Много ми е смотано!!!Имам чувството, че потъвам...

vagabond, съжалявам за това, което ти се случва.
За майка ти нямам думи, но бих го преглътнала. Обаче съпружието.....хм, бих го поставила на място веднага. Та това си е тормоз откъдето и да го погледнеш.

Норел, аз нали затова правя всичко за нея, щото някой ден няма да я има и ЕВЕНТУАЛНО  ще ми е мъчно. Ама няма да ми е мъчно, сигурна съм, че ще си поема глътка въздух! Никога не съм споделяла с нея нищо, за да я чувствам близка.Тя всичко обръща срещу мен.
Тиха Вода, наистина такива хора не се затриват лесно. Те живеят като пиявици по нервите на всички останали, без да осъзнават, какво им причиняват. Те са вечните жертви, другите хора са супер, какво им е на тях?!
Ще издържа като всеки път откакто се помня. Ама вече не съм здрава, поболях се. Опитвам се да се успокоявам, да мисля положително, да гледам на всичко отстрани. Обаче е факт, че не можем да сме безпристрастни към собствения си живот, защото сме потопени в него. Професията ми е социология, много добре знам за какво ми говори Норел. На мен не ми е трудно да го правя, но имам моменти, в които се чувствам смазана и не успявам. Това е.

За мъжа ми...И аз си казвах, че няма да позволя никой да се държи с мен така, ама е факт, че каквото и да направя става още по-зле. Мои приятели са искали да го срещнат в някоя тъмна нощ..Иначе не е лош, просто има повечко комплекси и много ревност, особено когато е пийнал, даже не трябва да се напива една две бири са му тамЪн..
Майка ми и него мрази. Тъп бил, смотан бил, незнам си къв бил, ама като бяхме разделени беше най-добрия 

Аз също никога не съм чувствала майка ми близка ....
Но знам,че един ден когато вече я няма ще ми липсва.
Ще ти липсва дори и това - че никога не ти е била близка ...но когато човека вече го няма идеализираме момента, в който той за миг ще е до нас и вярваме,че ще е по-различно.И в този момент - много боли. Не съм го изпитала, да е жива и здрава майка ми да си ме ядосва ...,но от сега усещам всичко. Убедена съм,че ще ти липсва ужасно,тя може би и сега ти липсва в смисъла,че имаш празнина в себе си , която зее точно , защото имаш нужда от майка,която да е до теб,а ти я нямаш. . . Прекрасно те разбирам,защото аз имам сходен проблем с моята майка.

То, да де , аз е...си тъпия пост написах-ще издържиш, обаче е крайно време да обмислиш и  промените

може би и сега ти липсва в смисъла,че имаш празнина в себе си , която зее точно , защото имаш нужда от майка,която да е до теб,а ти я нямаш. . .[/quote]

Това е по-вероятно. Мислила съм си много пъти за другите майки. Какви деца имат - крадат, убиват, залагат, изнасят къщите, дрогират се, но майките им не се отказват от тях, понасят си чиино каквото съдбата им е поднесла. Мислила съм си даже, че тя никога не е имала майчинско чувство, а по-скоро е искала да има дете, за да задържи баща ми или за да е като другите хора, или за да има кой да я гледа на дърти години. Всичко, което е правила за мен ми е било натяквано, чувството за вина, което ми беше вменила години наред, когато бях  по малка, буцата в гърлото, само като й чуя гласа, скандалите от нищо. Според нея, аз съм й длъжна, длъжна съм да бъда нейн роб. Дори много пъти съм си мислила, че никога няма да имам нормално семейство, докато тя е жива. Мислила съм си хиляди неща, но най-вече ЗАЩО!?

Спри да си задаваш въпроси, на които няма да получиш смислен отговор от човека, кой трябва да ти го даде. Аз съм питала директно същото, не мога да пресъздам нормално подобна безсмислица. Около 20 години живях с проблемите и дълга и в момента, в който осъзнах, че живея живот, който е всичко друго, но не и моят всичко си дойде на мястото. Не питам защо, не търся признание, спрях да търся и подкрепа /като че ли съм я получава като я търсех/. Огледах се и осъзнах, че има много по-важни неща, за които си струва да се боря и там е нужна цялата ми енергия, а не да преливам от пусто в празно.

Vagabond    Прегръщам те, дано ти са останали сили да издържиш! Тъпото е че трябва да търпим, няма как! Истерясвам за момент, и после пак трябва да съм добра, търпелива, приятели вече не ми останаха. И ще споделяш, разбира се, тук все ще те разбере някой, ще ти поолекне!

Шмати, знам че е така, правила съм го, обаче сега е тук в къщи и трябва да остане дъъълго време. Не мога едно кафе да зиляза да изпия, разбираш ли? Н еми пука кой какво си мисли от рода ми, аз знам кой ще ме м еприбере, ако имам нужда и ще ме подкрепи, поне морално от моя род. Няма да са от страната на наейните роднини, само това искам да отбележа. Даже очаквам да се опитат да ме изритат от нас, колкото и да ми се мазнят сега.
Няма да се очудя майка ми да си прехвърли дяловете на братовчедите ми, но не ме интересува, аз къща си имам, сама съм си я извоювала.
Не искам отговори вече. Искам просто спокойствие. Да не ми се мрънка в собствения ми дом, да н еми дудне, да не ми прави интриги, да не ме следи като че съм в 5ти клас. Толкова ли е сложно. Искам да дойде някой и да ме вземе и да ме отведе някъде далеееч далееееч, да се грижи за мен и да ме обича..Искам да съм жена, а не машина!

Понеже имам представа от проявлението на подобна селска еснафщина, макар и да осъзнавам сега като те чета, че не е чак в такива мащаби и от чак толкова близки хора(макар и достатъчно близки), бих те посъветвала да подходиш по-революционно към проблема  и да изгориш всички мостове. Тези хора те дърпат надолу, пречат ти да се развиваш, оказват ти натиск и от добро няма да разберат. Никога. Ако ги смачкаш, за определен пероид може да се правят на умрели лисици, но при първа възможност пак ще ти се качат на главата. Sad but true... Дори и сега да си възстановиш психическото равновесие, скоро пак ще рухнеш. Така виждам нещата. Поне според емоционалността, която влагаш в постовете си.  Затова... брадвата.

По принцип съм с положителен подход при такива ситуации, но има един особен вид хора, които не разбират от добро, а лошото им държи влага само за определен период. При тях решението е радикална промяна в тона и отношението и игнор завинаги. И аз изпитвах угризения преди, все ги съжалявах, но този период отмина. Фактът, че точно майка ти е в ролята на тероризатора е само психологическа бариера пред разрешаването на проблема. Тя го знае и на това разчита. Обичай си я /тайно/, но не бъди зависима от нея. Различни неща са. Това е само мое мнение.

Това е по-вероятно. Мислила съм си много пъти за другите майки. Какви деца имат - крадат, убиват, залагат, изнасят къщите, дрогират се, но майките им не се отказват от тях, понасят си чиино каквото съдбата им е поднесла. Мислила съм си даже, че тя никога не е имала майчинско чувство, а по-скоро е искала да има дете, за да задържи баща ми или за да е като другите хора, или за да има кой да я гледа на дърти години. Всичко, което е правила за мен ми е било натяквано, чувството за вина, което ми беше вменила години наред, когато бях  по малка, буцата в гърлото, само като й чуя гласа, скандалите от нищо. Според нея, аз съм й длъжна, длъжна съм да бъда нейн роб. Дори много пъти съм си мислила, че никога няма да имам нормално семейство, докато тя е жива. Мислила съм си хиляди неща, но най-вече ЗАЩО!?
[/quote]


Защото пътят,който трябва да извървиш е този. И колкото да му се противопоставяш ....той няма да се промени. Защото това е изпитание,което е отредено да изживееш, за да достигнеш някакво ниво. Защото това ти е предопределено. Не се мъчи да бягаш. Знам колко ти е тежко , но единственото, което можеш да направиш е ... да извървиш пътя си по-възможно най-добрият начин , независимо колко гаден или хубав е той - защото това е нещо,което не можем да променим. От това се учим. Най-вече на примирение. Аз лично също имам нелек път, но ... се старая да гледам хубавите неща,които са ми дадени и да се смирявам над недотам хубавите неща,които са ми предопределени да бъдат до мен като сенки през целия ми живот.
Това,че не можем да открием отговора на въпроса ,,Защо,, не означава, че той няма отговор. Просто може би живеейки ще го разбираме във времето ...


И да,разбирам те прекрасно - че искаш просто някой да те прегърне и за малко ти да си слабата. Аз често изпадам в това състояние, но уви ...

Подкрепям напълно Анн. Само това отървава, друг лек няма. Само да добавя за брадвата- по ред на номерата. Да си знаят.

Мен, ако питаш - нищо не те задържа да стоиш там и да търпиш този тормоз! Дигай се и заминавай някъде далече.  Една мацка така реши тормоза на баща си - замина в Германия и не се и обажда даже. Много е щастлива.

Ама нали това е проблема, че аз не мога да вървя напред!Даже не стоя на едно място, защото тя винаги ме дърпа назад с всички сили! Това е проблемът.
И да, Анн, правила съм всичко, за което спомена, права си временно е и без промяна.
Но как да я оставя да умира сама?!А тя вместо да се радва на дните си гледа да отрови моите!
На моменти съм имала чувството, че да же ми завижда   А е имало моменти, в които говори за мен и с мен с такава злоба... какво й направих на тая жена?!Какво толкова и причиних в тоя живот?!Защо не иска да ме остави намира. Като пиявица е.
Днеска я помолих, най-учтиво да внимава с външната врата, когато заключва, защото се надира, около патрона, а вратата е скъпа и тя ме изкара,че ми е била в тяжест и съм й се карала! Въобще всичко, което аз й кажа се подлага на съмнение и най-безцеремонно или не съм права или я лъжа. Когато беше още в много тежко състояние и тичах по аптеките да й купя лекарствата, които личната и изписа, тя ми се скара що съм ги купила, нямало да ги пие и докато не й казаха други хора че трябва да ги пие и тези хапчета са полезни за по-бързото оздравяване не ги пи, ама като го чу от друго място и си промени мнението.
Каквото й кажа, тя все не слуша, а ако й го каже примерно някой друг...оф..Абе аз съм едно нищо за нея, една кръгла нула! Това е и никог аняма да се промени..
Много пъти съ й играла брадвите, но нали все е с високо кръвно, все е зле нещо, все има някакви трудности и аз..поддавам..Звънят ми хората да ме питат що се държа лошо с майка си?Тя толков амного направила за мен?!

Ама Ляля, аз съм си в къщи, тя е у нас. Къде да отида?Ходя на работа имам заеми, кредити, нали трябва все някой да ги плаща?!

Е,вагабонд,не ми приличаш на жена,която ще потъне.Стегни се и намери пътя,не мисля,че имаш нужда някой да ти го показва.Ти си умна и аз вярвам в теб.