Определено темата не е за теб, но понеже ти пишеш - ми прави впечатление някак.
Чак пък знаеш как тя не се чувствала добре...
Виж целия пост
Чак пък знаеш как тя не се чувствала добре...
Как се справяте с "ужасните" две години?
- Публикувана: 25 май 2010, 14:32 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2010, 01:07 ч.
# 121
18 юни 2010, 14:51 ч.
Всъщност, прави сте. Моля за извинение и трия написаното, което не е по темата.
Виж целия пост
# 122
18 юни 2010, 14:53 ч.
Е, ние го прочетохме, защо ще го триеш - това си ти, няма лошо.
Виж целия пост
# 123
18 юни 2010, 14:55 ч.
viliko Обърнахте ми внимание, признавам, че съм в грешка и толкова. Няма нужда да занимавам всички с моята грешка и това да се пренася на още страници.
Виж целия пост
# 126
18 юни 2010, 15:00 ч.
Да, на 29 е съвсем различно от на 23, определено. Аз да ви кажа...
Виж целия пост
# 127
18 юни 2010, 15:33 ч.
Хубава шега, но с ужасно много истина. 
Вижда се и тук, че ако има база за конфликт са нужни двама души, за да може той да се осъществи. Същото е и при отношенията с децата. За да се преодолеят нервите на детето родителят трябва да е спокоен. В противен случай става по- лошо. Как родителят да бъде спокоен е въпрос на друг разговор. За мен решението е достатъчно почивка и удържане в съзнанието на факта, че детето е на 2 и все още му е трудно да се справи с емоциите и реакциите си. Като му дадем пример ще успее. Иначе ще стане като в разменените между мен и Little wingels реплики, които се виждат в нейният пост /имам предвид своите реплики/. Има ли смисъл да си тровим взаимно нервите с това? И то със съществата, които обичаме най- много.
Дали ще ни помогне рецепта от книга, съвет от форумка или друго е все едно. Важното е да успеем да запазим присъствие на духа.
Виж целия пост
Дайте сега за ужасните 29 и 33 ... 
Вижда се и тук, че ако има база за конфликт са нужни двама души, за да може той да се осъществи. Същото е и при отношенията с децата. За да се преодолеят нервите на детето родителят трябва да е спокоен. В противен случай става по- лошо. Как родителят да бъде спокоен е въпрос на друг разговор. За мен решението е достатъчно почивка и удържане в съзнанието на факта, че детето е на 2 и все още му е трудно да се справи с емоциите и реакциите си. Като му дадем пример ще успее. Иначе ще стане като в разменените между мен и Little wingels реплики, които се виждат в нейният пост /имам предвид своите реплики/. Има ли смисъл да си тровим взаимно нервите с това? И то със съществата, които обичаме най- много.Дали ще ни помогне рецепта от книга, съвет от форумка или друго е все едно. Важното е да успеем да запазим присъствие на духа.
# 128
18 юни 2010, 15:37 ч.
Да, но например тук в спора - ти не си виновна за думите на другата страна, нито тя е отговорна за твоите думи. А когато говорим за собственото си дете - именно сме отговорни. И е лесно да се каже - запази спокойствие, но когато жената отчита това поведение на детето като своя грешка и пропуск - е съвсем различно.
Виж целия пост
# 129
18 юни 2010, 15:51 ч.
Е, различно, разбира се, поне доколкото сме непознати и доколкото сме възрастни хора, но приликите са това, че подобен "диалог" може да продължи и да става все задълбочен, ако и от двете страни има желание и настроение за това.
При децата не винаги първопричината е в родителите- има много други- растящи зъби, лошо време и тн, но ако и родителят е под влиянието на такива негативни за него фактори ситуацията става много по- сложна. Говоря от съвсем личен опит. Една и съща ситуация може да се развие много позитивно или много негативно. Хубавото е, че при децата ние сме водещият фактор и можем да дадем друга насока на действието.
Виж целия пост
Да, но например тук в спора - ти не си виновна за думите на другата страна, нито тя е отговорна за твоите думи. А когато говорим за собственото си дете - именно сме отговорни. И е лесно да се каже - запази спокойствие, но когато жената отчита това поведение на детето като своя грешка и пропуск - е съвсем различно.
При децата не винаги първопричината е в родителите- има много други- растящи зъби, лошо време и тн, но ако и родителят е под влиянието на такива негативни за него фактори ситуацията става много по- сложна. Говоря от съвсем личен опит. Една и съща ситуация може да се развие много позитивно или много негативно. Хубавото е, че при децата ние сме водещият фактор и можем да дадем друга насока на действието.
# 130
18 юни 2010, 15:55 ч.
Точно това казвам. Ние сме водещите, ние сме отговорните, поне аз мисля, че аз съм отговорна като родител за възпитанието на детет оси. И в даден момент, когато един родител не се справи - често се случва да обвява себе си за тоя неуспех и тогава за задоволява капризите на детето неосновано всъщност.
Виж целия пост
# 131
18 юни 2010, 15:59 ч.
А аз да питам, наистина ли използваш тези думи като говориш с дете на 2 г. и 9 м., имам предвид думата толерира? Ако да, мислиш ли, че то я разбира?
Как би могъл да се научи да я разбира ако никога не я е чувал? Всяко дете се научава да разбира онова, което чува. Не говоря на бебешки и не променям речника си, защото съм майка.
Не говоря на бебешки с нито едно от децата си и когато разговарям с големия си син използвам точно тези думи, но забелязвам, че детето на 5 г. и половина не разбира думата "толелира, а какво остава за едно дете на 2 години?
Виж целия пост
- Това е недопустимо, неприемливо и не се толерира никога и при никакво положение. Ясно ли е?
А аз да питам, наистина ли използваш тези думи като говориш с дете на 2 г. и 9 м., имам предвид думата толерира? Ако да, мислиш ли, че то я разбира?
Не говоря на бебешки с нито едно от децата си и когато разговарям с големия си син използвам точно тези думи, но забелязвам, че детето на 5 г. и половина не разбира думата "толелира, а какво остава за едно дете на 2 години?
# 132
18 юни 2010, 16:10 ч.
Нали преди толерира си казала, че е неприемливо и недопустимо, какво значение има дали разбира думата "толерира". Нали схваща посланието. А и идеята, която се опитах да дам не се състои в думите, а в схемата. Всеки си има свои думи, които използва- едни избират бебешки език, други като Вилико избират по- прости и разбираеми думи, трети, като мен ги мързи и говорят както им дойде.
Не знам защо ви скандализира толкова този пример.
Точно вината е най- големият проблем на родителите, според мен. За всяко нещо можем да се обвиним, а и много често го правим. Но ползата е никаква. никой не може да е във върховна форма във всеки момент или да знае всичко. Опитваме някакви неща, понякога действаме по инерция, после се налага да опитаме други неща и така. Свръхчовека няма да го отгледаме ние- това е ясно.
Виж целия пост
Не говоря на бебешки с нито едно от децата си и когато разговарям с големия си син използвам точно тези думи, но забелязвам, че детето на 5 г. и половина не разбира думата "толелира, а какво остава за едно дете на 2 години?
Не знам защо ви скандализира толкова този пример.
Точно това казвам. Ние сме водещите, ние сме отговорните, поне аз мисля, че аз съм отговорна като родител за възпитанието на детето си. И в даден момент, когато един родител не се справи - често се случва да обвява себе си за тоя неуспех и тогава за задоволява капризите на детето неосновано всъщност.
# 133
19 юни 2010, 09:03 ч.
Ние сме в точно тази възраст. Не бих ги нарекла "ужасните 2".
Синът ми ужасно палав и буден, но също така в повечето случаи успявам да го разубедя, ако е решил да извърши нещо опасно за него. Преди всичко трябва огромна доза търпение, на всеки му избиват балансите, не сме роботи. Говорим заедно, той ми обещава неща, които трябва да изпълни, аз също обещавам и изпълнявам. За да ме суша, аз слущам също. Много рядко се водя и от изречението: Добрият родител не предпазва от удари, той превързва, лекува рани. Понякога на детето не му стига предупреждението, че ще го заболи, ако направи еди какво си, за това го оставям да се сблъска и убеди сам, но винаги предепреждавам и преценявам евентуален риск.
Виж целия пост
Синът ми ужасно палав и буден, но също така в повечето случаи успявам да го разубедя, ако е решил да извърши нещо опасно за него. Преди всичко трябва огромна доза търпение, на всеки му избиват балансите, не сме роботи. Говорим заедно, той ми обещава неща, които трябва да изпълни, аз също обещавам и изпълнявам. За да ме суша, аз слущам също. Много рядко се водя и от изречението: Добрият родител не предпазва от удари, той превързва, лекува рани. Понякога на детето не му стига предупреждението, че ще го заболи, ако направи еди какво си, за това го оставям да се сблъска и убеди сам, но винаги предепреждавам и преценявам евентуален риск.
# 134
25 юни 2010, 01:07 ч.
и ние сме почти на две и сме големи инатчета,докато не стане на нейното.
Виж целия пост
Препоръчани теми