Гледам вчера се е заформила интересна дискусия и аз като Мимето съм на всяко гърне мерудия, та да си кажа без бой (и без някой да ме пита ) мнението. А то много се доближава до това на Теди, МРМ и Рися
Обожавам страната си и не си представям детството на децата ми да бъде никъде другаде (за после сами ще си решават). Боклуци, простаци и крадци навсякъде има. Но не навсякъде има сливенска перла, царска туршия, ръчнотъкани черги, Хайтов, Елин Пелин, Дунавско хоро, Мариус (в този ред на мисли шапка свалям на БНТ за това, че показаха "Сътресение" вчера), безбройните сладки суеверия и обичай, достойни спортисти, артисти, писатели, певци и пр. БЪЛГАРИ и още куп неща. Истината е, че както у нас, така и в чужбина всичко, което не се случва с пари, се случва с много пари (мисля, че някоя мама вече го беше споменала) - разликата е само във валутата.
Както обичам да казвам (ех, доживях да се цитирам сама ) - всеки сам си избира пътя. Дали ще живееш в Камбоджа и ще лекуваш дечица, дали ще си холивудска проститутка или мияч на чинии в Чикаго си е лично товй избор, съдбата е просто оправдание. Нямам нищо против емигрантите - ако така се чувстват по-щастливи, даже го приветствам. Единственото, което ужасно ме дразни в част от тях е самодоволното чувство, с което се опитват да ми насадят вина, за това, че родината ми не е достатъчно добра за тях. Отказвам да се чувствам неуспял емигрант!
И да добавя, че дори и най-пропадналият емигрант е в пъти по-добър от безработния полупиян неудачник, който лежи пред дивана и псува "тая шибана държава". Първият поне е предприел смелата крачка да промени статуквото си.
П.С. No hard feelings