Баба Марта на дечицата върза на ръчицата мартенички чудни.

Нану, на патерица- да ти е живо и здраво юначето!!!

Честит син на мама Тофи - да е здрав, силен и много да ги радва!

шамс, браво на детето- а моят Момо за нищо не пита, особено ако е шоколад - тъпче с две ръце в устата, все едно някой го гони  

От днес е с нов фасон, снощи баща му се развихри с машинката и казахме бай-бай на къдриците:
цък

didanka, вече си имаш малък мъж, а не момченце 
сладурко!

Честит малък мъж на Тофифи! Да е здрав и усмихнат за радост на цялото семейство! На нея бързо възстановяване!

Честито на Тофифи, да е жив и здрав юнака!
Диданка, много е сладък Момо с новата прическа

Тофи, гледах снимки във фейса - невероятни сладури двете братчета! Пу-пу-пу! Да са ви живи и здрави и само да ви радват! А ти все едно не си раждала!

Диданка, Момо много му ходи новата прическа, ама и таткото голям професионалист с машинката!

Като за добро утро 
Радост още си влачи сополито,но като че ли й намаляха  кво е това чудо не знам,кашля от време на време,тази нощ си по кашля сериозно,но иначе гърлото не й е червено.Почнах да й капя клеева тинктура в носа от два дни и не знам,дали на него се дължи намаляването.Днес ще я закарам следобяд да я погледнат.Иначе си играе,на белите е първа,вчера цял ден беше лошо времето и бяхме в къщи и не можа да се измори тази нощ се въртя като пумпал.
Честита рожбичка на Тофчето,да са живи и здрави и да се гледкат и бати да помага 
Момо си е красавец и с коса и с по малко  да му мислят мацките 
Айде това е от мен   
Нещо за душата

Диде, какво е това цунами за душата, бре?  Много бурна таз душа 

Фафи вчера се уреди с 38 градуса, но симптоми засега никакви. Днес сутринта 36.5 и рева да ходи на ясла, не ще да седи с баща си. Закарах го и ги предупредих, ако пак вдигне Т. си го прибирам... Дано да е нещо инцидентно и да не е някой вирус...

В събота ходих да ми доизкусурят дясното око, че имаше остатъчен астигматизъм. Наложи се пак да го клъцнат, та можах да си припомня приятните усещания, които ви описах преди няколко дена  Този птъ, обаче, не беше толкова гадно и ме държа под 3 часа, а сега нямам никакви симптоми и ме е страх, че мога да забравя и да си пипна окото или да не сложа капки. Не е то една беля 

Мерси за пожеланията на всички  
Да разкажа накратко докато спи бебчо. Много ни изненада Камен, термина ми беше за 26.07, а  водите ми изтекоха на 28.06. Голчмо шоу падна, същия ден си запазихме дата за секцио за 14.07 и док ме гледа на видеозон, всичко ок. Цяла бременност не съм имала симптоми за предварително раждане. След прегледа минахме да купим някой неща за бебето и половината от списъка ги нямаше в магазина. Прибрахме се, наядох се като прасе и ми изтекоха водите към 14ч. . Още в колата ме хванаха контракции, от 15ч. вече имах разкритие изгладена шийка, док каза ще пробваме нормално   (Марти е секцио) клизми мизми, караха ме да повръщам ама нъцки, после вече ме хванаха силните болки през 2-4 мин.. В 18ч. имах и първите напъни-два в стаята и веднага ме вкараха в родилното, там още 2 напъна и Камен се роди. Жив и здрав, не е бил в кувиоз.После стана голям проблем с мен.Получих кръвоизлив, свикаха спешен екип, приспаха ме и оттам на сетне знам, че въпреки упойката усещах всичко и съм се съдрала да крещя. Около час и нещо са ме шили или каквото там. Всичко ми е като сън, най-много се уплаших като видях физиономиите на докторите преди да ме приспят като крещяха че имам кръвоизлив. Уплаших се че няма да се събудя. Но екипа е страхотен, мина зора, после ми преливаха и кръв. Най ме яд че пак не се разминах с пълната упойка.  Раждах във Вип-а и мъжа ми беше с мен през цялото време с камера като по филмите, дишахме заедно, крещях му абе заедно се справихме.
Вече сме си вкъщи, кърмим се, малкия се роди 2820, 47см. мъничък е и е голям кротушко. Марти слушка, но е много трудно като се кърмим почти постоянно не мога да му обърна внимание и да играем.
Много объркан пост написах, ама бързам   Целувки на всички ще гледам пак да пиша  

Тофи, Слава Богу, че всичко е минало благополучно!   А малкия въпреки ранното раждане е с добро тогло! Дано Марти да слушка и да имаш възможност да се възстановяваш спокойно, че доста стресиращи ситуации описа. И още едно пожелание от гледната точка на дългокърмеща майка - успешно кърмене!

 

Тофи, направо настръхнах. Слава Богу, че всичко е приключило добре. Ама как така си усещала всичко?   Брррр!
Иначе и Марти и Камен са големи сладури. И аз им се радвах във ФБ.
Прегръдки, бързо въстановяване и успешно кърмене.
Дано има кой да ти помага за Марти, че май понякога с второто забравяме, че  първото е още детенце, че и то си има нужда от любов и внимание.  

П.С. а помежду другото, Йоси е от събота с 39С и никакви други симптоми. От дежурния кабинет вчера ни изпратиха с рецепта за ефералган и успокоението "някоя инфекцийка ще да е, до три дни ще отшуми"  Днес се чух с педиатърката ни и тя каза да пусна изследвания. Чакам ги да станат и отиваме при нея. 

Тофче Радвам, че всичко е завършило благополучно.Сигурно много си се уплашила.
Сега забрави всичко и се радвай на прекрасната мъжка компания у дома.Малкия е страшен сладур, а Марти е много порастнал.Много ми хареса снимката дето надзърта в кошчето в болницата 
Иначе и аз имам такива спомени от АГ-то във Варна.Въпреки пълната упойка си помня много голяма част от операцията(даже я описвах с детайли на моята лекарка, която остана ей така  ).Но всичко се забравя в мига, в който гушнеш малкото съкровище.

Илка, Шамси дано не вдигат повече температура малчуганите 

Диде изтекоха ми очите по тия вълни 

  Ей, не мога да се справя с отглеждането на Симона.... Значи на яслата не иска да ходи моето дете и това си е. Всеки божи ден ми се къса сърцето като  я оставям и тя все ми казва, че не иска да ходя на работа...   То не че и аз успявам да работя кой знае колко - това, което правя през работния ден е да броя часовете до 17, за да ида да си прибера Симона. Всичко друго, свършено през деня е между другото. Добре, че нямам много работа напоследък! Бях подготвена за някакъв адаптивен период, но вече три месеца и не ми останаха нерви и търпение.... Тъкмо беше започнала да се успокоява малко от малко и ето, че се наложи да отсъства 10 дена заради боледуване. Върна се на яслата и на петия ден пак се почна с истеричните ревове по цели часове и събуждането нощно време. Казвам си уж, че е добре за нея да свиква с децата, но  вече започнах да се чудя дали наистина е така щом й се отразява по такъв начин ходенето на ясла или просто на мен така ми отърва. А не мога да не ходя на работа. Това не е вариант, който подлежи на обсъждане.

Да се гледа от баба си детето - то първо, че бабата не й се гледа, второ, че изобщо не познава навиците на Симона и ще има да си късам нервите. Ето пресен пример от днес - оставила съм детето на баба му, защото почти не спа през нощта и ми се искаше да прекара деня спокойно и да си почине. Не съм казала на бабата по часове кво да прави, щото си мисля, че като възрастен човек, отгледал две деца, ще се съобрази с елементарните потребности на детете ми. В 13:15 още не са се прибрали от разходка. Тепърва ще слагат да ядат и ще лягат. Само ще кажа, че при нормални условия в 13ч. Симона ако не да е заспала, то със сигурност е в леглото. А какво остана, когато не е спала  през нощта?! Коментара ще оставя на вас.  Хвана ме ядски яд, че вместо да осигуря на детето спокоен ден след безсънната нощ, аз го пратих още повече да го уморят и изнервят...   

Ние сме на Аб-писна ми значи кво е това нещо ,през 2-3 седмици Аб, и капки Гаразон за носа.
Браво Тофи че всичко е минало,всичко се забравя и оставя хубавото -бебока 
Напоследък имам страшен проблем-Радост ми се опъва да спи на обяд  - и се сеща че й се доспива в 18 по никое време.Другото което е тепърва да се отучва да спи ,(а й предстой детска градина) не виждам много смисъл.Не иска да ляга без мен,започнах да я оттучвам да спи при нас,но нещо удрям на камък и страшно много се нервирам  Не знам кво да правя,днес й се карам и обяснявам че децата спят,на нея не й пука,писна ми вече,все трябва да я шамаря,10 пъти й обяснявам нещо и тя все недочула  Ама кво да ви занимавам като всички деца си имат техните недостатъци.....лек ден

Леле, Утро   наистина ти съчувствам. но не знам какво да те посъветвам, нямам нужния опит. Жалко, много жалко за бабата, която "помага". ееееех, дано ние сме добри баби някой ден  

Дени, герой си ти! След секцио нормално раждане    Слава на Бога, че всичко е завършило благополучно и сте добре и двамата! Ще навакса Камен, нали е момче. А за това, че сладурът Марти не те оставя да го кърмиш - и аз бях така с Момо, едниствено ме спасяваше пускането на някое филмче, за да накърмя Мая. И все още му пускам да гледа филм вечер, кгато съм сама с двамата и трябва да я приспивам. Дано успееш да го забаламосаш

Диди, аз Момо все още го приспивам на обед  за детската градина единствената ми надежда е, че ще е супер каталясал от игри и ранно ставане (сега спи до 9-10 часа сутрин) и ще не ще, ще спи на обед 

Утро, след като нямаш опция да не работиш, трябва някак да се нагодите със Симонка. Според мен, ти се измъчваш от угризения и се стресираш, а дребните много ги усещат тези неща и може би Симона реагира по този начин. Ако я водиш на ясла със страх и нагласата, че ей сега ще ревне и истеризира, то със сигурност и така ще стане. След като друга опция няма, и баби, и внуци ще свикнат.

А за днес не го мисли толкова, ще со легне детето и ще си навакса съня. Големи са вече и нищо няма да им стане и да побудуват малко. Изобщо, мисля че си ужасно строга със себе си. Пийни си едно от коктейлчетата на дидето и си дай малко почивка. Много ти се насъбра напоследък  (всичко това ти го казвам от позицията на човек, който се оправя без баби, с мъж, който повече пречи и опцията да не работя при мен също я няма). Успокой топката, да не се тръшнеш болна, че само това ти липсва.