работата ми е такава, че може да я върша от вкъщи с малки отскоци до работа няколко пъти седмично, но това ще ми е първото дете и всички ме плашат по въпроса с недоспиване, лудници, въртележки и т.н.
моля мамите, които са се опитали - и които са успели да се справят - и тези, които не са - да ми кажат през какво са минали
Здравей! Аз се върнах на работа на пълно работно време когато малкия стана на 3 месеца (толкова е отпускут по майчинство тук). Той тръгна в сухтото време на ясла. Работя в офис, а не от вкъщи. През какво сме минали? През доста трудни моменти. Това което ми помогна да се справя е че бебето ми беше сравнително лесно за гледане (колики само две седмици като беше на 1 месец), като стана на 3 месеца почна да спи по цяла нощ. Другото което ми помогна е че по собствено желание не го кърмих, така че нямаше никакъв проблем да тръгне на ясла и да бъде хранен от други хора. Баби и дядовци нямаме наблизо, но съпругът ми поема голяма част от грижите по детето. Според мен можеш да се справиш ако имаш желание и мотивазиа, и ако таткото ти помага. И не на последно място, ако бебчето се адаптира лесно към външни хора. Аз не съжлявам че се върнах толкова бързо на работа: самата мисъл че губя квалификация ме подлудяваше. Да не говорим колко е трудно да намериш работа след 2 или 3 годишно тотално отсъствие от пазара на труда. Успех!