И аз говоря от опит, само че от моя детски опит, а не родителския.... Израснах в добро семейство, баща ми проявяваше нужната строгост, майка ми пък ми беше приятел....през повечето време, имаше и време в което реших че никой не ми е приятел ки всички са против мен, бях злобна и непокорна, бях депресирана..минах през какво ли не, не мога да кажа че съм била лошо дете,но съм минала през своите си глупости...Най голямата от днешна гледна точка беше да излъжа родителите си че ще спя при приятелка а да отида в друг град при момче с което си чатехме Слава богу пича беше свестен, нахрани ме и ме остави да спя в неговата стая, а той спа на дивана в хола...колко ми е бил акъла да ме пита човек....Та исках да кажа че много фактори са определящи за поведението на децата и тийновете
Да не говорим стремежа на всеки човек да е харесван, от там набутването в лошата компания, защото така си по харесван.....след това изводите са ясни
Та такаммм толкова от мен, сигурно това ми е най дългия пост от както ме има в този форум
Относно характера съм доволна че е наследила по скоро моя Баща й е по .... ако кажа 'бавен' нали не се брой за обида По мълчалив, по затворен, докато тя е една такава пъргава, любознателна, дето беше писал някой опознава играчките като ги блъска и хвърля И много, ама много се усмихва на непознати и нещо им разказва
Някой (извинете не помня кой, но ще ми влезете в положението) беше питам за масажа - аз не правя вече, и на мен ми е трудно памперса да сменя какво ли остава да я държа в легнало положение за масаж и гимнастика