Кош за душевни отпадъци-КРАЙ НА ТОВА

Приятелите не са ти виновни затова,че ти си се отдала толкова много.Аз моите за нищо на света не бих ги заменила,понякога намирам общ език с тях,отколкото с мъжа ми.Те са онзи коректив,който ми казва"грешиш"и тоа винаги ми е помагало.Вярно е,че имаеш моменти,в които се чувствах като кошче за душевни отпадъци,но то е защото аз им го позволих.После една малка корекция в поведението ми и всичко си дойде на мястото.Имам си приятели и време за тях,имам си семейство и време за него.Доволна съм.

 И аз не виждам защо трябва да обвиняваш приятелите си, че си изслушвала проблемите им. Тогава явно това ти е харесвало по някакъв начин и си държала на отношенията си с тях. Защо противопоставяш приятелите си и близките си. Човек има нужда от едните и другите. И близките могат да те предадат много грозно. Къде наистина тогава ще потърсиш утеха. И не се чувствам кошче за душевни отпадъци, че приятелката ми си е споделила болката. Наистина на човек му олеква, а и често намира решение на проблемите си като ги изрече пред някой. Бизнеса с психоанализата у нас не е много развит. Ще му дадем тласък с такива отчужденчески нагласи.

'' Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел. '' - Автор: Ралф Уолдо Емерсън

Нека да не се заблуждаваме, че едно приятелство е само "шампанско и рози". Искреността,щастието, добротата всичко това трябва да присъства в една приятелска връзка. Приятелите са тези, които остават в живота ни. Приятелите са тези, които намираме трудно, често случайно. Приятелите са тези, които не искат да променят живота ни. Приятелите са тези, на чието рамо често плачем, разочаровани от живота.


Приятелите – тези които, ценим най малко. Защото те са винаги тук.
  

Надявам се,че я намерих.Освен това аз не отричам,че вината да допусна това е моя,но какво да се прави-бях млада,бях идеалист,закърмен с идеите за "вечна дружба и приятелство".А като ми се прииска да споделя нещо-ето форума с най-различни мнения и гледни точки Аз пък точно в най-трудните моменти,разбрах,че имам само семейство и никакви приятели

Зависи до каква степен си допуснала приятелите да ти хленчат и съответно те до каква степен си знаят границите.
Защото да, и аз съм хленчела на приятелки. Но в един момент се осъзнаваш и спираш. Хората не са длъжни постоянно да ти слушат проблемите.
От друга страна приятелството не е само "иху-аху". И точно, когато на единия му е трудно, точно тогава се изпитва едно приятелство.

Така че нещата са относителни, както при почти всяка ситуация.

до болка ми е познато това, за което говориш... едва когато загубих баща ми, си дадох сметка колко често съм го пренебрегвала ,за да помагам на кой ли не...за съжаление вече е късно и не мога да върна времето назад, не мога нищо да променя и много ме боли...
обаче не съм съгласна,че приятелите не си струват...има хора,които наистина заслужават времето и вниманието ни, но те са страшно малко...друга тема е вече колко истински приятели имаме и колко от техните проблеми са наистина сериозни ,а не просто хленчене за спорта...

Кати, наистина, просто не си имала късмет с подбора на приятели.
Има и истински хора, но трудно се намират.

Абсолютно съм съгласна с теб.
За да се превърне един човек в кошче за душевни отпадъци,то той е поискал да е такъв. Не са виновни приятелите му,които го "обсебват".
За мен,моя мъж е най-добрия ми приятел,и ако аз не го изслушвам постоянно,то какво правя с него изобщо?!
Отделно имам приятели,които споделят с мен и на които споделям аз. Но никога не съм позволявала да ме превръщат в кофа за техните собствени теразния!

Аз пък мисля, че приятелите явно нямат елементарно възпитание и съзнание кога да спрат.
Това е нагледен пример на думите: "Ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката!"
 

Точно,защото ми е писнало от приятели,които ме търсят само,за да се оплачат и ми изреват проблемите си,съм се дистанцирала максимално.
Относно личният си живот съм по-сдържана,не споделям всичко,още повече тревогите си.
Не намирам за нужно да товаря и околните с тях,полза - никаква.

Така,че НЕ на хленчещите приятели,по-добре сами/а аз наистина предпочитам да се изолирам от тълпата/ отколкото в лоша компания.

Имам малко истински приятели,но не се притеснявам като ми хленчат,аз също им хленча.Понякога дори само това да споделиш с някого олеква.Въобще не ме натоварва,че съм изслушала приятелите си,нали затова сме хора.Човек не може да бъде кон с капаци и да не се нуждае от нищо друго.Семейството е важно,естествено,че то трябва да е на първо място.Но знаете как в ежедневието се трупат скучните битовизми,които ако не са приятелите да побъбрим на чашка кафе и да се отърсим от негативите на деня,къде отива натрупалата се лоша енергия-в семейството под формата на викове и крясъци-не мерси.Друг е въпроса,че приятелките ми никога не са ме карали да пренебрегвам семейството си заради тях.

Има една простичка истина, която малко хора осъзнават. Всеки човек си има нещо като два списъка - за оплакване и за промени. Много хора се чувстват добре, когато се оплакват от проблеми, коит всъщност не искат да решат. Това им дава много ползи - внимание от приятели и близки, оправдание за мързел, слабост, обвинения на другите за собствените проблеми.

На всеки приятел можеш да помогнеш като го изслушаш и си до него, за да направи трезва оценка на състоянието си. Ако има нужда от помощ за голяма стъпка, за да реши проблема е добре да си до него. Нерешими проблеми на този свят няма, освен смъртта. Но ако един човек иска да си търси оправдания за неща, които уж го мъчат, но всъщност му дават скрити ползи, защо трябва да се товариш с това? Това, че си пренебрегвала семейството си заради мними проблеми на приятели е собствена грешка, а не на приятелите. Да обвиняваш някого в нахалство и използване е бягане от проблема, че позволяваш да те манипулират и използват. Толкова е просто.

Това изречение ми напомня на нещо друго - бъди добър и ще те мислят за глупак.
Защо точно трябва да е "позволявам манипулации и използване"?
Защо не може да се погледне от тази страна - "добър приятел съм, толерантен, етичен, не искам да обидя, давам всичко за приятелите си, но те ми се качват на главата и не знаят кога да спрат"?
Това е съвсем различно качество от другото и понякога се нарича възпитание.
Но явно максимата, че когато си добър и вежлив, означава, че си глупав, тъп, наивен, все още важи.

kati1000 струва ми се, че бъркаш понятието "приятел" с "познат, добър познат"  
Приятела е човек когото ти харесваш, прекарваш част от времето си с него и ти е приятно да го правиш, тези хора не са много, затова са и така ценни. Според мен ти не си намерила истински приятел/ приятелка за да направиш разликата.

ПП Аз в разговор често казвам за този или онзи "един приятел", "една приятелка", но знам за себе си кой наистина ми е приятел, и кой просто добър познат. Нищо против нямам когато комшийката ми цъфне вкъщи под претекст, че й свършили яйцата примерно и да иска да се оплаче от мъжа си, свекърва си, зълва си и т.н, НО понеже тя ми е просто комшийка, изрязвам я без да ми мигне окото, щото не ми пука какво ще си помисли, каже и т.н. Казвам, че имам работа и нямам време и край.
Просто си намери истински приятели, другите ги възприемай като познати и ще видиш как другояче ще погледнеш на нещата.

Servallan ако това беше вярно за авторката, тя нямаше да пуска тема във форума, че се е превърнала в кошче за душевни отпадъци и да обвинява приятелите й, че са виновни за липсата на внимание към близките й хора. Особено частта с "не искам да обидя". Ако човек наистина е добър и толерантен, той изведнъж как да стане лош и егоистичен, че да ги отреже така...
Аз мисля, че качествата, които по - скоро пасват са: плаха, тиха, нерешителна, вечно съгласяваща се с другите, лесна за манипулиране, без собствено мнение, без желание да отстоява позиция. Самия факт, че само с оплакванията и мрънканията си са я извадили от равновесие, без дела, кош за душевни отпадъци - значи ги приема навътре нещата, искрено страда за "приятелката", дето свекърва й не й е подарила цвете за 8-ми март /Ау, как не ме уважава, как една мила дума не ми каза, как не ми направи един комплимент, само ме критикува, детето как го тормози, сина си как го глези и т.н.  / и след като съпреживява всичко заедно с нейните мними приятели, на следващия ден вижда, че те все едно нищо не е станало, сякаш не са се тръшкали предния ден колко са нещастни, а пък тя е със сенки под очите от недоспиване, щото е била притеснена за "приятелката". Някои хора са така, не са способни да закоравеят и да не вземат нещата присърце, те са добри слушатели, умеят да да съпричастни на оплакващия се, затова са и търсени, такива мрънкачи са майстори да надушат пред кой може да се оливат, да се жалват, без да ги отрежат, а да им съчувстват, но това са хора с негативна енергия, хора вампири май им казваха, те вредят.  Решението е да спре да контактува с тях, и да се запознае с позитивни хора, които ще я дръпнат напред