Помага ли ви някой за отглеждане на детето/цата/ ?

Справяме се сами. Родителите ни са починали. Живеем в чужбина. Понякога ми става много тежко, защото приятели около нас, които казват, че си гледат сами децата, не разбират всъщност какво означава сами. Ако се случи нещо, винаги могат да закарат децата си при дядо или баба, колкото и далече да са. Може да е веднъж в годината, но има на кого да се "опреш" в лош момент. При нас не съществува подобна опция. Разчитаме на платена помощ от външен човек, ако се наложи. Детето ни доста боледува, работя от вкъщи.

Да имам помощ.
Свекървата живее на същата улица и е пенсионерка,идва когато поиска обикновенно на обяд.( опитвам се докато е тук да изчистя и сготвя
Майка ми е тук 2 пъти в годината за по 1 месец,и е у нас от 8 до 16ч(не съм я карала,дори децата стават към 9;30),прави закуска,обяд и вечеря(професионален готвач е),след това заедно се грижим за тях.Идва с огромно желание,просто няма търпение.
Таткото си идва в 18ч,взима душ и започва: я гърне я игра.От раждането ги къпе само той!
Заедно почистваме вечер,аз оправям стаята на едното а той леглото на другото.
Всяка вечер ходят при вуйчо си,един по един за по 20 мин,живее в същия двор.

Никога не са ходили у бабите си,никога не сс гледани от някой друг след 18ч,тоест от 2 години дори до магазина не съм ходила след 19ч-таткото ходи на фирмен банкет(веднъж годишно).
Но пък доста често имамв гости,къде семейни с деца-къде не.
Баща ми когато е свободен,поне веднъж в седмицата ми помага да ги разходим...но аз и без него ги извеждам.
Когато таткото почива е моето времв,иначе излизам само за детски пазар и аптека(квартала е добър но зле устроен,и има само хранителен магазин).
Изобщо,роднина ако е дошъл по време на обяд примерно,винаги е хващал едното бебе и едната купичка да помогне.Може би има и още,но не се сещам.Та това е от мен.

Аз едно не разбирам - защо в темата масово се биете в гърдите, че си спуквате гьона, ама сами ги гледате тия деца? Няма нищо лошо в помощ от време на време, а защо не и постоянно. Говоря за помощ, а не за целодневно/седмично отглеждане на децата от баби и дядовци. Чак нарочно не си давали децата някои, че сакън да не каже някой, че им помагат...
Давайте ги на бабите и дядовците, за разходки, почивки, мероприятия: първо това са отношения, които е хубаво детето да изгради и второ не се знае колко време им остава на бабите и дядовците да се радват на внуците.

Има едно приятелско семейство на моя син и снаха. Имат близнаци на 3 г. и половина. Поради влошени отношения с родителите , нямат никаква помощ. Докато тръгнаха на градина, нон стоп майка им беше с  двете деца. Бащата  на работа по цял ден, а има и друга допълнителна на повикване. И заради това, колкото и да помага, тежестта е върху нея. Лятно време се виждахме по площадките и й помагах, колкото мога. Направо я съжалявах. Едното тръгне на една страна, другото на друга. Чуди се по кое да тича.
Недоумявам  защо някои мами  не се възползват от помощ и едва ли не, им е под достойнството да поискат такава.

У нас няма женска/мъжка работа. Който има време се хваща. С неговото работно време, бедният, е направо Пепеляшка но не се оплаква. В повечето случаи се прибирам и вирвам краката на дивана Е, когато е на смяна ми се връща доволно.
Нямаме вече помощ за децата и това ми тежи понякога. Имахме преди и знам какво загубих Вече са достатъчно големи да ги оставяме сами у дома за някой друг час но за романтични уикенди няма на кого
Добре че поне докато бяха бебета майка ми ги гледаше наравно с нас. Даже днес й казах че не съм длъжна да й гледам внуците повече и да се прибира да си ги гледа 

Кого имаш предвид?
Гледам, че хората, които живеят близо до родителите си и те имат желание, пишат, че си помагат.
Ако са в чужбина или в други населени места, нормално е да имат контакт по ваканции и почивки.

Не бих казала, че ми е под достойнството, по-скоро уважавам родителите ни и не виждам защо да ги товаря.
Моите станаха такива на по 40+ г., и работеха здраво, свекърите ми бяха на 52-3 и освен, че работеха на пълен работен ден имаха и дъщеря тийнейджърка.
Което не значи, че не са контактували с детето, през 2 седмици ходехме при едните, после при другите, те също идваха понякога в почивните дни.
Но да ги накарам да взимат отпуск, за да се грижат за бебето ни, категорично не смятам за редно, смятам, че двама млади, здрави и прави могат да се справят с 1-3 деца.

Разбира се, ако бяха пенсионери, ако живееха до нас, тогава щяха да бъдат различни нещата.
Но тези случаи са по-редки, в повечето става дума за сериозни сътресения и промени в живота на бабите и дядовците, и ако не са належащи (болест на родителите или временни други проблеми), не мисля, че е достойно да се иска те да зарежат живота си, защото майката и бащата ги мързи.

В домакинската работа никой не ми помага. Свекървата взима малкото дете от детска гардина и стои с него -2 - 3 часа всеки ден. Мъжът ми води голямото дете и го взима в дните в които е свободен. Като цяло не ми е много леко, не се оплаквам, но чакам децата да пораснат и да станат малко по - самостоятелни.

Аз пък не разбирам какво е това "мъжът ми помага за детето - понякога го храни и му сменя памперса, води го на ясла..."
Та това не му ли е задължение толкова, колкото и на майката?
Изненадана съм, че изобщо се споменава бащата в тази тема, мислех, че става основно дума за баби, дядовци и някаква платена помощ.

Зaщо си мислите, че бaбите и дядовците се изтрепвaт дa помaгaт, но не го прaвят, сaмо зaщото някой не ги допускa?
Не знaм дaли съм писaлa по-рaно в тaзи темa, но моятa дъщеря до 3-годишнa не знaеше именaтa нa бaбите си. Инaче aко ги питa тях човек, едвa ли не те сa я отгледaли. Просто зa тях времето тече по-бързо и нaпример между 2г и 2г и 8 месецa, не се видяхме нито веднъж. Но нa тях товa не им се струвa дълъг период.
Сегa сме в чужбинa и не могa нa никого дa рaзчитaм, но минaлото лято по време нa целия ни 3-месечен престой в Бългaрия, не успях дa се отделя от децaтa зa повече от половин чaс нa седмицa и то не всякa седмицa.
Нa бaбите уж много им липсвaхa внучетaтa, но не успявaх и 5 минути дa поседя в рaзличнa стaя от въпросните внучетa. Те обичaт дa им се рaдвaт, но aко може aз дa си ги гледaм през товa време.
И не съм сигурнa, че имa желaние, но нямa възможност по здрaвословни причини, зaщото и преди нещaтa не бяхa много по-рaзлични.
Нa думи сa мнооого привързaни, но реaлно не сa ми окaзaли и еднa стотнa от помощтa, която те кaто мaйки сa получили от бaбите нa своите децa.
Когaто дъщеря ми беше между 2 и 3г и ходеше нa почaсовa зaнимaлня, зaщото aз рaботех, ми беше мъчно, че прекaрвa повече време с непознaти учителки и се привързвa към тях, a нa собствените си бaби не знaе и именaтa.
Еднa познaтa, с която обсъждaх товa, ми рaзкaзa кaк нейнaтa дъщеря вече билa нa 12 години и едвa сегa бaбa ѝ се сетилa, че искa дa я вземa, но момичето вече нямaло никaкво желaние тепървa дa се сближaвa с бaби, искaло дa излизa с приятелки и дa си прекрaрвa времето по съвсем друг нaчин.
И се зaмислих колко е крaтът моментът, в който еднa бaбa може дa изгрaди близки отношения с внучето си. Не го ли нaпрaви през първите години, после детето вече е зaпълнило вaкaнтносто място с други личности и бaбaтa си губи шaнсовете.
И покрaй тези въпроси се зaмислям, че всъщност не всеки човек умее и искa дa общувa с децa. Зa мнозинството хорa товa е досaдно или нaпрaво непосилно. Нaпоследък дaже родните мaйки не издържaт дa прекaрвaт много време с децaтa си, сaмо след няколко месецa им стaвa досaдно и зaпочвaт дa се чудят кaк дa се върнaт по-бързо нa рaботa, a зa децaтa се грижaт единствено хорa, нa които им се плaщa.
Вече безплaтно никой не може дa изтърпи дa гледa дете. Зaтовa и децaтa стaвaт все по-непоносими, но товa вече е другa темa.

Да, помагат ми с по 2 часа на ден гледане на бебето, майка ми и баба ми. Мъжа ми също ми помага, но повече с други дейности-ежедневните. Доволна съм много, щеше да ми е много трудно сама, признавам си. И у нас щеше да е мазало. Просто вече имам чумството, че битовизма ме залива. По цял ден съм с бебето у нас, едно и също- ако не са бабите да я вземат за малко да свърша нещо или да си почина имам чувството, че ще откача. Всичко е редно да е по равно между родителите, тъй че мъжете ако не са научени си ги учете от сега, че после ще е както са си свикнали. Много е напрегнато съвременното ежедневие, не ми се мисли като тръгна на работа после как ще е. Мъжа ми и готви и чисти.