Ние тръгнахме точно на вашата възраст и свикнахме мнооооооого бързо. Имай предвид, че на тази възраст децата са още малки и не осъзнават още така силно раздялата с мама, бързо им отклоняват вниманието с играчки и занимания- особено сутрин: гимнастика , папкане, госпожата по музика и танци... Така че не се тревожи. Е, никой няма да ти гледа детето както ти самата, но като трябва да се ходи на работа, няма как.
Да не те плаша, ама след около година ще започне да разбира, че го оставяш - тогава вече е искрения рев, който ти къса сърцето: "мамо, искам с тебе, мамооооо. Аз ще дойда с тебе на работа и много ще слушам, мамо, моля те вземи ме". Но и това е период, който трябва да се преживее. Аз много ревах навън като я оставя, но полека-лека започна да свиква и да казва с нацупена устичка: " добре, мамо, ти като свършиш работа, ще ме вземеш. Аз ще чакам и няма да плача" Повечето наборчета на моята дреболинка минаха през това - просто е етап от порастването. Не е свързано с градината, а с раздялата с теб. Където и да го оставиш, пак ще плаче така. Просто стискаш зъби и ти докато премине