СЛИВЕН - 46

М.И.Ш.Л.Е никак не е тайна аз писах преди на едно майче с която така и не се запознахме пък децата ни миналата година биле в един клас, че вече живеем в София отново защото сме живяли 6г. там и направихме грешна посока към Сливен но сега поправихме грешката.
За д-р Кънева не я познавам жената но чух ужасна история от моя позната разказва ми за едно майче тя имала страшно трудна бременност и при раждането едвам не я изтървали добре че Пенков се намесил още в Х.Димитър е работил детето било мъртво в нея и било ужасия той  и сложил упойка и го е извадил така че виждаме и чуваме никой лекар било то специалист или не  е застрахован от грешки и нещастни случай. Но жената вече има момченце наборче на моя малкия син да и е живо и здарво!

Бреее, Хубавелче, нямах представа, че вече си софиянче! Ами ЧЕСТИТО! Много късмет и хубави дни ви желая да имате там! И ние с мъжо заради следването също като вас живяхме в София 6 години и също като вас обърнахме курса насам след дипломирането, преди 3 години и половина. По него време София ни се виждаше най-грозният град. Днес... сме на различно мнение. ...Ама грозен - негрозен, засега тук ще живеем... в отломките на стария Сливен... За разлика от София, Сливен поне е по-близо до родния ми Бургас. Не че сега по-често се прибирам, отколкото в студентските години, но поне пътят е по-кратък.     ...А тази история за бебето и родилката направо ми стегна гърлото... Точно това е истината - никога нямаме гаранции за нищо в този живот. И дори да намерим лекар, който никога да не е грешил, може при нас да му е първата грешка. Затова най-добре е да се молим да ни пази Господ. Аз на този етап не мога да се доверя на друг гинеколог, освен на д-р Пенков. Спокойствието и топлотата, с които винаги са ме приемали той и сестра Маргарита, ги намирам за незаменими. Чувствах се странно, когато ми се извиняваха стотина пъти и им казвах да не го правят. Да, действително беше техен пропуск това, че не ме въоръжиха с достатъчно телефонни номера за връзка, но и аз можеше да слушам вътрешния си глас и да избягам с всички сили от болницата, когато ми представиха Спанова. Отдавна съм разбрала, че в този живот рядко виновна е само едната страна. По тази причина не съм си и помисляла, че вината е само на д-р Пенков, или само на Спанова, но и моя. Приказката за баницата всички я знаем... Относно професионализма на доктора - убедена съм, че е повече професионалист, отколкото са много други негови колеги. Да, не е съвършен, колкото и да ни се иска да беше, но то и няма съвършени лекари на този свят. Само че... работи в "Ева". Не знам как да преодолея себе си и да отида на преглед...

Момичета, чували ли сте за някакъв безплатен стоматологичен преглед и процедура в ІІІ-а поликлиника за дечица от 5 до 9 години?

Queen L, доколкото разбрах от нашата детска градина, това е някаква процедура за предпазване от кариеси на постоянните зъбки, так че аз мисля да посменим още някое и друго зъбче и тогава да го заведа, досега сме сменили сам три зъбчета и мисля че ще е безпредметно да го водя. Процедурата била абсолютно безболезнена и трита кабинета, в трета поликлиника били чудесно оборудвани.

Майчета на големия ми син преди може би 6г. тук в София му сложиха такава полимерна паста на постояните зъбчета изпича се с лампата за фотополимерни пломби не е страшно за децата нито ги боли в Сливен като се прибрахме исках и на последното зъбче да направят такава но нямаше кой сотоматолог да сложи. Манипулацията беше безплатна от здравната каса.
Мишле София си е София всичките държавни пари тук са средоточени има си развлечения ние в Панчарево живеем страшно е хубаво гледайте Столичани в повече и ще разберете хихих.

Любче, Тишо точно снощи ми каза, че съществува тази процедура и се прави безплатно за деца от 5 до 9. Предполагам, че всеки зъболекар, който работи със здравната каса, би я извършил. Тепърва ще проверяваме. Точно както я е описала Хубавелка, така разбрах и от мъжа ми, че се нанася паста (силант), която после се изпича с лампа.
Хубавелче, хич не ни липсват развлеченията в София. Да, има много такива, но никога не са ни удовлетворявали като повод да живеем там. С маршова стъпка и песен на уста я напуснахме. ...За разходка дотам сме ок, ама после коментираме как никак не ни липсва животът в столицата. Вие обаче сте умници, на разкошно място сте се заселили! Там е друга София!

Момичета, вижте само в колко часа аз съм на компютъра! В 1:30 часа мъжът ми ме събуди да се оправя и да си легна като хората, защото бях заспала като куче. Миличкият от загриженост, ама да ме беше оставил така, че поне щях да се наспя. Пък така взех, че се разсъних и утре ще съм като пребито куче.

Момичета, на каква възраст се слага тази полимерна паста?

violini зависи когато израстнат постоянине 6ти зъбчета тогава се слага защото са по навътре в устата и децата не могат още добре да отмиват с четката и се натрупват бактерии затова е добре  да има нещо което да попречи образуване на кариес.
Е Мишле уминици сме как инече ние и преди пак тук си живеехме просто в тази шумотевица не си се представяме.

Мишле, наистина е много е неприятно да имаш лоши спомени от раждането, особено когато всичко върви, както трябва. Затова моля да ме извиниш и да ме разбереш правилно, но е хубаво бъдещите майки освен да се молят на Господ и да се нагласят положително, да направят и нещо друго.
Мисля, всички ще се съгласите с мен, че е най-добре е да разчитаме на лекарите само в краен случай. Раждането е съвсем нормално нещо, просто ние сме свикнали да оставяме неговото случване в ръцете на някой друг. Хубаво е, според мен, а и много вещи лица в областта, бъдещит майки да съберат знания за процеса, ако мога така да го нарека. Напр. колко бременни жени знаят, че когато са просто спокойни по време на раждането в частност да кажем, тялото им произвежда окситоцин (един хормон - на щастието)? Той пък съответно действа обезболяващо. И сещате се, че когато сте спокойни, болките са по-търпими. И т.н.,, и т.н. Все елементарни нещица, и все навързани. Как напр. пък изкуствения окситоцин, който вливат със система, ускорява контракциите или времето м-у тях, което пък не е достатъчно на бебчето да си извърши неговите си дела, подготвящи го за външния свят. А освен това май прави и контракциите още по-болезнени.
Ей такива работи имах предвид с предния ми пост.
Ако се оставим само на лекарите, може да се сдобием съвсем безсмислено с:
1. Висящ 6 месеца конец от вътрешен шев, който пък след издърпване от съпруга (щото лекар е казал, че е нормално) оставя канал м-у канала на влагалището и перинеума
2. Някакво странно топче, остатък от шева след "ненужна" епизиотомия, което страшно боде и прави невъзможен всеки полов акт, и дори други деца
3. В резултат от натискане по корема с цел "помагане" излизане на бебето с цялата мъжка сила на акушер-гинеколога - преразтегляне на пикочния мехур, който пък води до невъзможност за скачане, кихане, смях,, бягане, всякакви видове гимнастика, танцуване и други подобни "странни" дейности ...
4. Повторна операция на перинеума, която се оказва безпредметна, щом като не пречи по никакъв начин, не маха топчето, което пречи на половия акт, вероятно(кой ще се хаби да обяснява) е сложена нещо като мрежичка (като арматура), която пък сещате се, прави невъзможно разтеглянето на перинеума при едно следващо евентуално почти вече невъзможно раждане. Но фактът за безпредметността е услужливо пропуснат от лекаря.

Или накратко: Как една нормална жена се превръща в нещо, което прилича на жена?
И защо? Защо след като раждането е вървяло без никакъв проблем? Защо е била необходима тази епизиотомия? Колко жени вече не са същите след раждане ненужно? Подкрепям всички спешни мерки, взети от лекарите. Но "презастраховането" вижте, е по-добре да се избягва, меко казано.
Затова се намесих в този разговор този път. Една мама да ме чуе, разбере и се вземе в ръце, все файда.
Раждането на жената зависи най-често от самата нея - знание за процеса, който ще се извърши в тялото и това на детето, подходяща гимнастика, подходяща храна, спокойствие, щастие, любов.
Сори за дългия пост   

г-жа Претенция и все пак тезите изложени от теб и да са вярни, на кого му пука когато ражда. Жената желае единствено да се освободи от болката и тежастта която чувства. Разбира се, че се осланяме и надяваме на лекарите, че на кой друг това е тяхното призвание да помагат колкото и информиран да си в този момент едва ли много ще използваш познанията си притеснявайки се за твоя и за живота на детенцето ти.
Дали жената е същата след раждането ми аз съм си същата даже след епизиотомия не желая много да се сещам за това обаче тъй като не бях обезболена въобще на живо месо бях шита.
За системата която слагат е на това пък съм върл враг според мен е много опасна освен че е болезнена най - добре е да ви дадът такова хапче като на мен на което не му знам името ускорява процеса на раждане.

Г-жа Претенция, това което описваш може да се случи само, ако лекарят, подпомагащ раждането, не е професионалист, а е пълен некадърник! Дано никоя бъдеща мама не попада на такъв лекар!
Хубавелка, ами повечето акушер-гинеколози предпочитат след раждането да шият "живо месо" , без да ползват упойка.Имат си доводи за това.И на мен ми се случи с първото раждане.Слава Богу при второ раждане не се наложи изобщо шев.

Аз пък се чудя друго - защо масово се избира раждане със секцио? Особено от девойки, които раждат за първи път? Страха не е достатъчен мотив за операция и лекарите не би трябвало да се съгласяват, ако няма медицински показания за секцио!

Ето, виждаш ли, Хубавелке, тук е проблемът. Как на кого му пука, когато ражда? На теб лично не ти ли е по-лесно да се справиш с нещо, когато знаеш защо трябва да го направиш, как да го направиш и т.н.? Ами същото е и с раждането. Единственият човек, който извършва действието раждане е раждащата жена. Наистина си права, че на другите какво пък чак толкова да им пука? Това си е работа като всяка друга. Аз мисля, че е правилно освен да се надяваме на лекарите, но и да им помогнем (ако са истински,де) като знаем какво да очакваме по време на раждане, а и се подготвим физически преди това.
Славена80, страшно се учудих колко много се оказаха жените, които съм познавала от години, а не съм знаела за подобните им гинекологични проблеми. Просто всеки се срамува да говори за това, което си е напълно в реда на нещата. Аз обаче си мисля, че всички тези случаи трябва да се знаят.
И затова говоря. Тогава неочаквано и те започват да споделят.
Относно секциото: Ходих случайно на прожекция на филм за естественото раждане, на която се оказа, че присъстваха акушерките от нашата окръжна болница. Бях шокирана да разбера, че майките идват подготвени от .... приятелки и познати. Идват и казват направо какво искат. Сещате се, че не са подробно информирани. Акушерките започват да ги разубеждават. Не съм го виждала, така казаха. Явно им писва от време на време да се борят за загубена кауза.
Абе, моята майка,дето е на кусур години като чу, че ми изтичат водите, направо ми заповяда да искам секцио. Всичко мина страшно гладко...до момента, в който всички разбраха, че раждам.

Да ви кажа колкото повече чета, толкова повече се убеждавам,че съм една от малкото  щастливки, които са нямали и нямат проблеми по време и след раждането!
Първият път ме шиха без упойка.Много боли!Ама адска болка!Повече от раждането!Ама пък д-р Пашева ме е зашила много професионално, имам само вътрешни шевове.За това си мислех,че и втория път ще се наложи да ме шият, мислех,че ще се разкъсам на същото място.Обаче не, втория път нямам никакви разкъсвания.И не се наложи никакви шевове.То аз в момента, в който родих и вместо да питам как е бебето, първо казах на доктора: "Моля ви се,ако ще ме шиете упоете ме, че няма да издържа.". Толкова бях стресирана от първия път. Дано, ако отида да раждам трети път пак да мине всичко както трябва, без излишни проблеми.
Наистина си трябва повече информираност.НЕ съм чула тук да има курсове за подготовка на родилките.Дано да има кой да организира такова нещо и повече бъдещи родители се запишат.И освен майката, и бащата трябва да изкара такъв курс.Трябва да знае какво с случва в организма на жена му и как най-добре да й помогне в тоя момент!Дори и да не присъства на самото раждане , няколко казани думи на врата на приемното могат да подействат много позитивно на майката.Защото, колкото и да сме информирани, колкото и да се опитваме да бъдем спокойни, в тоя момент няма жена, която да не изпитва страх , поне малко.
И в тая връзка хайде разкажете докато раждахте къде бяха вашите мъже и какво правеха? Сигурна съм,че ще има интересни разкази.
Моят например като ме закара до болницата и ме приеха в родилно, се прибрал в къщи и легнал да се наспи (беше през нощта). Каза ми после: "Аз бях сигурен,че си в добри ръце и няма за какво да се притеснявам.Жените раждат всеки ден." Мъжка му работа.

slavena80 защо майките избират секцио единственният отговор затова според мен е от страх. Те не знаят какво ги очаква но не се замислят че това си е операция която крие своите рискове или пък болката е по-малка аз невярвам в това. За секцио при медецински показатели неговорим в момента то си е неизбежно.
Да се информират жените, който ще раждат има достатъчно вече информация стига да искат да се просветлят, е разбира се  слушайки тази или онази своя приятелка не винаги правят верния избор.
Що се отнася до ограмотяването от страна на акушерите е това е пълна индия поне беше преди 12г. когато бях бременна с големия си син никаква информация мили мами и интернет нямах тогава пък и бяха малко хората с компютри в къщи така, че единствено да ни телгят и мерят друго не правеха.

Г-жа Претенция, аз няма за какво да те извинявам, защото говорим за съвсем различни неща!   
Никога не съм била срещу информираността, понеже аз самата се стремя всячески към нея, когато ми предстои нещо значимо. От друга страна, с предългите си постове, самата аз се опитвам да предоставям информация. Това за вярата в Господ и позитивната нагласа обаче е нещото, което твърдо смятам, че трябва да стои над информацията, защото само с информация не се получават нещата в живота. Истината е, че животът е непредвидим и никога нещата не стоят изцяло в наши ръце, ами и в Божиите.

Ти казваш:
Аз не съм съгласна, че това е възможно да се случи в болница. За да оставим лекарите да ни се месят само в краен случай, означава да си раждаме вкъщи. След моите две раждания съм повече от категорична, че твоите възгледи са невъзможни за изпълнение в болница. Чудесно е това, което казваш, и съм го искала поради голямата си информираност, но е химера. В този смисъл е по-добре да не сме информирани, за да не знаем колко от правата ни биват потъпквани поради безсилието ни да задължим медицинските лица да ги уважават.

Що се отнася до:
С това смятам, че ще обидиш повечето бременни жени от настоящето, ако допуснеш, че не го знаят. Тази информация беше широко разпространена в интернет още при първата ми бременност преди 3 години. Но тя няма нищо общо с представата ти, че същата може да повлияе на едно раждане в болнични условия. На мен точно тази информация ми помогна единствено да стискам до последно вкъщи при първото раждане, за да не ми включват система и да се стига до извънредни ситуации. Исках да се случат нещата максимално естествено, но не и да раждам вкъщи. Затова и отидох там с контракции през 1 минута и бях със 7см разкритие. И, въпреки че тогавашният екип ме остави сама да водя раждането, в един момент се стигна до епизиотомия и натискане на корема. Не бяха по моя воля, но пък и не съжалявам за тях, защото ги предпочитам пред алтернативата за форцепс, както ме бяха предупредили. Докато при второто раждане, за което предполагам си чела, там моите права бяха тотално потъпкани от самото начало до края, а желанията ми - арогантно отхвърляни безброй пъти. Така че въобще не разбирам как става този номер лекарят в нашенските болници (извън БГ се случват и чудеса) да ме гледа и да ме слуша да стои на една страна безучастно. Съмнявам се да познаваш такъв, но кажи ми, за да раждам при него в бъдеще!      За второто раждане бях убедена, че мога да мина без насилствено разкритие от ръцете на Спанова, без система окситоцин, без епизиотомия, или поне да раждам при всичките тези нечовешки мъки с една епидурална упойка, но никой не ми каза: "Евала, че си информирана! Ще бъде, както ти искаш!" Аз бях в ръцете им като едно прасе в селски двор по Коледа. Плюха на всичките ми молби, желания и права.

Относно тези неща:
За последствията от лекарските действия си права, но само донякъде. Да, при мен цитираните + още няколко неща бяха налице след първото раждане, което примерно може да се определи като насилствено, защото лекарите не са стояли безучастно. Имах ги около една година, но изчезнаха след това. Обаче майка ми е имала 4 раждания, напълно естествени - без системи, без епизиотомия, без натискане на корема,- но това не й пречи да си има гинекологично изсипване, т.нар. пролапс. За да го обрисувам по-ясно, ще кажа, че при нея това е едно доста голямо топче, което направо виси от влагалището й. Бъди сигурна, че й пречи много, но все още не се решава на операция. Години наред тя има и напишкването в гореизброените ситуации. Така че поднасяш подвеждаща информация по този въпрос на бременните, твърдейки, че единствено и само при насилственото раждане се получават тези последствия. Преди около 2 години съм пускала тук един линк, когато говорех по тези въпроси, но е удачно и сега да го споделя: http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27- … -24-09-03-19.html

Относно:
Изобщо не съм съгласна, че всеки се срамува, защото аз лично разказах за своите именно в сливенската тема, преди близо 2 години. Но съм съгласна, че такива като мен се броят на пръсти. Аз лично никога не съм се срамувала от подобни теми. Така че ще се повторя казвайки, че след първото раждане получих хемороид, малък пролапс (топче отпред до отвора на влагалището), стеснение на отвора на влагалището, влагалищна сухота (тя се дължеше на кърменето), бучица от епизиотомията и невъзможност да си стискам големите и малки нужди. Към днешна дата съм възстановена от всичките тогавашни последствия и ми е останала единствено бучицата от епизиотомията, но пък не е болка за умиране. Мисля, че на майка ми пролапсът е далеч по-зрелищен и неприятен. Тази бучица я възприемам като белег, защото дразнението от нея е чисто "естетическо", а реално не ми пречи на нищо. Но пък за каква естетика може да се говори там долу, където дори мъжът ми не стои да се любува на гледката.   ...На половия ни живот се бяха отразили сухотата, пролапсът и стесненият отвор. Една година сексът беше табу поради мъки. Но след това изчезнаха тези неща. Сухотата се дължеше на интензивното кърмене, което е свързано с отделянето на голямо количество окситоцин в организма, който потиска отделянето на други хормони и съответно нямах цикъл, нито каквато и да е влага долу. Около годинката детето намали броя кърмения и съответно нещата там се нормализираха. И понеже не използвам дамски превръзки по време на цикъл, ами една менструална чашка от силикон, тя помогна за отрицателно време да се прибере и това топче, т.нар. пролапс на влагалищната стена. Защото това е де факто един отпуснат мускул, който се стегна заради притискащата го чашка. Преминаха и трудностите ми да не си изцапам гащите докато стигна до тоалетната. Чак около година след раждането отидох за първи път на редовен гинекологичен преглед и с това пък реших друг проблем - стеснението на отвора вследствие на епизиотомията, защото се разшири от металната щипка на доктора. Хемороидът също си изчезна в един момент. Интересното е, че след бруталното второ раждане аз се възстанових още в болницата. Единствено трите шева ми пречеха, но д-р Пенков ги отстрани и след това се усещах като нераждала жена. Сега, два месеца по-късно, мога да кажа, че не съм баш като нераждала, защото, като решихме да подновим половия живот, се оказа, че отново имам сухота. Но пък тя се дължи на кърменето и от опит знам, че все някога ще премине. Та така...

Понеже говорим за информираност, нека да не се отрича цялостно лекарската намеса, защото някои от методите им си имат и своите предимства. Също както секциото може да е следствие от показатели, така и епизиотомията има своя положителен смисъл. На този свят няма идеално черни/бели неща. Така както и отровата не винаги убива, ами в премерени количества може и да лекува. Ето една примерна статия за епизиотомията: http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=1542417684 При първото си раждане не приемам нито епизиотомията, нито натискането на корема като насилие, защото опитах без тях, но не успях. Докато при второто раждане всичко, което ми причиниха, бе издевателство по всички показатели. Но не съм човек, който би посъветвал някоя бременна да ражда вкъщи, за да избегне това насилие, тъй като аз самата не съм способна да направя този избор. За мен в условията на България е страхотно рисковано да изберем комфорта на дома пред болничното насилие. Приятелката на моя позната преди няколко месеца загуби детето си точно при домашно раждане. Не я познавам лично, за да знам какво е в главата й, но все си мисля, че ще е нечовешко, ако за нея е утеха мисълта, че лекарите не са имали шанс да й се намесят в раждането.