Защо хората се страхуват от осиновяването?

Не познаваш ли деца, от които е било скрито, че са осиновени? Аз познавам доста. Никое от тях не научи за това от родителите си. Все се намираше по някой страничен, който да ги светне.
А сега се опитай да се поставиш на тяхно място - с огромното разочарование, сриването на целия ти познат свят...

Нормално е човек да направи всичко възможно да има свое собствено дете.Такава ни е природата.
Иначе в осиновяването няма нищо лошо,дори вярвам,че с времето осиновеното дете се обича като родно.

абсолютно! трябва да се справяме с проблемите и да помагаме на близките да се справят с тях, а не да се крием като мишки. аз съм мислила много по въпроса ако осиновя дете кога да му кажа и вече съм категорична - от самото начало. сигурно няма да е лесно да обяснявам защо мама го е оставила, но ще се опитвам да компенсирам с мнооого любов. и най-вече да говоря мноооого с него/нея по въпроса, за да се справи с емоциите и да не израстне осакатено.

това вече не може да се прецени кой как ще реагира, независимо колко е адекватен. лъжата си е лъжа и има хора които я прощават по трудно от каквато и да била друга постъпка и за тях ще е много по важен фактът, че са били лъгани години, а не това че са осиновени. аз познавам такива. в смисъл трудно е да уважаваш някой, който те е лъгал, независимо с колко добри намерения. особено ако си тийнейджър

А кога според вас е нормално да се каже на едно дете, че е осиновено? На 2-3-18г?

Може би трябваше да си пуснеш темата в "Проблемно забременяване"...Ако ти стиска, разбира се...
Аз съм от тия дето съм "изсипала" сума ти пари за ин витро. И то сериозни суми. И за малко и донорска яйцеклетка щях да ползвам, ама яйчниците ми се напънаха и все пак произведоха нещо, предполагам за последно. Та така се сдобих с носител на собствените си и тези на мъж ми гени. И не, не са по-добри от чуждите, предполагам, но са си наши.
За сведение само ще ти кажа, че щях да използвам донор, не защото щях да съм го "одобрила"(даряването е анонимно), а защото детето щеше да носи гените на мъжа ми. Щото аз на мойте гени не държа кой знае колко, но исках дете точно от този мъж.

И въобще- rika е написала това, което и аз мисля по въпроса.

Възхищавам се на жените, които осиновяват. Но аз не бих могла.

А ти защо я пусна тази тема. Ей тъй, от любопитство питам, не се заяждам.
А и защо си мислиш, че осиновяването трябва да е приоритет само на проблемно забременяващите.
Защо невъзможността да имаш деца =осиновяване?

от съвсем малко, откакто разбира и говори човешка реч. има си начин да се говори по въпроса и да се обяснява, аз лично преди това бих се допитала до специалист, за да не объркам нещо. но няма да чакам "да порастне пък ще видим кога ще му дойде момента". смятам че интелекта на малките деца много се подценява, както и тяхната способност да разбират света

Мисля, че много хора просто имат предразсъдъци. Да не е болно, пък да не е не знам си кво си, пък недай си боже да не е циганче или друг цвят. 

Другото е, че много двойки в любовта си искат да видят що ще се пръкне от гените им. Аз определено бих пробвала асистирана репродукция, за да имам дете от мъжа си.

На въпроса защо хората предпочитат скъпи и болезнени процедури и години опити за собствено дете,вместо да осиновят дете от дом-отгорът е прост инстинкт за самосъхранение .Стремиш се да оставиш наследство.Едно дете носи 50 процента от твоите гени и продължава твоя род,то има твоите черти.
По-трудно е да осиновиш дете или да приемеш дете от друг брак на партньора като твое собствено.

  Най-просто казано- това е

  Има си обяснение. Прочетете книгата" Първична рана" и там ще намерите отговора Едно дете винаги, винаги иска собствената си майка и винаги страда за нея. Дори и да е бил осиновен като бебе, той усеща липсата й. Пак биология най-вероятно .Кръвта не можеш да излъжеш.

Не вярвам, че някой нарича осиновеното дете некачествено!  


Защото засегнатите двойки имат надежда за собствено и както всички знаем тя умира последна  


Кремито, колко жени познаваш които мислят така?? Аз познавам поне четири двойки с такива проблеми и никой не се плаши от осинояване. Плашат се от процедурата, която е дълга и сложна. Моя братовчедка чакаше две години и половина докато проверят всичко около нея и оправят документите. Не си мисли, че по домовете за сираци те посрещат с цветя и почести ...

което пък винаги ме е изумявало - хубаво е по презумпция нали да проверяват семейството в името на доброто на детето, ама що го правят толкова сложно бе??? направо понякога имам чувството че не искат да се осиновяват децата  то бива бюрокрация, бива...

Всеки решава сам за себе си подобен въпрос.Колкото до разкриването на осиновяването - няма правила.Не може да се вини някои,че не е казал и пр. това е лично решение и няма място за обсъждане,както е лично решение дали да имаш едно дете или три.Някои интересува ли се от чуствата на тези хора и кои има право да определя правила?
А децата дали собствени,припознати или осиновени носят еднакво :радост,щастие,грижи и тревоги.Тези въпроси прекалено много ни занимават,а запдняците имат собствени деца и осиновяват деца със здравословни проблеми от България!
Но,както каза преди време Б.Борисов - важен е материала!

Не съм много съгласна . По-скоро страда от това, 4е не е като другите, 4е не я познава и не знае нищо за произхода си. Познавам две осиновени жени, които познават биологи4ните си майки и го от4итат като грешка. При такива контакти съвсем разли4ни проблеми има, съвсем разли4ни о4аквания и разо4арования.

Първият слу4ай моми4ето като дете(на5г) е отнето от майка си-наркоманка, осиновено от страхотно семейство, но БМ толкова много я е объркала и продължава да се меси в живота й, 4е дори до днес след хиляди терапии проблеми, колкото искаш. Сама ми е казвала, 4е е невроятно късметлива да бъде осиновена и да знае какво е истинско семейство и любов.

В другият слу4ай, се запознават след 15-тна години, моми4ето разбира, 4е 4овека срещу него е 4ужд и освен едни гени, нищо друго не дели с този 4овек и не иска да има контакт с нея, майката от своя страна тъй като е износила детето о4аква то веднага да има емоционална връзка с нея, която липсва и от там се запо4ва голяма драма.

По -скоро, отношението към осиновяването в семейство с осиновени деца е по-важно. Ако осиновителите цял живот обвиняват БМ, 4е е при4инила това на детето си, ако гледат на детето си като на жертва, като на разли4но, естетсвено е, това да даде отражение върху психиката на осиновеното дете.

Ако детето  расте със знанието, 4е е осиновено, 4е това е нещо нормално, 4е много други хора с или без биологи4ни деца осиновяват от любов, тогава ще го приема за нормална 4аст от живота си. За това е важно да има организации и мероприятия за осиновители, да си помагат и децата да се познават и да не се 4увстват "разли4ни".

1. Не от вси4ки хора става осиновители. Както и да ти зву4и това е така.
2. Не познавам никой, който да мисли, 4е осиновеното дете е нека4ествено, но е истина, 4е пове4ето  деца от домове имат здравословни проблеми и са изостанали в развитието си, само защото в домовете не им се обръща достатъ4но внимание. 4есто такива деца имат нужда от терапии и т.н. и не е никак лесно, дори когато е биоло4но детето да минаваш през такива препятствия.
3.Ако не си била на тяхно място нямаш право да обсъждаш желанието им на всяка цена да имат собствено дете. Дори и да осиновят, заради природата ни на майката винаги ще  липсва 4увството за малкото растящо 4ове4е вътре в тях,  нямат да имат спомени от първите 9 месеца или няколко години от живот на осиновеното им дете. Страха, 4е това дете един ден може да се обърне срещу тях, да ги обвинява, да търси другата, както и обикновено любопитството как ли би изглеждало биологи4ното им дете. При някои хора тези 4увства са по-силни и за това правят вси4ко възможно за собствено.
4. Бюрокрацията е при4ината да има още толкова много деца по домовете и в приемни семейства. Не е само в Бг така, а навсякъде.
Имам приятелка англи4анка, която от две години 4ака САМО да им назна4ат социален работник, след това поне година той трябва да ги опознае, преди да могат официално да 4акат за дете. В Америка е по-бързо, но пък всеки щат има разли4ни правила, 4есто БМ има от 2-7 дни докато се откаже от правата си, винаги може да промени мнението си в последния момент, а семейството след толкова нерви, 4акане и надежди се прибира с празни ръце.
В САЩ е разпространено БМ да избира родителите, както и непълното осиновяване( нари4а се отворено- БМ има контакт с осиноветелите дори след настаняването на детето), което не е толкова лесно да се приеме от осиновителите, а 4есто много БМ имат ред условия преди да изберат родители за детето си, от това как да се казва детето ,та до какви спортове да тренира като порасне.

Не е толкова просто да знаеш, докато не изпиташ и се бориш за биологи4но или осиновено, колкото и да се изпише в темата, никога не може да разбереш през какво минават тези хора  и дано не ти се налага.