Преместихте ли бебето да спи в отделна стая? Защо?

Не съм го отделяла.
НЕ ми пречи изобщо, не мисля,  че бебето трябва да спи в отделна стая.
Като порасне само ще поиска се отдели от майката  и да иска да спи само.
Според мен когато е малко трябва да усеща близоста на майката.
Не бих била спокойна да е само в друга стая.
Толкова бързо минава времето когато са бебета дечицата,че не виждам поради каква причина лично на мен би ми пречило детенцето ми да спи при мен докато е бебе и малко дете и самото то иска това.

Дъщеря ни си спи при нас все още на 2.7г., не е като да нямаме стаи, сега живеем в къща. Будеше се нощем многоо често преди, вече не, спи по цяла вечер, като изключим рястящите кътници .  В началото , когато се роди , бяхме в гарсониера и нямаше начин , да има отделна стая , не че сме искали и тогава да я отделяме, още от родилното. Никога не ни е пречила,напротив така бяхме и сме спокойни , дори често спи при нас на нашето легло , нейното е долепено до нашето.
И тримата сме спокойни и щастливи . А тя  става все по самостоятелна ,  така че напролет , предвиждаме обзавеждане на нейната си стая, но ако не пожелае, да спи там, няма да я насилвам, сигурна съм че ще пожелае рано или късно, напук на предсказанията на всички , че ще иска да спи при нас до сватбата си едва ли не.
 Ето моите причини дъщеря ни да спи при нас:
- Аз лично нямаше да имам спокоен сън , ако дъщеря ми беше в отделна стая, напротив щях да съм притеснена и изнервена.
- Гушках си я с удоволствие нощем , когато й беше некомфортно.
- И не на последно място аз вярвам в това , че едно новородено има нужда да усеща и чувства майка си и баща си близо до себе си постоянно. Да чува гласа им , да бъде гушкано , дори и вечер,  да усеща дъха им ако щете.

Не съм отделяла дъщеря си и отговорите ми съвпадат с цитираните.

Това е и моето мнение. 
Честно казано, ако бях бебе/ дете не бих искала да седя сам самичка в една празна стая, но пък детска 

Това все едно аз съм го писала.
И аз имах подобен план за третото дете.
Специално купихме легло  на колелца с идеята когато поотрасне да го местим през нощта в хола.
Нъц.
Разминаване в размерите на леглото и вратата  с 1 см./в полза на вратата/.
Не може да излезе през вратата заради този 1 см.

За мен нощният сън е много важен. Ако не съм се наспала, на другият ден съм като парцал.
Иначе съм за гушкането и близостта с бебето. Дори мисля, че третото ми дете постоянно е гушкано и прегръщано от някого.
Каките го обожават.
Мисля, че когато спре да се храни едно бебе нощем, спокойно може да бъде преместено в друга спалня.
А защо не и по-рано?

И нашата дъщеря спи при нас в спалнята,откакто се е родила.Просто така ми е по-лесно,а и няма да се ослушвам все дали не плаче/мрънка/дави и т.н.Мисля да я отделим към края на годината или началото на другата,но не знам как да подходя,дали тя ще иска.Само времето ще покаже.

Защото то не спи при родителите си само за да яде.
Аз съм против изграждане на дистанция между децата и родителите на всяка цена, както и на превръщането на къщата в биг брадър. Ще го държа изолирано през няколко стени, обаче ще го наблюдавам с камера и ще го подслушвам с бебефон    Да не вземе случайно да почувства, че живее сред хора и да му хареса.

Преди няколко дни го отделихме,защото няма да има място за всички в една стая,а и не искам баткото да се буди от плача на бебето-той се чувства добре от промяната,но аз все още не мога да свикна и ми липсва!

Първото ми дете спеше при мен до 6 годишна - в същото легло, от новородена.
Второто - от новороден до 2г5месеца - пак при мен (дотогава е кърмен заедно с бебе номер 3).
Третото - от новородено до годинка - в същото легло (барабар с малкия батко).

От една година имат стая за сън и стая за игра.
В стаята за сън обаче не са сами - аз спя на матрак на земята между двете легла 

Малкият има навика да говори насън, слиза или пада от леглото, ходи до тоалетна нощем. Ами, не мога да си представя да не съм при него - да го завия, успокоя, ако е тревожен в съня си, да му обуя пантофки за да стигне до тоалетната... До 2 годинки беше много ревлив и неспокоен, не съм се отделяла за секунда от него.

Бебка се роди със силен рефлукс - почти непрекъснато връщаше мляко, давеше се в съня си, понякога по-дълго време не си вземаше въздух - почти не съм спала, сънят ми беше една дрямка, в която следях дишането й.

Още с първото дете преди 16години ми казаха за Синдрома на внезапната детска смърт (е, тогава в БГ не беше точно с това име, просто акушерките ме информираха за случаи на починали бебета). Докато не стана на 3години, не съм спала здрав сън - за да чувам дишането й.
Може и да съм параноичка, но не бих понесла да се случи нещо на децата ми в съня им и ще бъда до тях още 1 година, докато малката навърши три годинки.

И не е вярно, че ако има да става - нищо не се променя с факта, че майката не е там    Близостта на майката и ударите на сърцето й близо до бебето му действат като байпас 

Всеки си преценява сам - аз за себе си знам, че сън не би ме ловил да са сами малките нощем.

Леле,Олимпия как успяхте да имате 3 деца при това положение?
Малкта спи в нейната си стая от раждането ,имаме бебешки монитор с камера за наблюдение и подматрачна постелка с друг монитор показващ дишането й или промяната ако настъпи след 10 секунди ни алармира! Та ,вече е на близо 20 месеца и е много независимо и усмихнато бебе което от 3 месечна възраст спи от 19;30 до 08;00 всяка вечер и ни посреща с широка усмивка сутринта!

Гостувам често в леглото на мъжа ми   

Иначе много мислех за този монитор (Ейнджъл Кеър, ако не се лъжа), тъкмо излезе в БГ като се роди беба...Ама така и така сме скачени съдове с беба, не го взех.

Браво! Да,така му е името!Много сме доволни и спокойни с двата !

Имам огромно желание вече да преместя бебето при баткото. Има си в детската легло и за него, ще купя преграда, за да съм сигурна, че няма да падне, въобще всичко ще направя, но имам два големи проблема Първият е, че лягат по различно време и се притеснявам, че шумният батко ще буди бебето, когато си ляга 1-2 часа след него Но и това е разрешимо - ще му чета в друга стая, ще влизам с него, ще внимаваме. По-големият проблем е, че Бобо се буди нощем и понякога откарва по 2 часа в песни и закачки Около годинката се беше научил да спи добре, бях щастлива, сега пак е много зле...И така все още си е при нас. Веднага щом спре да се буди, го местя.

Не бих била спокойна, ако е е в отделна стая. Не ни пречи по никакъв начин.

В по-късен етап пък, няма да можеш да ги накараш да заспят.  Аз бях решила да са в една стая, а другата свободна да е само за игра, но не би. Така че, сега всеки си има отделна стая, най-добрия вариант е, стига да има място, естествено.