 
Мога да ти кажа ние как казахме на родителските тела - понеже не ги известихме, че действаме за бебе - като видяхме положителния тест, решихме да им кажем (даже още не бях ходила на гинеколог).
Взехме една тортичка с гладка глазура отгоре, и помолихме с крем да напишат Ч.П.В. - Честито Първо Внуче. Отидохме с тортичката и на място разтълкувахме надписа
Естествено, вълнението беше безкрайно (свеки рева, майка ми почти седна на земята от изправено положение), но тези положителни емоции са хубави Един по-внезапен подход - носи торбести дрехи до 5-6 месец, после се напъхай в тесни дрехи по тебе - изненадата е гарантирана
# 28
7 септ. 2005, 19:12 ч.
Понякога първата реакция може да е супер глупава, особенно, ако роднините са по-инертни в някакъв смисъл.
Но това не трябва да те плаши. С растенето на корема ти и техния ентусиазъм ще нараства, а като се роди бебока, вече ще са тотално оглупели от умиление и гордост.
Така, че не се тревожи излишно, а действай по въпроса
На майка ми казах на следващия ден, след положителния тест. Взех я от работа и й казах, че ще пием кафе. Седнахме, поръчахме и й съобщих, че имам да й казвам нещо важно, без да чуе повече, се разрева със сълзи и се развайка - Ужас, Край, кариерата ти, ученето! и други подобни глупости, не можа да се зарадва искренно още поне 2-3 месеца.
Свекърва ми се правеше, че не знае какво ми е докато не влязох в болница за задържане в 6 месец.
Тогава нахлу в стаята със сълзи на очи, метна ми се на корема и сърцераздирателно занарежда - внучето ми, милото ми, дръж и стискай!
Ела сега да ги видиш и двете, нищо друго не ги интересува
Виж целия пост
Но това не трябва да те плаши. С растенето на корема ти и техния ентусиазъм ще нараства, а като се роди бебока, вече ще са тотално оглупели от умиление и гордост.
Така, че не се тревожи излишно, а действай по въпроса
На майка ми казах на следващия ден, след положителния тест. Взех я от работа и й казах, че ще пием кафе. Седнахме, поръчахме и й съобщих, че имам да й казвам нещо важно, без да чуе повече, се разрева със сълзи и се развайка - Ужас, Край, кариерата ти, ученето! и други подобни глупости, не можа да се зарадва искренно още поне 2-3 месеца.
Свекърва ми се правеше, че не знае какво ми е докато не влязох в болница за задържане в 6 месец.
Тогава нахлу в стаята със сълзи на очи, метна ми се на корема и сърцераздирателно занарежда - внучето ми, милото ми, дръж и стискай!
Ела сега да ги видиш и двете, нищо друго не ги интересува
# 29
8 септ. 2005, 00:02 ч.
Ами как - ДИРЕКТНО ... невиждам нищо лошо, нито пък притеснително ... да се си убила човек ... Това е най- хубавата новина, ти се притесняваш ....
НО не мисли от сега, момента сам ще си дойде ... първо виж 2-те чертички, пък после пак ще говорим ...
КЪСМЕТ!
Виж целия пост
НО не мисли от сега, момента сам ще си дойде ... първо виж 2-те чертички, пък после пак ще говорим ...
КЪСМЕТ!
Препоръчани теми