С моя мъж се познаваме от деца 
живеехме през един мост разстояние, делеше ни само реката.
В пубертета се срещнахме няколко пъти, но после компаниите ни се разделиха и така до преди 3 години и малко, когато го срещнах тук във Варна, вече като студентка
Тогава имах дългогодишна връзка, и мъжът ми в началото го играеше малко "втора цигулка", просто не се решавах да се разделя с тогавшния си приятел...
много се колебаех, но сега съм по-сигурна от всякога, че си е заслужавало 
Не го карах да чака дълго, около месец, след което почти веднага заживяхме заедно, а точно след една година ( на годишнината от нашата нова среща
) той ми предложи
Относно подаръците, той винаги ми е правел много хубави и стойностни подаръци
просто е романтик Както някоя от вас беше казала, аз винаги съм била с мъже, които са грижовни, галантни и романтични, което често е давало поводи за завист и злобни коментари , но не ми пука...
В интерес на истината, аз никога не съм искала от някого нещо, помощ или материална придобивка, просто ми е под достойнството, сега когато съм омъжена, естествено моля мъжа си за помощ, решаваме какво и кога трябва да се купи и т.н., но като съм женена за него е по-друго, не знам може би аз мисля грешно
но ми се струва, че и на мъжете не им е приятно да се гледа на тях като на портфейл или като на момче за всичко.
Виж целия пост
живеехме през един мост разстояние, делеше ни само реката.В пубертета се срещнахме няколко пъти, но после компаниите ни се разделиха и така до преди 3 години и малко, когато го срещнах тук във Варна, вече като студентка
Тогава имах дългогодишна връзка, и мъжът ми в началото го играеше малко "втора цигулка", просто не се решавах да се разделя с тогавшния си приятел...
много се колебаех, но сега съм по-сигурна от всякога, че си е заслужавало Не го карах да чака дълго, около месец, след което почти веднага заживяхме заедно, а точно след една година ( на годишнината от нашата нова среща
) той ми предложи Относно подаръците, той винаги ми е правел много хубави и стойностни подаръци
просто е романтик Както някоя от вас беше казала, аз винаги съм била с мъже, които са грижовни, галантни и романтични, което често е давало поводи за завист и злобни коментари , но не ми пука... В интерес на истината, аз никога не съм искала от някого нещо, помощ или материална придобивка, просто ми е под достойнството, сега когато съм омъжена, естествено моля мъжа си за помощ, решаваме какво и кога трябва да се купи и т.н., но като съм женена за него е по-друго, не знам може би аз мисля грешно
но ми се струва, че и на мъжете не им е приятно да се гледа на тях като на портфейл или като на момче за всичко. 
