как се справяте сами без помощ

Публикувана: 24 юни 2010, 20:03 ч.

Последно мнение: 25 юни 2010, 09:07 ч.

2 979

Регистриран

# 15 24 юни 2010, 22:56 ч.

Аз пък напълно изтрещявам на моменти.Значи малко се дразня със това американско-холивудско отношение „каквото и да става не му се сърдя и ядосвам“.
Независимо колко си искал дете,когато се роди ти се налага да свикнеш.Но не като да ставаш един час по-рано,а на доста по-кардинални промени.И това е най-страшното.Както и да си мислиш,че можеш да организираш нещата детето все те изненадва.Моичката бе много кротичка и първите месеци все чаках да изкочи заек от някъде, и да стане страшно.Обаче като стана на 1,5 години до сега(2,5) нямаме мира.Говориш,говориш,а то си прави неговото.Да не говоря за случаите,когато прави напук.И така ние с таткото(помага завалията,особено сега като пак съм бременна и го карам по-тежко) все се чудим кое как трябва да правим,казваме.Дали не сме много строги или отпускаме края.
Сигурно съм от малкото майки,които се радват,че прогледа тв.Обаче особено първите месеци бях половин човек това ме спасяваше.
Отделно малко закъсняхме с гърнето и сега се учим.Да не ви разправям подробно,но с тези темпове ще направя основно почистване на дома.
Всички ми казват,че е мн малка за да разбира,че гази лука,но като сте 12 часа заедно почваш да откачаш.
Според мен (това е скромното ми мнение Wink

) човек трябва да се старае,но без да се вманиачава иначе можеш да полудееш.

Виж целия пост

katiABV

Потребител

# 16 24 юни 2010, 23:15 ч.

Цитат на: ana07 в чт, 24 юни 2010, 22:31

Аз си гледам сама детето през деня до като таткото е на работа. Синът ми посещава ясла до обед и това е времето, в което аз евентуално мога да чистя, готвя, гладя или да се занимавам със себе си. Помощ нямам от никъде, така че дори и с едно дете ми е ясно, че има доста трудни моменти.
Гледам обаче да има режим и правила. Когато детето се храни, храня се и аз, когато спи, спя и аз.
Домакинската работа не лежи само на мен, така че когато съпругът ми се прибере в къщи аз мога да изляза или да се занимавам само със себе си, като ги оставя да се занимават за час или два сами.

Според мен всичко е въпрос на организация.
Трябва да си определиш приоритетите и да решиш какво и как искаш да правиш.

И горе главата, не си единствената, която има трудности.
Повече оптимизъм и вяра в собствените сили.

Хахахаха... ти имаш едно дете, което при това гледа професионалист. А за домакинската работа имаш помощ / помощник. И когато детето се прибере от мястото за професионално отглеждане, се прибира и бащата, който поема щафетата, а ти си излизаш, за да се занимаваш само със себе си.
И даваш съвет на момиче, което гледа само едновременно 2 деца и няма никаква помощ - по една или друга причина.
И се оплакваш от трудностите, които имаш... и сравняваш с нейните?
Не мислиш ли, че лееекичко се надхвърляш?

Виж целия пост

Aлекcандрa

# 17 24 юни 2010, 23:32 ч.

Случвало се е да обиколя всички канали, за да намеря реклами,които да им дадат две минути време да свърша нещо, без тя да ми се мотка в краката,повтаряйки само"маммммамм".През зимата ми беше по - лесно, поне баща и се прибираше по някое време и помагаше.Сега или се прибере в два през нощта, или веднъж на три дена мине през вкъщи колкото да си вземе душ. Майка ми или свекървата не помагат, виждат я веднъж на няколко седмици.От нито една не мога да искам да дойде да ми гледа детето. То и да дойде майка ми, аз няма да знам каква задача да и оставя.
Преди да се роди дребното в къщи беше като аптека, редовно подредено и чисто.Това е едно от изискванията на мъжа ми, като всяка събота и неделя и той помагаше в чистенето.Какво ти помагане, справя се отлично. Но сега как и кога да искам да помага, като е мога да му видя очите дори.Най - много да вземе сутринта да изхвърли боклука.
Сега в къщи се случва често да е като харман.Ето днес например чак сега измих чиниите, а мивката беше препълнена.Не ми е особено приятно да гледам разхвърлените по земята играчки, ама си казвам, че тъй или иначе утре пак щее така и просто съм ги прибрала в единия ъгъл.
Ако имам и второ дете сигурно ще лудна, ама ще се справям някак си. Нямам много избор, като си е мое, ще се оправям.Не се занимавам с детето на комшията , я , че да мрънкам.
То затова ми е и малко странно като приятелки или познати, на които детето им се гледа почти непрекъснато от някоя баба, да седят и да се оплакват колко им е тежко. Ми да си пратят бабите по къщите и тогава ще говорим пак...
Зада не е само разсъждения общо взето правя така
чистя когато дребното спи, когато е будна пускам прахосмукачката, че иначе се случва да се буди от нея.
Пазарувам когато спи /добре че магазина ни е точно пред блока/ или когато се прибираме от разходка.
Готвя обикновено когато е заспала вечерта.За нея готва като спи.Ако трябва да свърша нещо, за което се налага да не ми се пречка в краката, като почистване на теракота в коридора и кухнята с парцал и не съм го свършила докато е спяла, и пускам любимата и анимация на компютъра, и го свършвам набързо.
Другия вариант е в дни като нешния - като спи просто гледам тавана, на принципа и аз съм човек...Като заспи вечерта най много да измия чиниите, че в тоя блок лесно навестяват хлебарки, а тях не ги ща, та гледаме в мивката да няма чинии много много .
истенето и подреждането не са спешни..ще изчакат...Сутринта рано рано не чакам гости, все пак я...

Виж целия пост

Inner

Регистриран

# 18 24 юни 2010, 23:53 ч.

Aлекcандрa , това което описваш беше почти ежедневието ми, когато се роди дъщеря ми, с тази разлика, че баби на хоризонта няма.
Повтарях, че второ дете ще родя след двадесетина години, най - рано...
Сега ми идва да си забия два шамара: първият - затова че похабих толкова ценни, безвъзвратни и неповторими мигчета от бебешката възраст на момиченцето ми, за да съм все с парцала в ръка и да е маниакално чисто; и вторият - задето чаках толкова много за второто си детенце...

Аз станах отново нормална Laughing

, когато проумях, че просто си има периоди за всичко - ще отминат, ще ми липсват, ще забравя колко трудно ми е било, ще ми се ще да не съм в сегашния, и т.н., и т.н.

Виж целия пост

densi

Ентусиаст

# 19 25 юни 2010, 00:18 ч.

Трудно и с доста дисциплина от всяка страна. Simple Smile

Виж целия пост

J_M_M

Ентусиаст

# 20 25 юни 2010, 08:18 ч.

ами докато бебето спи се занимавам с домакинските задължения и с баткото(три седмици си беше в къщи),след това в хубаво време излизахме на разходка, в лошо баткото си рисува ,играя е има моменти когато не слуша но все пак е дете,сега е на градина и вечер си играем,а след като баща им се прибере се занимават заедно и аз довършвам ако има нещо покрай вечерята и после излизаме заедно на разходка.

Виж целия пост

jeni80

# 21 25 юни 2010, 09:07 ч.

Трудно е и то много,но се справям,няма начин.И не се уморявам толкова физически,колкото психически.Понякога ми идва да крещя Embarassed

Нямам рецепта за проблема обаче.Има една,но е свързана с финанси-домашна помощница Thinking

Виж целия пост

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

14 815
519

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Бебето иска само на ръце и отново се събужда през ноща

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Запек

Бебета (от 0 до 12 месеца)