плач п/в градината

Някъде вече разказах за нашите неволи и перипетии около тръгването ни на детска градина и за това няма да се повтарям .Дъщеря ми е на почти 5 г и тези дни за пореден път ще стартираме опитите ни да започне да посещава въпросната институция
Най-големият ни проблем е, че мама ще ходи на работа, а тя иска да я чака долу на "диванчето, където я предава на госпожата".Ок, решихме този проблем - сядам на дивана, докато се скрия от погледа й по коридора към стаята .Следващият проблем е храненето ...не иска да се храни там и яде само хляб , но и това го преживявам някак си...с времето ще се научи да се храни нормално като всички останали деца.Проблем, номер следващ - мъчно й било за мама и това е ...реве , та се къса всеки път ...
Така че мили момичета, явно плача при раздялата не се отдава само на възрастта на детето, явно е въпрос на характер и разбира се привързаност.
Пожелавам на всички ви успех в преодоляването на емоциите и се моля само децата ни да са здрави, а всичко останало ще се подреди!

Моята дъщеря месеци наред бърбореше на всеки, че ще ходи на градина, където има лели и деца, люлки и пързалки, че там щ ядат и спат сами, а родителите ще ги взема в 5 часа.  Дори като минавахме покрай градината, едвам я удържах, искаше да влиза, крещеше, че това е нейната градина. Често влизахме и си играше.
И така отидохме да я запишем, тя обиколи всички стаи, взе няколко играчки, претършува на директорката кабинета, поиска си лист и химикал.....каза й "искам мене запишете тука на гадина"
Ден 1- Стана рано, бързала за градината. Влезе, без да ни обърне внимание, поиска си столче, отиде при децата.... като отидох да я взема, отдалеч ми махна, излезе на двора и игра още час. Похвалиха я, че изобщо не плаче и нямат проблеми.
Ден 2- "Бъзо, бличай ме, отивам на гадината"...също като ден 1 Обаче, докато я чаках да се наиграе, няколко родители ми подхвърлиха "сега не иска да си ходи, ама ще й мине мерака" Помислих си, че го казват нарочно.
Ден 3- В момента, в който влязохме, поиска да играе на двора, на влакчето. Казах й, че след занятие ще излезе заедно с всички деца...като ревна, като се хвана за мене и не ме пуска- искам мама искам гуша те....като видя децата, усмихна се, сложихме пантофките, тръгна да влиза и....обърна се, рев, искам на влакчето, искам мама  ....госпожата казва "Айде и тя се усети"и.... сега ми е толкова кофти.....като тръгнах я чух да казва на госпожата, че плаче, защото иска на влакчето, мама не спомена ....а по принцип й минава бързо, за минути....но знам ли...

Здравейте!

Детската ясла и за нас е голям препъни камък. Имах такова спокойно дете, а вчера като я видях как се беше подула от плач - сърцето ми се скъса! През нощта ме викаше насън и плачеше. Не знам какво й е в душицата, но сигурно е доста стресирано детенцето. Колко ли време ще й е нужно, за да се адаптира? Днес й е втори ден.

Моята Вики скоро ще направи една година, откакто ходи на градина. Но сега след двумесечната ваканция е някакъв кошмар: и преди ревеше като я оставях, ама сега дори не мога да я облека, за да я заведа на детска. Още със ставането почва да реве, да се тръшка на земята, стиска си ръцете - не мога да я преоблека. На ръце я нося до детската градина /в моето положение е крайно нежелателно/  и там реве , раздава шамари ,ритници....изобщо е някакъв ад. Карам й се, бия я , шоколади обещавам - абсолютно нищо не помага. Вече нервите ми не издържат. А таткото е по 48 часа на работа и се налага да се редуваме.
Иначе там слуша , играе  си - лелките са много доволни от нея. Но сутрин е ........страшно.
Дайте идея какво може да се направи. Или пък е прекалено лигава - не знам вече.[color=][/color]

Не е съвсем по темата, но...

Ние отдавна не плачем. 

Обаче да ви призная, като видя плачещо дете в градината още ми се доревава. Егати ревлата съм.