ИЗОСТАВИХА МЕ ЗА 2 ПЪТ

Искрено, искрено те прегръщам. Макар да знам, че друга прегръдка си искала да усетиш... Несравними са човешките болки, но доколкото съм изпитвала такива, макар и други, знам че за да започне оздравяването, първо е нужно да си позволиш да те боли. Без ненужни героични пози.
 

ужасно съжалявам за това, което ти се е случило, хриси.
както написа фуси -  мило, мило дете...
ако някой някога причини такава болка на детето ми, ще го гръмна.
а май точно това ни очаква...

..... точно това мислех и аз..... за нас нашите осиновени деца са всичко, единствени и незаменими. Идва момент, когато за тях ние ще сме тези, които са ги отгледали.... ще се впуснат да търсят "истинските" си майки, които ще ги разочароват и наранят, а ние ще сме принудени да гледаме, как някаква си никаква чужда жена наранява нашето детенце, а то само си го причинява..... няма справедливост.
Хриси, жестоко е това, което си преживяла, но не и неочаквано. Сърце, което изоставя и забравя детето си, може да ти погоди всякакви номера по всяко време. Бъди благодарна и щастлива, защото сега знаеш без съмнение, че само едни са истинските РОДИТЕЛИ!!!

Извинявам се много, но това е глупаво. Не ми се влиза в обяснения, защо - дъвкали сме го сто пъти поне, а на всичко отгоре звучи и поучително.
И като го чета в мен изниква въпроса - наистина ли е толкова необходимо да си доказваме цял живот, че ние сме родители на децата си? А моя отговор е - не, ние сме родителите им, но нашите деца винаги ще имат две майки и който осиновител не може да приеме този факт... ще му бъде доста тежко!

абсолютно подкрепям фокси.
правото на децата ни да търсят е лично тяхно. това е част от тяхната идентичност. ако сме добри родители, ще ги подкрепим в това и няма да ги караме да се усещат виновни и да се страхуват от това, да ни причинят болка. тогава сме ИСТИНСКИ родители.
както и да го въртим, фактите са си факти и колкото по-бързо ги приемем за даденост, толкова по леко ще е за нас и за нашите деца.
не казвам, че не боли. много боли даже. обаче като разумни и безрезервно любещи би трябвало това да е наш основен приоритет.

в много случаи истинските родители,не са били съвсем истински.В такъв момент се чувстваш свой сред чужди и чужд сред свои.Има и осиновители които си мислят че след като са ни отгледали сме длъжни да ги гледаме ние на старини.Нямам право да говоря за случая на Хриси,ако тя прецени може да каже повече неща,затова ще говоря от свое име.При всеки спор с майка ми(не караница)тя винаги казваше апартамента си ще го оставя на държавата или има кой да ме гледа.Боядисвала съм с латекс когато съм била с 39 гр температура и то при условие че вече бях женена и имах собствен дом.До последно плащах всички сметки и на нейният апартамент защото бях длъжна.Да не казвам как на един рожден ден ми изгони гостите и мъжът ми(още не бяхме женени)ме чакаше долу ако ме изгони да ме прибере или как когато ни изписаха от родилното трябваше да я вземем от в къщи за да види Алекс,а живеем на 10 мин пеша,докато бабата на мъжа ми на 83 г дойде сама от другият край на София.Наумяваше си че ще прави ремонт и аз трябваше да търся майстори и да плащам след това.Бях боядисала коридора в бежово и ме накара да го пребоядисам защото цвета не и харесвал,дори ритна легена с боята с крак та след това мих пода и ревах.Мечтаех си да се оженя за да мога да се махна от там и да имам дом който да мога да подреждам сама,понеже при майка ми всичко беше както тя искаше.Случки такива имам много,но не ми се разказват.Та кой от двата комплекта родители да почувствам истински?

 Кристи 
Май всички сме имали такива моменти за съжаление Лошото е, че има такива биологични родители, само че там децата не си задават въпроса защо и н есе чувстват виновни, не си мислят, че защото са осиновени се държат така с тях..И така.. И моята майка е била винаги много властна, прикрита под грижовност. Сега и аз се грижа за нея, защото съм длъжна, понеже ми е майка. Въпреки всичко, въпреки всички обиди, въпреки че и на мен ми е казвано, че няма да получа наследство..Аз не й искам наследството, не съм искала нищо, а цял живот ми е втълпявано че все за нещо съм виновна. Сега, се чувствам виновна, че говоря против нея, а аз всъщност просто споделям.
Когато беше най-зле и й бършех с извинение насрания г*з, смеянах памперси и какво ли още не, тя се обърна и ми каза: "Че какво ти е на тебе?Вие бяхте на почивка"/понеже бях с мъжа си и бяхме отседнали в един хотел/, а на свекърва ми казала, че сме си изкарали меден месец. И разни такива неща..Абе не ми се говори чак. Снощи, на рожденния ми ден, бях решила че няма да излизам, то не че мога да изляза за повече от час де. Тя само мърмори. Обадиха ми се едно приятелско семейство да се разходим по кекя и аз реших да изляза НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН, при което пак се опита да ми вдигне скандал, че не съм се нахойкала. Само се обърнах и я попитах: "Не те ли е срам?" Тя трябва да ми е благодарна на мен, а не аз на нея!А тя била благодарна на баща ми, че я бил направил майка, щото ако той не искал да осиновява нямало да бъде. 
Както и да е..
Айде целувки 

длъжни. за какво и на кого. никой не е длъжен никому. нито осиновените деца на родителите си, нито биологичните такива. всичко е въпрос на свободна воля.
няма нещо на света, което да ме кара да се чувтсвам задължена някому. правя всичко, защото обичам и го правя от любов.

гнусно е, да кажеш на едно дете, че ти е длъжно, защото си му дал живот или си го отгледал.
бих искала детето ми да ме обича и един ден да ми подаде чаша вода, ако съм безпомощна да си я взема сама, но никога не бих считала, че е длъжна, само защото съдбата я е направила мое дете.
обичта е истинска тогава, когато дадеш на индивида, когото обичаш свободно, ама наистина свободно право на избор.

момичета, много ми е тъжно за вас... дали осиновители, или биологични родители, все тая. лекетата са си лекета. а да тормозиш детето си е гадост безмерна.
знам, че обичате майките си. и аз обичам своята. ама като ми причинява болка, си го споделям. не мисля, че вашето споделяне е по-различно.

Не мога да повярвам в нещата, които чета.....Просто умът ми не побира такова отношение към децата - било те родни или осиновени.
Моля за извинение, ако съм прибързала в изводите си, но това е защото за мен Родител е човек, който обича безрезервно детето си.... явно моите понятия са объркани! Затова някой би сметнал думите ми за глупави. Опитвах се да кажа, че след като тези, които вече са изоставили децата си, ги отхвърлят за втори трети пети път, ние - ИСТИНСКИТЕ РОДИТЕЛИ - любящи и всеотдайни, сме там за тях. Много ми е мъчно, че чувам разкази, според които и осиновителите разочароват децата си   , просто не знам какво да кажа...

Според моите разбирания едно осиновено дете може да е доста объркано, а може и да не е..... по добре да не е..... нямя дя си продължавам мисълта, че има голяма опасност тя да е различна от мислите на участниците тук, тоест глупава.
Единствения начин да не се доказваме пред децата си, когато те решат да търсят биологичната си майка, е да сме се доказали вече преди това !

Абе да сме живи и здрави всички - и ние и децата и биологичните майки, другото са нормални човешки терзания....

Ох, момичета, гушвам ви силно. Това с благодарността и втълпяването й ми е болна тема, че баба ми все реве като не стане нейното за благодарност.

Ние с мъжа ми сме решили, не щем никой да ни гледа и да ни бърше посраните дупетии. Ако стигнем да там, че някой да ни слугува, по-хубаво да ни няма. Баща ми все вика, че кравата не сучела от телето, а телето от кравата. Абе прав е.

Вагабондче, снощи не можах да се включа, че номер две беше кисел, ама като го приспах, пийнах две мохито за твое здраве. Тя и малката ми племенница ми беше рожденичка вчера и стана на две години, та по едно за двете ви ударих.

Търсенето на биологичната майка няма абсолютно нищо общо с нас и не е нужно да доказваме каквото и да е на децата си - нужно е единствено и само да обичаме децата си и да сме до тях когато на тях им е необходимо.

ПП Моята свеки е такъв "кърлеж", но мъж ми не й позволява да го тормози, за сметка на това брат му е "на пънгара"... хем ми е мъчно за него, хем тайно се радвам че не е мъж ми  

ППП ммм321, още са ти много пресни нещата, ще мине време, ще станеш по-сигурна в себе си... и нещата ще си дойдат на мястото, спокойно 

Сигурна съм, че всичко уляга с времето.... друго се надига ...
Всъщност не изпитвам несигурност като чета тези истории и си давам сметка, че тази ситуация би могла да се случи и в нашето семейство. Изпитвам бяс, че съществуват такива хора, които с лека ръка захвърлят и нараняват и без това наранени сърца. Не мисля, че с времето ще стана по-благосклонна. А сигурността си зависи от мен самата 
Пожелавам сила на всички!

vagabond 
Имаме много общо в преживяванията.Когато пишех се чувствах по същият гаден начин най-вече че за мъртвите се говори или хубаво или нищо пък аз доста пумия излях.

кристи, това, че споделяш болката си не означава, че не обичаш майка си. и аз критикувам характера на татко, макар че ужасно ме боли от загубата му и сърцето ми е рана.
но съм реален човек. да си изплачеш болката не значи липса на обич. а пък това с мъртвите...не мисля, че трябва да е така. не виждам логика. след като са имали кривици, значи ще се говори за това.

хриси, извинявай, че ти заграбих темата...

Хм,момичета, като чета вашите постове и си мисля,че моята е цвете. Само няколко пъти съм чувала думата "неблагодарница", но след като тати/Мир на праха му  / и каза нещо като я чу, много рядко е казвала нещо такова. По-често ми е казвала" Не те е срам!" по различни поводи, но аз винаги и отговарях нещо и изобщо не и се давах, а майка ми е властен човек. Определено не попадна на дъщеря Да ми е жива и здрава с годините леко поомекна. Е, сдавяме се отвреме навреме за спорта, но кой не го прави. Обичам я, но обожавах баща си, а какъв родител ще съм аз - ми не зная, времето ще покаже...Важното е да се обичаме