Ето това е написал един наш любим съфорумец в един друг форум.
Виж целия пост
Цитат
Виж, всичките "опасности" са все резултат от излизане от Божествената хармония. Светът е изначално създаден идеален, но хората са нарушили хармонията и сега теглят последствията. Хората живеят в страх, защото са загубили живата вяра, загубили са връзката си със източника на знание от Вселената, с Първоизточника, затова сега се нуждаят от болници, ЗА-СТРАХ-овки, полиция, лекарства, памперси и т.н. И това, което описваш е така... но важи само за твоята реалност...
За мен всичко, което се случва в този свят е Божия воля. И този велик Небесен Отец прави най-доброто за всекиго. Неговите пътища са неведоми за нас и често са неразбираеми, но ВИНАГИ ЗА ДОБРО. Сещам се за една случка с Беинса, когато разговарял с ученици и покрай тях минала група малки деца. Едно от тях ненадейно се откъснало от групата, изтичало до Учителя, погледнало го в очите, целунало му ръката и се върнало при другите. Когато групата отминала Учителя казал тихо: "Това дете утре ще си замине. То е дошло само за да ме срещне на Земята. Тази среща се състоя." За незнаещия, за родителите това ще е голяма трагедия, но истината е, че душата е вечна и е избрала този миг от вечността за да се срещне с Учителя и да се върне обратно горе...
Има една друга реалност, паралелно на твоята и ти не я познаваш. Там нещата стават по интуиция, там разумът следва сърцето, там нещата се случват ненадейно но идеално, леко, с финес, с благословия, с радост, защото текат по други неведоми закони, непознати на обикновения човек.
Един голям мъдрец беше казал: "В човешкия свят първо стават нещата и после вярваш в тях. В Божествения свят първо повярваш в нещо и после то става". Това е ключът към другата реалност -- вярата. Живата вяра, с която Христос казва, че хората ще местят планини (пък какво да говорим за едно раждане )
Хората са велики, богоподобни същества, способни да моделират реалността, да направляват потока на съдбата си, да боравят с творческите енергии на Вселената. Уво, ние сме изпаднали в амнезия, забравили за своя произход и способности, живеем като животни, с първосигнални цели в живота -- да осигурим храна, жилище, сигурност, да се размножим и да умрем отегчени от живота. Лутаме се в един свят на несигурност и материално заробване, робуваме на готови модели на поведение и мислене. Да, ние сме магьосници, използващи магическият си жезъл за оборка на боклуци...
НО веднъж пробуди ли се човек за своята магична природа, приключва с "АКО", "СЛУЧАЙНО", "МОЖЕШЕ" и ги замества с "ЩЕ", "ВЪЗНАМЕРЯВАМ", "СТАНЕ"
За мен всичко, което се случва в този свят е Божия воля. И този велик Небесен Отец прави най-доброто за всекиго. Неговите пътища са неведоми за нас и често са неразбираеми, но ВИНАГИ ЗА ДОБРО. Сещам се за една случка с Беинса, когато разговарял с ученици и покрай тях минала група малки деца. Едно от тях ненадейно се откъснало от групата, изтичало до Учителя, погледнало го в очите, целунало му ръката и се върнало при другите. Когато групата отминала Учителя казал тихо: "Това дете утре ще си замине. То е дошло само за да ме срещне на Земята. Тази среща се състоя." За незнаещия, за родителите това ще е голяма трагедия, но истината е, че душата е вечна и е избрала този миг от вечността за да се срещне с Учителя и да се върне обратно горе...
Има една друга реалност, паралелно на твоята и ти не я познаваш. Там нещата стават по интуиция, там разумът следва сърцето, там нещата се случват ненадейно но идеално, леко, с финес, с благословия, с радост, защото текат по други неведоми закони, непознати на обикновения човек.
Един голям мъдрец беше казал: "В човешкия свят първо стават нещата и после вярваш в тях. В Божествения свят първо повярваш в нещо и после то става". Това е ключът към другата реалност -- вярата. Живата вяра, с която Христос казва, че хората ще местят планини (пък какво да говорим за едно раждане )
Хората са велики, богоподобни същества, способни да моделират реалността, да направляват потока на съдбата си, да боравят с творческите енергии на Вселената. Уво, ние сме изпаднали в амнезия, забравили за своя произход и способности, живеем като животни, с първосигнални цели в живота -- да осигурим храна, жилище, сигурност, да се размножим и да умрем отегчени от живота. Лутаме се в един свят на несигурност и материално заробване, робуваме на готови модели на поведение и мислене. Да, ние сме магьосници, използващи магическият си жезъл за оборка на боклуци...
НО веднъж пробуди ли се човек за своята магична природа, приключва с "АКО", "СЛУЧАЙНО", "МОЖЕШЕ" и ги замества с "ЩЕ", "ВЪЗНАМЕРЯВАМ", "СТАНЕ"
Кошмар
И нямаш право да се присмиваш на дамите, направили своя избор относно собствената си плацента. 