И аз съм категорична... НЕ!
Няма нужда да преживява всичко това, а тя иска защото няма никаква представа как изглежда погребението и й е по детски интересно. Преди година и половина почина наш близък. Саша беше на 5 г. Казахме й, че е починал, всичко си й казахме как е. Тогава не споменахме нищо за погребение, но тя доста по-късно явно от някъде беше научила, че хората ги погребват (най-вероятно от някой филм) и попита дали сме го погребали човека, как изглеждат гробищата и т.н. Помоли да я заведем. Това мога да го направя, но на самото погребение - не. Кучето ни почина преди месец. Тя беше наясно с всичко, видя колко е болно, не сме крили. Но когато той почина много бързо я заведохме при свекърва ми точно с цел да не го види. Погребахме го. По-късно тя помоли да я заведем където е погребан... Така че тия неща са напълно нормални да ги искат децата, но смятам, че им е рано. В психологически книги съм чела, обаче че е добре ако желаят децата да се сбогуват с мъртвия. Това лично за мен не е приемливо
Между другото децата изобщо не приемат тия неща като нас... за тях е по-скоро интересно, отколкото тъжно. Тъжен е факта, че човека го няма, а не самото тяло. Обаче смятам, че това опредлено оставя отпечатък в душите им ако го видят. Макар че дъщеря ми отказа да говори известно време за кучето ни. Ние й казахме, че е в кучешката болница с идеята да свикне ден-два, че го няма вкъщи и да й кажем, че там е починал. Тя категорично отказа да говори, каза, че иска да го забравим и не пожела да разбира ако умре Впоследствие попита дали е умрял, аз й казах. Та обяснението за тази реакция я даде самата тя "Мамо, не искам да говорим за него, защото много ми липсва и ми е мъчно" 
Сигурна съм, че ако го беше видяла умрял (а имаше тази вероятност) това щеше да й е интересно, а от липсата му после щеше да я боли и реакцията й пак щеше да е на неприемане на случилото се.
Виж целия пост
Няма нужда да преживява всичко това, а тя иска защото няма никаква представа как изглежда погребението и й е по детски интересно. Преди година и половина почина наш близък. Саша беше на 5 г. Казахме й, че е починал, всичко си й казахме как е. Тогава не споменахме нищо за погребение, но тя доста по-късно явно от някъде беше научила, че хората ги погребват (най-вероятно от някой филм) и попита дали сме го погребали човека, как изглеждат гробищата и т.н. Помоли да я заведем. Това мога да го направя, но на самото погребение - не. Кучето ни почина преди месец. Тя беше наясно с всичко, видя колко е болно, не сме крили. Но когато той почина много бързо я заведохме при свекърва ми точно с цел да не го види. Погребахме го. По-късно тя помоли да я заведем където е погребан... Така че тия неща са напълно нормални да ги искат децата, но смятам, че им е рано. В психологически книги съм чела, обаче че е добре ако желаят децата да се сбогуват с мъртвия. Това лично за мен не е приемливо
Между другото децата изобщо не приемат тия неща като нас... за тях е по-скоро интересно, отколкото тъжно. Тъжен е факта, че човека го няма, а не самото тяло. Обаче смятам, че това опредлено оставя отпечатък в душите им ако го видят. Макар че дъщеря ми отказа да говори известно време за кучето ни. Ние й казахме, че е в кучешката болница с идеята да свикне ден-два, че го няма вкъщи и да й кажем, че там е починал. Тя категорично отказа да говори, каза, че иска да го забравим и не пожела да разбира ако умре
Впоследствие попита дали е умрял, аз й казах. Та обяснението за тази реакция я даде самата тя "Мамо, не искам да говорим за него, защото много ми липсва и ми е мъчно" Сигурна съм, че ако го беше видяла умрял (а имаше тази вероятност) това щеше да й е интересно, а от липсата му после щеше да я боли и реакцията й пак щеше да е на неприемане на случилото се. 
Още като си спомня ми е кошмарно.
