Защо така реагирате бе хора? Какъв бил смисълa, та какъв бил смисълa... Като че ли всички теми тука са само дълбоко смислени... Ами за мен подобни теми са от полза. Предстои ми раждане и при положение че има упойки и секцио по желание е логично да се изкушавам и да се замислям и за тези варианти. Пропускам квалификации от сорта кое раждане било цивилизовано и кое не. За мен е важен опита на хората, не разсъжденията им. Ето тук в тази тема чух още един случай за това до какво може да доведе секциото. Изводите мога и сама да си ги направя.
Виж целия пост
относно секциото !
- Публикувана: 30 окт. 2005, 14:54 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2005, 13:54 ч.
# 31
31 окт. 2005, 12:39 ч.
Вяра, Вергилия ме беше помолила да й напиша, писах й на лични, но това го поствам специално заради теб!
още нещо, но вие го знаете - кърмата при секцио слиза по-бавно, а на бебо в болницата му дават АМ
Виж целия пост
Цитат на: bubanka
...
Преди 5 години родих каката нормално. Преносвах я 6 дни и лекарката ви даде хапче, което да забърза процеса, вероятно щеше да се забави още ден-два, преди да излезе бебчо. В предродилна, щом стигнах до 4 см. разкритие ми сложиха упойката. Аз бях доста изтощена, защото ме беше страх /нормално/, не бях яла и почти не бях пила вода от 12 часа, защото мислехме, че ще стане по-бързо. Не ме е боляло много преди упойката, просто беше досадно - чакаш, обикаляш коридорите на болницата ... Щом ми сложеха упойката заспах
След час и половина ме събудиха, провериха ме за разкритие и ме закапраха в родилна зала. Сложиха ми още малко упойка за всеки случай. Не съм усещала нищо през цялото време - лекарката и акушерките ме наставлявапха кога да напъвам, а една от тях подпираше корема отгоре, за да избута бебето. Още тогава бях диоптри и не беше препоръчително да се напъвам много. Лекарката ми направи епизиотомия, извади ми плацентата на ръка /това беше най-странното за мен, въпреки, че нищо не усещах, но гледката на ръката й до лакет в мен 
/, после ме заши и нищо не усетих, казват, че шиенето било по-болезнено то раждането. Беше ми неудобно да седя с шева, но на шестия час обикалях болницата, ходих до тоалетната и ядях като за световно Възстанових се бързо, само беше досадно, че при всяко ходене до тоалетна трябваше да се подмивам със смрадлика и да пръскам Бивацин - до около 20 ден.
Сега родих секцио по мед. показания заради очите. Много ме беше страх от секциото, все пак коремна операция, но и тя мина леко. За малко да ме резнат "на живо", първия път спиналната не хвана и я биха втори път. Беба беше високо, секцио един ден преди термин, но аз не дадох да ме режат по-рано. Тя не беше тръгнала да излиза, едвам я извадиха, толкова нагоре беше. Сигурно и тя щеше да закъснее седмица. Много се притеснявах да не я наранят, защото на приятелка при секцио и високо горе бебе, му счупиха ключицата от дърпане, за да го извадят
. След операцията треперих ужасно часове наред, вероятно заради двойната упойка, станах след 24 часа и бях добре. Големият стрес за мен беше, когато лекарката ме поздрави за бебчето и я видях отгоре до долу в кръв, от ръцете й също капеше кръв, моята кръв!!! Възстановяването от секцио е по-трудно, на втората седмица явно се пресилих, защото 3-4 дни ме боля адски, даже повече от след операцията и трябваше много да почивам, имах пристъпи на адски студ и треперене при 28 градуса в стаята, вероятно от кръвозагубата. Но от друга страна раната беше на по-лесно за обслужване място и липсваше стреса от това "ще-ми-стане-ли-нещо-докато-правим-секс". Това е, ако искаш да питаш нещо, не се притеснявай! Наистина двете са много различни, може би, защото нямах усложнения с нито едното, не мога да отдам предпочитания на което и да е от тях. Мисля, че жените много се вглеждаме в самото раждане и често пропускаме периода на възстановяване като фактор
Още нещо се сетих - лохиите при нормалното са много повече, защото при секциото ги изсмукват с една помпа, която издава ужасно гаден звук "хляп-хляп"
При нормално второ раждане често не правят епизиотомия и ми си иска да раждам като една моя приятелка - тя е 1.58 м., роди бебе 3.500, нормално, без разкъсвания и казавше, че след това един ден се е чувствала като изтръпнала долу и само това
Още нещо - при секцио те държат 3-4 дни на диета, а аз лично умирах от глад! Не смеех да ям, все пак не случайно я правят тази диета, но имаше едно момиче, което щом стана започна да яде ябълки, кюфтета и всякакви неща 
При нормалното -нямахме ограничения 
.... и във форума има разни
, които биха казали, че с упойка или пък секцио раждането не е раждане, но да си гледат работата 
! Имам две прекрасни деца, независимо от това как са родени! И двата пъти ме е било страх и ме е боляло, но не е това най-важното, а резултатът 
Поздрави!
Преди 5 години родих каката нормално. Преносвах я 6 дни и лекарката ви даде хапче, което да забърза процеса, вероятно щеше да се забави още ден-два, преди да излезе бебчо. В предродилна, щом стигнах до 4 см. разкритие ми сложиха упойката. Аз бях доста изтощена, защото ме беше страх /нормално/, не бях яла и почти не бях пила вода от 12 часа, защото мислехме, че ще стане по-бързо. Не ме е боляло много преди упойката, просто беше досадно - чакаш, обикаляш коридорите на болницата ... Щом ми сложеха упойката заспах
След час и половина ме събудиха, провериха ме за разкритие и ме закапраха в родилна зала. Сложиха ми още малко упойка за всеки случай. Не съм усещала нищо през цялото време - лекарката и акушерките ме наставлявапха кога да напъвам, а една от тях подпираше корема отгоре, за да избута бебето. Още тогава бях диоптри и не беше препоръчително да се напъвам много. Лекарката ми направи епизиотомия, извади ми плацентата на ръка /това беше най-странното за мен, въпреки, че нищо не усещах, но гледката на ръката й до лакет в мен /, после ме заши и нищо не усетих, казват, че шиенето било по-болезнено то раждането. Беше ми неудобно да седя с шева, но на шестия час обикалях болницата, ходих до тоалетната и ядях като за световно Възстанових се бързо, само беше досадно, че при всяко ходене до тоалетна трябваше да се подмивам със смрадлика и да пръскам Бивацин - до около 20 ден.Сега родих секцио по мед. показания заради очите. Много ме беше страх от секциото, все пак коремна операция, но и тя мина леко. За малко да ме резнат "на живо", първия път спиналната не хвана и я биха втори път. Беба беше високо, секцио един ден преди термин, но аз не дадох да ме режат по-рано. Тя не беше тръгнала да излиза, едвам я извадиха, толкова нагоре беше. Сигурно и тя щеше да закъснее седмица. Много се притеснявах да не я наранят, защото на приятелка при секцио и високо горе бебе, му счупиха ключицата от дърпане, за да го извадят
. След операцията треперих ужасно часове наред, вероятно заради двойната упойка, станах след 24 часа и бях добре. Големият стрес за мен беше, когато лекарката ме поздрави за бебчето и я видях отгоре до долу в кръв, от ръцете й също капеше кръв, моята кръв!!! Възстановяването от секцио е по-трудно, на втората седмица явно се пресилих, защото 3-4 дни ме боля адски, даже повече от след операцията и трябваше много да почивам, имах пристъпи на адски студ и треперене при 28 градуса в стаята, вероятно от кръвозагубата. Но от друга страна раната беше на по-лесно за обслужване място и липсваше стреса от това "ще-ми-стане-ли-нещо-докато-правим-секс". Това е, ако искаш да питаш нещо, не се притеснявай! Наистина двете са много различни, може би, защото нямах усложнения с нито едното, не мога да отдам предпочитания на което и да е от тях. Мисля, че жените много се вглеждаме в самото раждане и често пропускаме периода на възстановяване като фактор Още нещо се сетих - лохиите при нормалното са много повече, защото при секциото ги изсмукват с една помпа, която издава ужасно гаден звук "хляп-хляп"
При нормално второ раждане често не правят епизиотомия и ми си иска да раждам като една моя приятелка - тя е 1.58 м., роди бебе 3.500, нормално, без разкъсвания и казавше, че след това един ден се е чувствала като изтръпнала долу и само това
Още нещо - при секцио те държат 3-4 дни на диета, а аз лично умирах от глад! Не смеех да ям, все пак не случайно я правят тази диета, но имаше едно момиче, което щом стана започна да яде ябълки, кюфтета и всякакви неща При нормалното -нямахме ограничения .... и във форума има разни
, които биха казали, че с упойка или пък секцио раждането не е раждане, но да си гледат работата ! Имам две прекрасни деца, независимо от това как са родени! И двата пъти ме е било страх и ме е боляло, но не е това най-важното, а резултатът Поздрави!
още нещо, но вие го знаете - кърмата при секцио слиза по-бавно, а на бебо в болницата му дават АМ
# 32
31 окт. 2005, 12:44 ч.
Изводите за това кое раждане ще е по-добро за теб специално, може да ги направи само добър гинеколог...
Намери си такъв (ако още не си), на когото можеш да се довериш и го слушай.
После..ако решиш да раждаш естествено - слушай какво ти казва акушерката...
А реагираме така, защото аз поне продължавам да не разбирам истинската причина на Jane22 да избере повторно секцио. Поне от опита, който е споделила личи, че е било един малък кошмар...
Туй то.
Ако искаш да четеш мнения...в библиотеката има доволно много теми по въпроса...
Виж целия пост
За мен е важен опита на хората, не разсъжденията им. Ето тук в тази тема чух още един случай за това до какво може да доведе секциото. Изводите мога и сама да си ги направя.
Изводите за това кое раждане ще е по-добро за теб специално, може да ги направи само добър гинеколог...
Намери си такъв (ако още не си), на когото можеш да се довериш и го слушай.
После..ако решиш да раждаш естествено - слушай какво ти казва акушерката...
А реагираме така, защото аз поне продължавам да не разбирам истинската причина на Jane22 да избере повторно секцио. Поне от опита, който е споделила личи, че е било един малък кошмар...
Туй то.
Ако искаш да четеш мнения...в библиотеката има доволно много теми по въпроса...
# 33
31 окт. 2005, 12:46 ч.
явно и това с кърмата е индивидуално,защото на мен веднага ми тръгна и то в изобилие Което само по себе си е добре,но пък беше неприятно-докато се събудя от упойката и трябваше да се цедя 
при всичките болки
Колкото до операцията с/у нормално,както съм написала в предния си пост-аз тръгнах да раждам нормално след 10 часа болки и т.н. и ме оперираха буквално в последните минути по спешност определено за второто дете ще избера секцио.Възхищавам се на майките който са изтърпяли болката от нормалното раждане и са готови пак така да родят-но това определено не е за мен.Поносимоста ми на болка хич я няма-вдигнах на главата си цялата болница
Виж целия пост
Което само по себе си е добре,но пък беше неприятно-докато се събудя от упойката и трябваше да се цедя при всичките болки Колкото до операцията с/у нормално,както съм написала в предния си пост-аз тръгнах да раждам нормално след 10 часа болки и т.н. и ме оперираха буквално в последните минути по спешност определено за второто дете ще избера секцио.Възхищавам се на майките който са изтърпяли болката от нормалното раждане и са готови пак така да родят-но това определено не е за мен.Поносимоста ми на болка хич я няма-вдигнах на главата си цялата болница
# 34
31 окт. 2005, 13:54 ч.
Реза, тук става въпрос за секцио по желание. Така че изводите както и решенията остават за пациентката. Лекарите имат думата при секцио по мед. показания. На мен поне не ми е известен лекар който да съветва за секцио по желание. И въпреки това отчетните форуми са пълни с момичета които правят предварителни уговорки за секцио по желание. Мисля че за всички тях не е лошо да прочетат до какви усложнения може да се стигне след секцио. И стига с тая библиотека! Това е форум а не читалня. Аз искам да общувам с хора. Ако искам да чета само, има цели книги изписани по въпросите на секциото. Само че е по-различно да чуеш преживяна история. И най-вероятно точно тая я няма дори и в светата библиотека. А мотивите на Jane ни най-малко не ме вълнуват.
Бубанка, благодаря за подробния разказ!
Виж целия пост
Изводите за това кое раждане ще е по-добро за теб специално, може да ги направи само добър гинеколог...
Намери си такъв (ако още не си), на когото можеш да се довериш и го слушай.
После..ако решиш да раждаш естествено - слушай какво ти казва акушерката...
А реагираме така, защото аз поне продължавам да не разбирам истинската причина на Jane22 да избере повторно секцио. Поне от опита, който е споделила личи, че е било един малък кошмар...
Туй то.
Ако искаш да четеш мнения...в библиотеката има доволно много теми по въпроса...
Намери си такъв (ако още не си), на когото можеш да се довериш и го слушай.
После..ако решиш да раждаш естествено - слушай какво ти казва акушерката...
А реагираме така, защото аз поне продължавам да не разбирам истинската причина на Jane22 да избере повторно секцио. Поне от опита, който е споделила личи, че е било един малък кошмар...
Туй то.
Ако искаш да четеш мнения...в библиотеката има доволно много теми по въпроса...
Реза, тук става въпрос за секцио по желание. Така че изводите както и решенията остават за пациентката. Лекарите имат думата при секцио по мед. показания. На мен поне не ми е известен лекар който да съветва за секцио по желание. И въпреки това отчетните форуми са пълни с момичета които правят предварителни уговорки за секцио по желание. Мисля че за всички тях не е лошо да прочетат до какви усложнения може да се стигне след секцио. И стига с тая библиотека! Това е форум а не читалня. Аз искам да общувам с хора. Ако искам да чета само, има цели книги изписани по въпросите на секциото. Само че е по-различно да чуеш преживяна история. И най-вероятно точно тая я няма дори и в светата библиотека. А мотивите на Jane ни най-малко не ме вълнуват.
Бубанка, благодаря за подробния разказ!
Препоръчани теми