Много неща може да правите заедно докато приготвяш вечерята, пазаруваш или разтребваш къщата. Може би защото моите са двама и вече се заиграват заедно сами (слава богу) успявам някак да свърша нещата в къщи и да им отделя и време да правим нещо, което искат, но пък винаги може да рисуват с водни бои докато аз готвя или да строим заедно замък докато пералнята пере и т.н. Просто трябва организация, аз още я налучквам и естествено пренебрегвам разни подробности (например не гладя вече много от дрехите, готвенето ми се свежда до пъхане на продукти във фурната или в тенджерата и рязане на салати, чистенето оставам за след лягането на децата и така). Неприятно ми е, че се лишавам от време за мен и за мъжа ми, но и това трябва някак да го наместим във времето.
Виж целия пост
Колко време ви остава вечер с децата и как го прекарвате?
- Публикувана: 7 дек. 2010, 21:41 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2011, 11:22 ч.
# 61
18 ян. 2011, 10:46 ч.
Задължително играя с детето поне по 1 час дневно. Само игра, само заради него. Съсредоточавам се и играя наистина. На динозаври, да строим нещо от лего, на роботи, на извънземни...
Не че ми е интересно, но от уважение към малкият човек .
Виж целия пост
Не че ми е интересно, но от уважение към малкият човек .
# 62
18 ян. 2011, 11:33 ч.
Около 4 часа имаме вечер. Нямаме план. Прибирам се, ако има нещо да оправя, да приготвя вечеря, да се къпем и тн/зависи дали татко му си е вкъщи бил и той го е свършил/ - върша си го, междувременно си играем, говорим, въобще едновременно правя нещата.
Виж целия пост
# 63
18 ян. 2011, 13:33 ч.
Никакво време не ми остава 
. Всъщност, единственото ползотворно време, което прекарваме заедно е на път за училище сутрин, когато са двамата и вечер, когато аз вземам някой от тях - който е на училище до по-късно, тъй като аз работя до 18:00. Прибираме ме се към 19:00, два или три дни през седмицата готвя; чистя, гладя и т.н. - след като заспят, т.е. след 22:00. Вечеряме към 20:00. След вечеря едва успявам набързо да прегледам какво са учили и ако има някакви пропуски да обърна внимание. Друг е въпроса, че и те май вече нямат особено желание да се занимават с мен - тв и компютъра ги привличат неудържимо . Отбиват предложенията ми за други занимавки под предлог, че са твърде изморени ... Имам усещането, че аз се превръщам в една безотговорна майка, а децата ми в лениви консуматори
Виж целия пост
. Всъщност, единственото ползотворно време, което прекарваме заедно е на път за училище сутрин, когато са двамата и вечер, когато аз вземам някой от тях - който е на училище до по-късно, тъй като аз работя до 18:00. Прибираме ме се към 19:00, два или три дни през седмицата готвя; чистя, гладя и т.н. - след като заспят, т.е. след 22:00. Вечеряме към 20:00. След вечеря едва успявам набързо да прегледам какво са учили и ако има някакви пропуски да обърна внимание. Друг е въпроса, че и те май вече нямат особено желание да се занимават с мен - тв и компютъра ги привличат неудържимо . Отбиват предложенията ми за други занимавки под предлог, че са твърде изморени ... Имам усещането, че аз се превръщам в една безотговорна майка, а децата ми в лениви консуматори 
# 64
18 ян. 2011, 15:46 ч.
Нещо такова е и при нас.
Аз рядко играя с дъщеря ми, но за сметка на това много си говорим, чета й или й помагам в любимите й занимания - рисуване и писане.
Вечерно време общо-взето е залепена за мен, каквото и където да правя. Още от бебе така я свикнах и всъщност тя не си стои в стаята, най-много да отиде да си вземе нещо и все при мен
Виж целия пост
Аз не съм от играещите с децата си майки. Вечер имаме не повече от 2-3 часа заедно. В това време вечеряме, тя си играе или си говорим нещо и се гушкаме. Тя влиза в банята в 8 и 30, за да може да е в леглото към 9. Предпочитам да й чета книга, макар че понякога гледа филмчета. Най-късно в 9 и 30 е заспала.
Нещо такова е и при нас.
Аз рядко играя с дъщеря ми, но за сметка на това много си говорим, чета й или й помагам в любимите й занимания - рисуване и писане.
Вечерно време общо-взето е залепена за мен, каквото и където да правя. Още от бебе така я свикнах и всъщност тя не си стои в стаята, най-много да отиде да си вземе нещо и все при мен
# 65
18 ян. 2011, 15:54 ч.
Времето с детето е вечер, когато аз приготвям вечеря и подговя нещо за училище.Понякога ми писва с тези уроци, но се сещам, че сигурно още няколко години ще има нужда от мен и после ще сме само на здрасти! как си ? и тн
Виж целия пост
# 66
20 ян. 2011, 20:09 ч.
За сега почти цялото време,
най-пренебрегнато е бебето,другите двама просто си искат вниманието....
Виж целия пост
най-пренебрегнато е бебето,другите двама просто си искат вниманието....
# 67
21 ян. 2011, 15:58 ч.
luban Колко правилно го каза.
Тогава ще молим за внимание ,но няма кой да ни чуе.
Виж целия пост
Тогава ще молим за внимание ,но няма кой да ни чуе.
# 68
21 ян. 2011, 17:56 ч.
По този повод ще ви постна любимото ми стихотворение. Когато го четох за първи път, ревах като магаре. Тичах да прегръщам наред. Първо големия, защото е голям. После и другите двама, защото са малки пък. Децата се чудиха какво ми става и им го прочетох и на тях, ревейки.
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Виж целия пост
luban Колко правилно го каза.
Тогава ще молим за внимание ,но няма кой да ни чуе.
Тогава ще молим за внимание ,но няма кой да ни чуе.
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
# 69
3 фев. 2011, 16:40 ч.
Оооо колко е хубаво.
Аз не работя именно поради тази причина,защото за мен никога мама и татко нямаха време.
Стихчето е уникално.
Виж целия пост
Аз не работя именно поради тази причина,защото за мен никога мама и татко нямаха време.
Стихчето е уникално.
# 70
3 фев. 2011, 17:26 ч.
Ех... хубаво е от време на време някой да припомня и тези неща. Благодаря, *Ирина*! 
Виж целия пост
# 71
4 фев. 2011, 23:50 ч.
Децата отдавна спят, татко им също... а аз се разплаках, след като прочетох стихотворението.
Страхотно е
Виж целия пост
Страхотно е
# 72
5 фев. 2011, 18:01 ч.
От взимането от ясла до заспиването имаме 5 часа. Цялото това време прекарваме заедно. И когато имам домашни задължения пак са край мен, помагат ми говорим си, обяснявам какво правя, кое какво е. Интересно им е. Къпането и храненето пак са време прекарано заедно, говорим си докато го правим. Игри.. в класическия смисъл не играем много често, мен просто не ме бива да измислям. Но рисуваме, правим разни неща от пластелин (колкото и да съм некадърна в тази област 
), разглеждаме книжки, говорим си, гледаме детски и ги коментираме... изобщо не се отделят от мен като съм си в къщи. Включително в тоалетната идват с мен, а като се къпя си носят и столчета в банята. 
Събота и неделя пък съвсем денонощно. Смятам че им отделям достатъчно време. Всъщност единствено, когато са на ясла не са с мен.
Виж целия пост
), разглеждаме книжки, говорим си, гледаме детски и ги коментираме... изобщо не се отделят от мен като съм си в къщи. Включително в тоалетната идват с мен, а като се къпя си носят и столчета в банята. Събота и неделя пък съвсем денонощно. Смятам че им отделям достатъчно време. Всъщност единствено, когато са на ясла не са с мен. 
# 73
6 фев. 2011, 11:22 ч.
*Ирина* стихчето е уникално.
Гледам да отделя колкото може повече време за дъщеря ми.А сега ще се замисля дали наистина е достатъчно...
Виж целия пост
Гледам да отделя колкото може повече време за дъщеря ми.А сега ще се замисля дали наистина е достатъчно...
Препоръчани теми