бихте ли записали децата си на вероучение?

Не , не бих!Още в самото наименование на "предмета"е заложен елемент на някаква форма на въздействие-вероучение!Аз мисля,че вярата е състояние на духа-или я имаш или -не!Никой не може да ме"научи"на вяра,ако аз самата не съм готова да вярвам или тя-вярата-не е дълбоко в сърцето ми.А добродетелите и ценностна система,в която да вярва едно дете или възрастен,може да даде семейството и родителите.И много повече с личния си пример,отколкото с всякакви "учения".

И моят

според мен вероучението е нужно винаги но в днешно време ,когато се увеличават случаите на детска престъпност -според мен не история на религиите е нужна на децата а вероучение ,което да изгради в тях морални критерии.не на всички дечица има кой да им каже ,че е лошо да се краде,убива и т.н. това го показват последните случаи на изумително жестока детска престъпност

Аз ще уважа неговото право на избор
И това съвсем не ми пречи да го уча на добродетелите и моралните ценности в живота.

Аз пък не смятам, че религията е нещото, което би изградило ценностната система на децата и на хората въобще. Нито ще реши проблемите с престъпността, нито ще направи хората по- добри. Един човек се оформя като характер вследствие на възпитание от родителите, среда, контакти, училище...всичко е комплексно.
Освен това Библията както ни учи да не крадем, убиваме и т.н. от друга страна ни учи на смирение, покорност, скромност и ред други неща, които далеч не са качества в днешно време, даже напротив- пречат.
Има много други начини да се поднася информация на децата и да се учат кое е лошо и кое не.

Да,защо не!В годините назад е имало часове по вероучение в училищата.В тия часове децата ще добият елементарна представа за православното християнство, за това как да се държат влизайки в църква,за обичаите и ценностите на които трябва да се държи и да се спазват ...все пак сме православни християни и сме се запазили като народ именно благодарение на вярата си!

Да, категорично бих я записала. Аз съм от поколението, което тенденциозно беше държано далече от религията и въпреки, че съм се интересувала, имам много бели полета в познанието. Не виждам за какъв избор говорят някои от прежде писалите - в училище имаме ли избор дали да учим математика или физика. Искаме, или не, религията е в основата на всичко, което се е случвало през вековете. Това е материя, която трябва да се познава. Друг е въпросът дали детето ще стане практикуващ християнин, атеист или ще избере друга религия.

Само дано не изглежда така, че ходя след теб и се заяждам:))))))
Просто, ей на, в тази област се разминаваме:)
Нищо лично!

Та...вероучението е запознаване на децата само с една религия. Според мен това е ограничаване на информацията. Един вид цензура и моделиране на съзнанието в нежелана за мен посока (когато става дума за мое дете, мога да си позволя подобни изказвания).
Предпочитам децата ми да на ясно, че по света съществуват много религии, които в същноста си не се различават особено. Т.е. всички призовават към добро най-общо казано.
Искам обаче да знаят, че тези религии могат да бъдат изопачени така, че да се превърнат в безмилостно оръжие срещу невинни хора и това се е случвало не веднъж.

Мисля, че човек би могъл да изгради характера, ценностите си и поведението си въз основата на историята и философията.
Имайки свободата да прецени сам кое е добо и кое е лошо, свободата да избере сам дали ще е вярващ или не и в какво...той ще е много по-сигурен и спокоен в избора си.
И най-важното - много по-толерантен към хората с други убеждения.
Самият факт, че вероучението втълпява на децата съществуването само на един бог е предпоставка те да са настроени съмнително към другите религии, а всички знаем това до какво води.

Най-естественото нещо на този свят е човек да иска да вярва в една всемогъща сила, която му помага. Когато е дете - това е майката, с възрастта образите се променят.
В голяма степен боговете олицетворяват образа на МАЙКАТА....те са строги, справедливи, винаги готови да прегърнат послушните си деца.

Аз предпочитам децата ми да вярват по-силно в себе си и по-малко в свръхестественото. Но какво ще решат те....ще поживеем и ще видим:) Неизбежно ще минат през най-различни вярвания и убеждения, ще се лутат, ще спорим...и надявам се да избера най-доброто решение за себе си.
Моята задача е да им покажа къде и как да търсят информацията, която им е нужна, изборът в крайна сметка е техен.

Бих го записала - просто защото той от съвсем малък проявява голям интерес към тези неща,неизвестно по каква причина - по тази причина и най-редовно си четем детската библия и му е много интересно.В семейството не сме усърдни и осъзнато вярващи,в смисъл - като повечето сме,на църква се ходи на Цветница основно и се празнуват само големите празници - Коледа и Великден.Но на мен самата също винаги ми е било интересно,смятам библейските истории за много цветни и многостранно интересни и никак не мисля,че създават покорство,примирение и т.н. - това може да го твърди само човек,който не е наясно с нещата Дори от обща култура - предвид,че в поне две трети от библията става въпрос за борбите на един народ да си извоюва земя и независимост...тия работи със смирение не стават.Аз по-скоро се притеснявам от жестоките сюжети в Стария завет,отколкото от смирение,покорство и т.н.
И освен това - макар че принципно съм съгласна,че е много важно човек да има широк поглед върху различните религии - мисля,че просто се изхвърляте.Не може на 7-годишни деца да им тръснеш всичко накуп,че и да очакваш да проявяват избирателност - изобщо нищо няма да схванат.Започва се с първата крачка - да опознаеш собствената си религия или поне тази,която практикува семейството ти,а впоследствие надграждаш с останалите.А ако не им бъде представена религията от по-ранна възраст(дори не в училище и като специален предмет,а чрез разговорите и празнуването на празниците и отговор на естествените детски въпроси),е напълно възможно никога да не проявят интерес към вярата и свързаните с нея философии - не че ще е фатално,но определено смятам,че нещо се губи,дори само като част от общата култура да е.
Мисля,че просто пренасяте върху децата възрастния модел мислене,което е погрешно - за децата тези истории са като приказки,интересни и забавни,невероятни и фантастични и честно казано,никак не се вдълбочават да разсъждават особено върху тях или да си правят някакви философски изводи.Съдейки по сина ми,той например се дразни от постоянно споменаваното в детската библия присъствие на бог,но пък се увлича страхотно от битките,от Давид и Голиат,от историята за шареното палто на Йосиф и как надхитрил братята си - за него с нищо не са по-различни от Котарака в чизми и Седем с един удар
Може би защото имам поглед върху помагалата и това как се преподава и интегрира вероучението в немските училища - затова нямам никакви опасения по въпроса.Религията се разглежда като част от културата не само на народа като цяло,но и на всеки човек - а въпросът с Вярата вече си е нещо съвсем лично и доста далеч от мнозинството от 7-годишните.

Браво!!!!
Категорично съм против дъщеря ми да учи вероучение... история на религиите -  да, но примерно в гинмазията. Не желая да й пълнят главата с подобни неша, при това поднесени по незнамкакъвси начин. Искам аз да бъда тази, която ще й даде подходящата информация по въпроса и то по подходящия начин. С мъжа ми сме атеисти! Родителите ми натискат да кръстим детето, но ние няма да го направим. Нека тя да има право на избор. Ако случайно стане вярваща (което на мен не ми се вярва) ще застана зад нея.... Честно казано, обаче всичко идва от възпитанието вкъщи. След като ние сме атеисти не виждам защо тя трябва да вярва в някаква религия.... и ще се постарая да не вярва....

 Не, никога.
 
    Още повече, че не схващам, как така да ги запиша, като на курс ли, не съм вярващата, но  смятам, че един вярващ човек  трябва да се запознае с свещениците от своята епархия и да научи децата си да общуват с тях и тн....

  Изумена съм че вярващ човек, може да гледа на вярата, като на учебен предмет , баба ми винаги е била силно религиозен човек, израсла съм в среда на истинска вяра в Бога, това да не съм религиозна е личен избор, до който съм стигнала с  течение на израстването си. По същия начин подхождам и към децата си, опитвам се да ги науча да мислят и да обичат, в какво ще вярват те са ми ще изберат.

 

АБСУРД ,та аз дори няма го кръстя
тва за мен са пълни глупости...

Т.е. четейки му за Котарака в чизми и Седем с един удар постигаш същия ефект:)
Предпочитам да чета на Елина за костенурчето Франклин, което във всяка книжка научава нещо важно за реалния живот. Учи се да бъде добър, да не се страхува от лекарите, от училището, да е търпелив...и тнт.
Много по-полезна книжка.
Случки с герои, битки и тнт...предпочитам да научава пак от историята. Има достатъчно и са истински.
Да не говорим, че митологиите изобилстват от такива драми...доста интересни.
Староисладнските саги и митове лично на мен са ми по-увлекателни от Библията...ама това е друг въпрос:)

     Напълно съм съгласна с това!
Сблъсквала съм се с хора, които са искрено вярващи и въпреки това вътре в душата им ги тегли към лошо, ситуацията е "дали няма да ме видят" или "Ако после се разкая, ще ми е простено"; познавам човек, който сваля мацка след мацка, с постоянен лаф "Нощес ми се яви Исус и каза, че ти си Момичето, което..."
А също съм се сблъквала и с всеотдайни атеисти, които са прекрасни хора...

Много от вас искат "История на религиите", и само една се сети, че трябва, ама ако е безпристрастно.
Един от най-големите манипулатори от нашенски мащаб, Ваклуш Толев, се афишира именно с курс по "История на религиите". Съвсем сериозно има лекции в Софийски и Пловдивски университет. Историята на религиите обаче се преподава пречупена през идеята за НЕГОВОТО СОБСТВЕНО УЧЕНИЕ, което смесва доста религии и уж било  религията на новото хилядолетие. Учениците му са убедени, че той е прероден Христос, направете си изводите...

Аз не бих записала детето си нито на вероучение, нито на история на религиите.
Смятам, че НАУКАТА е "религията" на бъдещето.

Сега остава някой да каже, че религията е опиум за народа и отивам да се приключа