Вашата равносметка след раздялата.

  • 4 743
  • 64
# 15
Често пъти зад демонстрираната сила, стои в действителност силно нараним и уязвим човек, силата е като знаме, което размахваме, за да си даваме смелост да продължим. Поза, която заемаме на ръба, за да не паднем. Силно желание да заявим, че можем и сами, когато душата ни плаче за своята половинка!
Силата придобита след травма /като раздяла/ е в действителност слабост /ако ме разбирате.../ И най-лошото е когато решим, че е за добре да сме "силни" по този начин! Просто отблъскваме хората с тази си "сила" /в кавички щото за мен това не е истинската сила/
Виж целия пост
# 16
Незнам защо ми е трудно да отговоря на този въпрос-много пъти започвам да пиша ,трия,пиша пак-и нищо....С две думи ще си кажа-станах   страшно уязвима и някак си много страхлива.Загубих си и малкото самочувствие,което имах-на жена. Бях силна и упорита ,а сега на моменти чувствам как губя почва под краката си.
Трябва ми време да се изправя на крака,да се очистя от калта и да продължа по-смело напред-/не че съм се спряла ,де..,ама темпото нещо ми куца./
Виж целия пост
# 17
С риск да стана банална цитирайки чужди мисли: "Смел е човек, който е единствения, който знае, че го е страх." Аналогично и за силния човек.
Какво е силата? Силата - това е умението да се изправиш лице в лице с проблема и да търсиш решение. И да намериш правилно решение, което е добро за теб и не е в ущърб на засегнатите други хора. Слабостта - това е бягството от проблема. Силата   - да се бориш със житейските препятствия и с обстоятелствата, пред които си поставен. В този смисъл всички ние тук сме такива. Един човек, нагърбил се с отговорността да се грижи за друг човек и правейки го без страх, е човек силен.  newsm10
Виж целия пост
# 18
А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един  свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???



Със сигурност не съм дошъл тук да се заяждам.  Peace

Виж целия пост
# 19
....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...

кучка?
лол
няма лошо - кучето, най добрия приятел на човека Laughing Laughing Laughing

милк - курва по дефиниця, кучка по презумция Sunglasses
Милк, кефиш ме.....даааа....кучка имах предвид, ама викам, ареее няма толкова грубо, че и без това в една друга тема го подкарах през просото!  Та веднага ми напомниха как не трябва да си виря носа...ма нали съм кучка, та няма как да стане да не я виря! Арее, поздравче от мен бау-бау-бау......Но кучка, не булонка, а най-малкото ирландски вълкодав!
Виж целия пост
# 20
А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един  свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???


Със сигурност не съм дошъл тук да се заяждам.  Peace




Аз не се заяждам, само ми е интересно... както би ми било интересно какво търси един семеен човек в клуб на разведените например:)
За всяко нещо си има причина, нали така?.... аз само попитах за твоята, а ти си напълно свободен да не уважиш питането ми....


Виж целия пост
# 21
аз да се вкл ли да поджавкам Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Аз не се заяждам, само ми е интересно... както би ми било интересно какво търси един семеен човек в клуб на разведените например:)
За всяко нещо си има причина, нали така?.... аз само попитах за твоята, а ти си напълно свободен да не уважиш питането ми....


В тези форуми попаднах случайно, хареса ми, повечето потребители тук ме приемат като равноправен участник (независимо, че нямам съответния семеен статут). И, ако навлизам в територия, която на практика ми е чужда, то е защото искам да събеседвам с интелигентни хора и да науча повече за действителността около мен.

Старая се да спазвам добрия тон. Не целя да обидя или засегна никого.
Виж целия пост
# 23
Благодаря за отговора Камен!Всъщност, както скоро коментирахме друг участник във форума, доклкото сте сами, а може би и самотни newsm78 сте горе долу на подходящото място....не  приемай въпроса ми като отхвърляне, беше и е наистина само интерес:)извинявай, че ти разводних темата Embarassed

Относно питането ти...Раздялата с бащата на второто ми дете все  още не е напълно зад гърба ми и затова  ми е трудно да направя равносметка... Мисля, че в живота има събития и обстоятелства, които оставят много трайни следи в душата на човек. Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с  белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
Виж целия пост
# 24
Камен, а ти лично /не от личен опит за семейна раздяла/, но все пак като човек, който вероятно се е разделял с любим човек - ти какво мислиш? правили те това по-силен, или нанася поражения?
Виж целия пост
# 25
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с  белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
newsm45
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.
Виж целия пост
# 26
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
newsm45
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.


В живота пътища много,и никой от тях не е лек.Но най труден от всички е този по който ще срещнеш правилния Човек,мацки newsm10
Виж целия пост
# 27
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
newsm45
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.


В живота пътища много,и никой от тях не е лек.Но най труден от всички е този по който ще срещнеш правилния Човек,мацки newsm10

Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Виж целия пост
# 28
Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
 

Браво,това адски много ми хареса-поучително е за мен,защото аз правя точно обратното-опитвам се да забравя и хоп-току виж пак съм допуснала същата грешка! newsm51Благодаря ти,Catnadeen!
Виж целия пост
# 29
Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Ами да, човек се научава на неща, когато е препатил. То нали приказката е "Не питай старило, а питай патило".  Ама то забравянето според мен няма връзка с лекуването... В смисъл ти се лекуваш с времето, като забравяш болката и обидата и любовта, която се оказва, че не е споделена, като забравяш че си предаден. Но урока си не забравяш. Аз поне така мисля.
Обаче урока, който аз научих, е че не бива да се доверявам на никой. А това хич, ама хич не ми харесва, щото това значи да стана саможива.  Защото имах само един човек в живота си. Иначе такива отношения, ма хем съм с теб, хем ти нямам доверие, или както една приятелка току що ми каза: Ми разигравай го и ти, щом той те разиграва... ми не става така.  no
Баси, чак яд ме хвана като се сетих за урока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия