Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Абсолютно те подкрепям. От където и колкото и да са парите, щом се полагат на детето ми ще си търся.

Здравейте,
Вчера се справих учудващо бързо с НОИ във връзка с наследствената пенсия. Избрах варианта за получаване от пощенски клон (на две крачки ми е). За еднократната помощ всеки пълнолетен наследник трябва да има банкова сметка. Не е нужно всички да присъстват при подаването на документите. С тази задача ще се заема следващата седмица, както и с втория пенсионен фонд.

Съгласна съм с по-горните мнения, че всеки лев, който можем да вземем от тази държава-мащеха, сме длъжни да го взимаме! Просто абсурдът с избора между стипендия и помощ ме влуди, все едно сме някакви просяци, които нахалстват за кой знае какви пари...
И за друго се сетих - дали има облекчения за студентите, примерно намаление на таксите за обучение..?

Хубав ден ви желая и нека силата е с вас!:-)

Здравейте! Всеки университет има своя политика. Големият ми син е студент в УНСС държавна поръчка и получи само еднократна помощ.Там няма намаление на семестриалните такси. В другите ВУЗ може да е различно.

Боли все повече и повече времето не лекува от времето боли!Нямам думи да опиша колко много ми липсва 8 месеца откакто го взеха в болницата и не го видях в съзнание.Не успях да му кажа колко много значи за мен,не успях да го докосна повече дори,връщам се в онези дни и боли,души ме и си мисля не е ЧЕСТНО не е толкова млади хора толкова разрушени съдби на толкова невинни деца!!!Обичам те мило мое,завинаги ще те обичам!Ще те обичам сега дори и след смърта,ще те търся и ще те намеря ще бъдем отново заедно!!!!😭😭😭😭

Ооо издържа се миличка и още как се издържа ...побързай , стани цинична още сега , не го отлагай като смяташ че е лошо ....така или иначе ще станеш такава ....побързай ! Това е моят съвет ...циничен разбира се ...но това е

Здравейте! Съжалявам, че всеки пък, когато вляза, броя на включилите се в тази тема расте Съболезнования!
Пиша рядко, по-често чета. Не успявам да влизам редовно, но детето си иска своето.
На 11.02.18 се навършиха 5 години, откакто почина съпругът ми. Вече не живея в града, в който бяхме заедно. Успях да отида на помена. Миналата година не можах. Сега някак по-леко ми беше, че бях там. Не, че променям нещо, но вътрешно по-спокойно ми беше.
Виждам, че за документите вече всичко сте обсъдили.
1. За пенсията бих добавила, че наистина е по-добре да се получава в пощенски клон, т.к. ако е по банкова сметка, трябва да е на името на детето, а от банките искат разрешение от дежурен съдия, което обезсмисля таксите, които вземат, на фона на наследствените пенсии.
2. Документи за детски надбавки може да подадете по семейно положение, т.к. вдовците са освободени от доказване на доход. Само декларация попълвате по техен образец, не Ви трябват други документи за доказване на семейното Ви положение.
3. За документите за изтегляне на УПФ - доп. пенс. осиг. - за всеки наследник банкова сметка, документ за самоличност, копие от Смъртен акт, копие от У/ние за наследници, копие от У/ние за сключен граждански брак, за деца под 14 години - копие от У/ние за раждане - молбата се подава от името на преживелия родител.
4. За еднократната помощ - дели се между родителите на починалия, съпруга/та и децата. Информацията ми е от преди 5 години. Не знам има ли промени от тогава.

Не знам дали съм била полезна с нещо, т.к. изчетох много, но се обърках какво точно е коментирано.

За хапчетата, аз бях бременна, когато загубих съпруга си, та освен един Седатив ПС, мента, глог и валериан, чай мента... Чая само пиех, понеже файда не виждах от нищо. Хапчетата само подтискат проблема. По-добре да се потърси специалист, който няма да гледа на нас, като на болни хора, не сме такива, носим мъка в душите си, но на тази болка хапчетата не помагат.

Кураж на всички! Не се поддавайте на мъката, дръжте се заради децата си! Повярвайте, имайки само нас, трябва да сме силни и заради тях! Ще питат, ще искат да знаят, имат това право. А те, миличките ни, само, ако знаеха, че всъщност те ни дават сили да продължим напред!

Добър вечер на всички,

Справих се и с подаването на документите за обезщетението,  и ми остана само вторият пенсионен фонд.
И двата пъти ме придружиха собствениците на фирмата, в която работеше той,  много мили хора, услужливи,
особно като се има предвид, че го осигуряваха (както и останалите си служители) на 1/3 от реалната заплата...

И с колата трябва да се справя. Пак те (шефовете му) си предложиха услугите, понеже съм лаик по темата,
не разбирам от продажби на коли, а и нямам много свободно време.
На всичко отгоре и заемът, който беше взел за колата, го наследих. Ако банката не признае искането ми за
(не си спомням термина)опрощаване, на все цялото ми дередже и заем ще се наложи да връщам.

Преди два дена си отиде бащата на едно много близко приятелче на дъщеря ми, на 45 години. Пак от рак на
черния дроб, за няма и две седмици. Аз хубаво прегърнах идеята за прераждането и съм почти 100% убедена,
че е вярно, но на моменти ми се губи целият този висш замисъл, и  все не мога да повярвам, че ми се е случило
ОноваЛошоНещо. Приятелчето на детето споделило,  че баща му бил в съзнание в последните си минути и им казал, че ги обича. А аз така и не успях да бъда  с моето момче накрая, и не успях да го подържа, да го прегърна, нищо не успях да му кажа, освен да му приготвя нещата за поредното (този път спешно)
влизане в болницата...Единствено ми остана утехата, че с надежда влезе в болница, мислеше, че ще му помогнат.
И аз, и децата така мислехме, а какво се оказа:( 

Минаха вече 40 дена, скоро ще станат 2 месеца, а аз живея в паралелни светове - единият е денем, докато съм
на работа и умът ми е зает със задачи, и другият, вечерно и нощно време, когато си спомням, болезнено осъзнавам, че действителността ми е променена, че е завинаги различна и друга, че някаква част от мен
безвъзвратно си е отишла...

Спокойна вечер и по-топли дни ви пожелавам!

И ние не успяхме да  си кажем нищо ... защото нищо не очаквахме. И на мен ми тежи .. тежи ми и факта, че нищо не разбрахме, не усетхми .. нищо не направихме.
Относно колата .. Ще я продаваш ли ? Децата ти на каква възраст са ? Ако има дете под 18 години и ще я продаваш, процедурата е по-сложна. Пиши.. ще ти напиша стъпките .

Вече 10дни съм без моето момче, беше на 38г... Уби го най-добрият му приятел. Искал да си направи шега... Много ми е тежко, сърцето ме боли... Мъчно ми е за децата. Едното е на 9м, другото на 2,7г. Те няма да го помнят и познават. А беше толкова прекрасен и добър човек... Бяхме заедно 18г без два дни... На най-женския празник вместо да получа цветя от него, аз трябваше да му оставя, четен брой. Не знам как ще живея без него...

Съболезнования за това което сте преживели.
Бъдете силна заради себе си....децата.
Ваша опора и радост ще ви бъдат.
Зная,трудно е,но се борете!

Съболезнования Red_Iff. Тежко е знам, аз загубих моя човек преди 3 месеца, след 22 години брак, нелеп инцидент. Заради децата бъдете силна, дано да има близки до вас, ако сте от София, може да разчитате на каквато и да е помощ от мен.

Много съжалявам за загубата ти, Red lff. Банално е и няма да облекчи болката ти,
но това е...
Да са ти живи и здрави дечицата, те ще те държат на повърхността. А ти трябва да се съхраниш,
да си пазиш здравето, че на децата само ти си им останала. И ако имаш нужда от помощ или съдействие,
насреща съм, олеква малко, когато знаеш, че има с кого да споделиш и да получиш подкрепа.

При мен два месеца и пет дена станаха вече. Мъка и липса, гледам му снимката и просто не мога
да повярвам, че се е случило, все едно вчера беше у дома и чакаше да влезе в болница за начало
на химиотерапията...И за тази снимка да попитам. Колко време трябва да я държим? Не ми е за друго,
ами постоянно ме разстройва, аз и без това си го мисля, че и снимка ли да ме мъчи:(

Постепенно с децата се приспособяваме към новото положение. Пазаруване, готвене, къщната работа.
Приятелите се обаждат, виждаме се. Родителите му също честичко ме навестяват. Майка му обаче
ме изкарва от равновесие, как пък всеки път ще изтърси нещо толкова нетактично, толкова жестоко,
примерно: И като се прибираш от работа, очакваш да го видиш вкъщи, нали? Е, добър ден, има си хас
да не го очаквам, то е автоматично, кой знае колко време още ще е така, ама бива ли да ми ги говори
такива, едвам съм се закрепила, и пак ми тръгват сълзите.

За снимката, дръжте я, ако се чувствате по-добре виждайки я, ако ли не, приберете я. Това е до себеусещане. Аз предпочитах да го виждам на снимка, отколкото никак. Вече живеем на друго място и няма негови снимки, въпросната е прибрана. Наредила съм снимки на детето.
А до думите на свекърва Ви, не я съдете. Нейната загуба е огромна и никога непрежалима. Никой родител не заслужава това! Аз разбирам Вас, защото също живея с тази загуба, но не бива да съдим една майка загубила най-милото си. Не Ви упреквам, знам, че Ви боли, но и тя живее в нейн свят, който е потънал в мъка.
А до това какви думи ще чуете, хората не могат да разберат нещо, което не са преживели. Аз бях бременна, когато загубих съпруга си, намери се кой да каже, че по-лесно щяло да ми бъде, ако съм сама и не съм бременна. Не знам дори как може на човек да му мине подобна мисъл през главата, камо ли да я сподели пред други хора и то точно на погребението му. За мен и до ден днешен е нелогично това изказване, т.к. детето дори неродено, е обичано и очаквано. Синът ми е всичко, за което се хванах и продължих, той е най-правилният избор в живота ми!
Кураж и сили! Бъдете силни заради децата, заради себе си и заради това, че колкото и да не вярвате, времето ще си свърши работата и болката ще поутихне. Ще помните хубавите мигове и ще ги разказвате на децата си, за да знаят какви прекрасни родители са имали, но че те винаги ще ги обичат и ще бдят над тях!

Моля помогнете ми .Дайте съвет....... Преди две години почина половинката ми , остави ме сама с едно прекрасно бебенце. От тогава се започна тормоз от майка му , а иска да живее в наследеното жилище или да и дам полвината от апартамента или да и плащам издръжка, защото треди години му помогнала с 1/3 от парите за закупуването. Преди да почине бяхме започнали да го даваме под наем и сега е така. В деня когато почина аз я извиках в къщи да види синът си , че не е добре, а тя отиде в другата стая и си обясняваше за болежките на майка ми и после си замина.За смъртта с нищо не помогна , а само сумтеше и мрънкаше за смъртния акт и удостоверение за наследници. 40-то го направих сама и материално и физически. Паметника го сложих аз- тя естествено имаше претенции да имало място за нея на него , и пак не и хареса и започна да руши и вази и свещници на гроба. Върху облика на паметника на синът си залепи некролог на баща му с грешна дата на смъртта , защото трябвало да бъдат един до друг на паметника , а не един под друг. И..... така нататък...... нещата не свършват до тук....... Незнам какво да правя -пари не сме наследили , а и имаме колкото да живеем доло горе нормално с детето. Тази жена не спира с нападките -яла съм и парите, искала апартамента или да и връщам парите или издръжка да и плащам, а всичко е на детето , не е мое.... Незнам какво да правя , взех да се замислям да го продам ако съда ми разреши и да и върна парите , с които е помогнала на синът си. Да не говорим , че не отиде на гроба и за двете години от смъртта му. А се обади да ме обижда , нито пита за внучето , нито нищо , само за Коледа му даде едно развалено пиле и то не цяло.Погнете , дайте съвет , не издържам вече, много ми е тежко

Моят съвет е да се консултираш с адвокат. От това, което описваш, тя няма никакви права над нищо. Това е на детето, а ти си законният му представител и негова майка. Колкото и егоистично да звучи, не продавай апартамента и да се лишиш от средствата. Имаш дете, имаш отговорност да го отгледаш и изучиш и тепърва ще ти трябват средства за това.
От осем месеца и аз останах вдовица. Съпругът ми беше здрав и прав, спортна натура и т.н., почина внезапно и останахме само аз и синът ми. Не съм писала досега, но ви четях от първия ден на смъртта му...