Аз пък си падам по лигавщини и умалителни. Викам и всичко, от малко мишленце, до маймунче, в целия диапазон. Понякога си измисляме и несъществуващи думички с които да се наричаме взаимно, голямо творчество пада, включва се и таткото. Това ни забавлява много. Странно ми е, че преобладава мнението, че може детето да се разглези от това. Като порасне и вече не и е приятно, разбира се, ще престанем. Малко ми звучи претенциозно нарочното обръщение към невръстен дребос с цялото име, някой път и двойно. Но хората са различни в това отношение - моя колежка винаги говори на сина си, тригодишен, така: Петър, ела тук. Няма нищо лошо, но все пак звателния падеж още съществува в езика ни...
Виж целия пост
Прякорите на Вашите малчугани
- Публикувана: 20 апр. 2010, 00:09 ч.
- Последно мнение: 21 март 2011, 18:39 ч.
# 16
20 апр. 2010, 12:03 ч.
Виж целия пост
Единствено майка ми понякога нарича Калоян - Котоошу 
още от времето, когато беше в корема ми и за момента напълно оправдава прякора си
още от времето, когато беше в корема ми и за момента напълно оправдава прякора си
# 17
20 апр. 2010, 12:06 ч.
Защо галените и умалителни имена,които майките използват в изблик на нежност да остават за цял живот?
Когато синът ми беше бебе му виках- миша,мишле и подобни,които някакси му отиваха,но като поотрасна /2-3год./ без да съм си налагала спрях да го наричам така-просто защото порасна.Сега е на 10год. и от време на време ме пита как съм му казвала докато е бил малък и като му кажа му става много приятно,но това си е само между нас.Сега съучениците му го наричат Марто,дори и аз понякога го наричам така.
Дъщеря ми е-коте,пате и др.и все още и е много приятно да ми се умилква и да ''търси''тези гальовни обръщения,но и това става все по рядко...защото просто подаства.
Виж целия пост
Когато синът ми беше бебе му виках- миша,мишле и подобни,които някакси му отиваха,но като поотрасна /2-3год./ без да съм си налагала спрях да го наричам така-просто защото порасна.Сега е на 10год. и от време на време ме пита как съм му казвала докато е бил малък и като му кажа му става много приятно,но това си е само между нас.Сега съучениците му го наричат Марто,дори и аз понякога го наричам така.
Дъщеря ми е-коте,пате и др.и все още и е много приятно да ми се умилква и да ''търси''тези гальовни обръщения,но и това става все по рядко...защото просто подаства.
# 18
20 апр. 2010, 12:19 ч.
Прякори нямат, ама партизански имена имат. Често с мъжа ми ги кръщаваме с най-различни определения в зависимост от това какво правят. Оня ден по повод една друга тема се сетих и написах как казвахме на дъщеря ми "Румпи" / и тук да поясня, че става дума за онова диво джудже от "Призраци под виенското колело"/ като се разбеснее и затръшка. Но това са по-скоро между мен и мъжа ми. Много се пазим да не ни чуят навън. Не знам защо, но хората много се впечатляват от прякори и съкращения и лесно започват да ги употребят. А това на мен ми е крайно неприятно. Затова каквото си говорим, каквито и кодови имена да използваме - те са си само за вътрешно ползване и обикновено се променят с новите подвизи на хлапетата. 
Виж целия пост
# 19
20 апр. 2010, 12:44 ч.
И моите прякори нямат, но партизански имена- да.
Голямата- Круша, Катерица
Малката- Зибонка /измислено от каката, което означава Симона със зъб
/
Иначе chevroleta е написала и моето мнение относно прякорите.
Виж целия пост
Голямата- Круша, Катерица
Малката- Зибонка /измислено от каката, което означава Симона със зъб
/Иначе chevroleta е написала и моето мнение относно прякорите.
# 20
20 апр. 2010, 13:07 ч.
и аз се присъединявам към казаното от chevroleta
партизанското име на сина ми е "Бам-Бам" поради визуална прилакаи във физическите възможности, според нас разбира се
, но има и доста други, които с мъжа ми си измисляме и се шегуваме между нас 
беше чул от някакво детско филмче "Дупенсшмърц" или нещо такова и като, като стане време за смяна на памп и го използваме, така за различните неща различни имена но за постоянен прякор не ми допада като идея.
Мъжа ми например почти никой не му знае истинското име, като е бил малък е започнал да повтаря една дума в опит да каже нещо и всички започнали да я повтарят и така си му е останало, до ден днешен си му викат така. Името му се използва само в работата му общо взето
Виж целия пост
партизанското име на сина ми е "Бам-Бам" поради визуална прилакаи във физическите възможности, според нас разбира се
, но има и доста други, които с мъжа ми си измисляме и се шегуваме между нас беше чул от някакво детско филмче "Дупенсшмърц" или нещо такова и като, като стане време за смяна на памп и го използваме, така за различните неща различни имена но за постоянен прякор не ми допада като идея. Мъжа ми например почти никой не му знае истинското име, като е бил малък е започнал да повтаря една дума в опит да каже нещо и всички започнали да я повтарят и така си му е останало, до ден днешен си му викат така. Името му се използва само в работата му общо взето
# 21
20 апр. 2010, 13:17 ч.
Избрала съм на сина ми име, което е достатъчно кратко и благозвучно, та да не трябва нито да се "умалява", нито да се видоизменя.
В моменти на лиготене го наричам с разни имена, на които се смеем, но за постоянен прякор - абсурд
Имам обаче една позната, с която не мога да изляза на глава вече толкова години... Тази жена непрекъснато удвоява имената - например "Ани-Банани", "Ивка-Дивка", "Ванчо-Калпазанчо", "Мирко-Немирко"
И така вика на всички деца от компанията, като естествено след време започва да пропуска името, и остава само "римата"
Когато родих, категорично и забраних да измисля "закачливи" имена на сина ми, но безуспешно. Добре поне, че вече самото дете и прави забележка и казва "Не искам да ми викаш така!".
Виж целия пост
В моменти на лиготене го наричам с разни имена, на които се смеем, но за постоянен прякор - абсурд
Имам обаче една позната, с която не мога да изляза на глава вече толкова години... Тази жена непрекъснато удвоява имената - например "Ани-Банани", "Ивка-Дивка", "Ванчо-Калпазанчо", "Мирко-Немирко"
И така вика на всички деца от компанията, като естествено след време започва да пропуска името, и остава само "римата" Когато родих, категорично и забраних да измисля "закачливи" имена на сина ми, но безуспешно. Добре поне, че вече самото дете и прави забележка и казва "Не искам да ми викаш така!".
# 22
20 апр. 2010, 13:34 ч.
Имах такъв учител в основното училище, по физическо. Това е абсолютно непоносимо, още си спомням колко ме дразнеше.
Виж целия пост
Имам обаче една позната, с която не мога да изляза на глава вече толкова години... Тази жена непрекъснато удвоява имената - например "Ани-Банани", "Ивка-Дивка", "Ванчо-Калпазанчо", "Мирко-Немирко" И така вика на всички деца от компанията, като естествено след време започва да пропуска името, и остава само "римата"
И така вика на всички деца от компанията, като естествено след време започва да пропуска името, и остава само "римата" Имах такъв учител в основното училище, по физическо. Това е абсолютно непоносимо, още си спомням колко ме дразнеше.
# 23
20 апр. 2010, 13:40 ч.
Моите разбойници пък се радват
Каката наричам Дари - Господари - от което тя е особено горда.
на малкия Алчо - Малчо или Алечко -Малечко
И двамата нямат нищо напраотив, особено когато виждат с какво умиление и любов ги изричам.
За децата е най-важен начинът, по който им говориш, а не какво точно им казваш
Виж целия пост
Каката наричам Дари - Господари - от което тя е особено горда.
на малкия Алчо - Малчо или Алечко -Малечко
И двамата нямат нищо напраотив, особено когато виждат с какво умиление и любов ги изричам.
За децата е най-важен начинът, по който им говориш, а не какво точно им казваш
# 24
20 апр. 2010, 14:31 ч.
Освен галените думички, с които сме я наричали (но без да има постоянен прякор), напоследък детето се вживява в роли, та в момента по собствено желание е "котето Мари" от Аристокотките, аз съм "мама коте Дукеса", а мъжът ми е "О'Мали".
В смисъл, че всички сме в кюпа.
Виж целия пост
В смисъл, че всички сме в кюпа.
# 25
20 апр. 2010, 15:20 ч.
За децата е най-важен начинът, по който им говориш, а не какво точно им казваш
Виж целия пост
# 27
20 апр. 2010, 15:28 ч.
Изобщо не намирам за лигаво да казвам на Александра - Мишок 
или Нечуванова. Последното идва от лека промяна във фамилията й и тя като беше малка се представяше за Чуванова
А изобщо не е задъжително да я наричат така и приятелите й например
Виж целия пост
или Нечуванова. Последното идва от лека промяна във фамилията й и тя като беше малка се представяше за Чуванова А изобщо не е задъжително да я наричат така и приятелите й например
# 28
20 апр. 2010, 15:30 ч.
Много похвално. Мразя всякакви прякори и се изприщвам, като си ида в България и започнат да ми прекръстват детето - по-лесно било, по-кратко било, не знам си какво -
като че ще им паднат езиците да нарекат детето с името му.
Виж целия пост
Имам бебче на 3 месеца и още от самото му раждане му измислих прякор- Бочко, което няма нищо общо с името му- Самуил.
Много похвално. Мразя всякакви прякори и се изприщвам, като си ида в България и започнат да ми прекръстват детето - по-лесно било, по-кратко било, не знам си какво -
като че ще им паднат езиците да нарекат детето с името му.
# 29
20 апр. 2010, 15:35 ч.
Не съм съвсем съгласна. Имам познати, които казват на дъщеря си "малката пикличка", а на сина си "голямото лайненце" и въпреки, че влагат цялата си любов в тези думи, на мен ми звучи
Виж целия пост
За децата е най-важен начинът, по който им говориш, а не какво точно им казваш
Не съм съвсем съгласна. Имам познати, които казват на дъщеря си "малката пикличка", а на сина си "голямото лайненце" и въпреки, че влагат цялата си любов в тези думи, на мен ми звучи
Препоръчани теми