За коледните подаръци

ами не пращай!
 и мен ме е яд, когато вниманието е еднопосочно.
аз пращам само на дядовците , бабите и племенниците ни.
зълви, етърви, братя и сестри , зетьове и т. н могат да "закачат" нещо от бабешкия колет

Аz не бих иzпращала повече. След като дори едно благодаря не каzват. Явно им е беzраzлично, поне така аz бих тълкувала подобно неблагодарно поведение.

Познато ми е...Понякога и на мен ми е мъчно, защото аз бих се зарадвала и на нещо съвсем дребно за 2 лв...И въпреки,всичко продължавам и ще продължавам да го правя.

Има хора, които не държат на подаръците. Аз отчасти съм такава, но много се радвам на подаръци все пак   и надявам се, че си изказвам радостта и благодарността.

Някои не обичат подаръци, защото отчасти задължават - като ти подари някой, и ти трябва да подариш. А подаръкът трябва да е от сърце, а не по задължение.

Има и хора в Бг, дето си мислят, че от чужбина трябва да им пращат, а те няма какво... Мене ме чакаха с подаръци лятото, ама нъцки  
Реплики (обикновено зад гърба) "поне един шоколад да беше донесла" са ми просташки  

Ако ти е кеф да им подаряваш - еми прави го за кеф. Ако не ти е - не го прави. Но не се настройвай зле към хората, щом се разбирате, като си идете в Бг - това е по-важно  

Ивановааа, Иванова, така се полу4ава понякога, имат си го като даденост колета, нещо което всеки път се полу4ава, но май не си дават сметка, 4е тук(4ужбината) парите не растат по дърветата. Ми не пращай. Аз примерно пращам колет на племенницата ми и племенника ми. На мен ми стига карти4ка да ми пратят да знам 4е мислят за мен. Ситуацията е такава там, 4е нямат финансова възможност, а и не мисля 4е са длъжни да ми пращат на моето дете. На мен ми е приятно да го правя, но винаги отсреща полу4ава малък, но достатъ4ен знак на уважение. Зна4и, спри кран4ето и 4акай, да видим.

Точно такава реакция ме принуди да спра да пращам
Не че не искам, но точно таква реплика освен че е просташка за мен лично значи че не те тачат като човек а като "оная дето е длъжна да носи".
Ха им спри кранчето с подаръците да видим дали няма да се сетят за тебе после

Аз дори и на под 2 лв бих се зарадвала, като например роднина да ми прати картичка, но нямаааа.Толкова са заети, че не се обаждат и не пишат имейли дори, а камо ли колет или картичка да пратят - ущьрб на бюджета и свободното време.

И това ми е познато...Обожавам да пращам картички и дори имам вето, че все купувам и изпращам....Но рядко получавам.

Спри да им праЩаш. Щом неуважението е толкова явно.Щом не могат да направят жеста дори един телефон да ти звъннат,нито карти4ка да пратят.

И аз да ти споделя болката - и край нас има таквиз породи.Ама не за подаръци,те за едното телефонно обаждане не се сещат.Девер ми и свекървата никога не се обаждат(и в БГ като бяхме) за празниците,а камо ли просто да ни 4уят.А мъжо все звънка поне веднъж седми4но.Като се е пробвал да види колко време могат без да ни 4уят-минава и пове4е от месец и никой се не сеща един тел да вдигне,ноооо... ако имат нужда от помощ без да се притесняват звънкат(а най-4есто само го избират пък и му затварят).
Ама аз не съм мъжо и като тръгна той и аз не звъня,а като ми звъннаха им вдигам пък те веднага взеха,4е затвориха.Оба4е и аз пак не звъня и малко преди да тръгна свеки ми прай 4етки-колко ме оби4али и как ревяла за нас-ама то само думи не ми го доказват.Та като ми разправя тя,как ревяла всеки ден пък никой не и се обаждал,аз и рекнах директно "Ми то и аз рева всеки ден,ама и ти не ми се обажда6" и да види6 как я секнах с думите за оби4та и.Оба4е като ми каза,4е звънила на мъжо и много лесно даже било,ми иде6е да и се изсмея.Как няма да е лесно звъни и затваря,та той да я набере и не я е грижа тоз роуминг кой го плаща,а говори надълго и хи4 не бърза.Ама поне да не се изцепва тъй.
А много ме е яд за болката,която му при4иняват в душата,4е на  Именния и Рождения му Ден вси4ките ми роднини-лели,баби,вуй4овци,сестра ми,много приятели и колеги се изреждат с поздравления,а от неговите роднини-никой.За моите празници да не говорим.
И хайде да кажем може да са пропуснали(ве4е 6 години ),4е днес е Рождения Ден на някой от нас,ама и двамата сме с много разпространени именни дни...имената ни поне знаят.
Аз и досега не ги разбирам...
И от страната на баща ми и на майка ми все ни търсят и та4ат,а онези от какво са замесени немога да си обясня ина4е като се видим голяма лЮбов показват,ама аз не им вярвам на приказните(празни)думи!



За карти4ките още им пращам,ама с подаръците спрях ве4е и без друго не се оценяват много...като ги видя след време на какво прили4ат и се питам"Това ли е,което съм избирала с топли 4увства?"

привет,
мен майка ми ме е учила че човек прави жестове заради себе си,а не заради другите..та не очаквам ни мерси ни подарък в ответ..подарявам ако така го чувствам(племеници,деца на приятели винаги имат по нещо за коледа и рд) и забравям и няма разочаровани..не казвам че това е правилната позиция, но до ден днешен така функционирам и не си генерирам - емоции ..хора всякакви,? е ти как си с теб си..
Анна

Мила ми Иванова - това все едно аз съм го писала....
Ако знаеш колко сълзи ми е коствало всичко това

Вече почти 3г сме тук и досега съм получила само едни чехли (чакам вибратора с извинение), аз ние сме изпращали поне 10 пъти

Миналата година си бяхме в Бг - и аз бременна - купувам си разни неща за бъдещото бебе, майка ми, сестра ми - също.Свекървата и зълвата ми казаха, че като се роди тогава ще изпратят "подаръците"
Е, роди се Вики (кръстихме го на свекъра, че да не се сърдят) - уви....чаках, чаках и за Н.година получих едно костюмче от двете семейства
До сега са ми пратили още няколко дрешки по наши приятели, които си бяха т.г. в Бг.
За обаждания и картички въобще не смея да говоря...

И аз преди като теб - изпращах, защото ми бе неудобно заради Миро....

Скоро пратих багаж на племенниците ми и даже бях купила и на тях, но впоследствие ги махнах...
Сега ми е малко криво, но и аз си казах  вече НЕ...

Съветвам те да вземеш най-доброто решение за Вас - а не за другите
Прегръщам те мила мамо по съдба

 Анна много хубаво си го написала. И аз си мисля, че така би трябвало да правим подаръци.

По темата на мен ми изпращат неща от България и ние също изпращаме. Но и да не получавах колети нямаше да се обидя

Ние получаваме колети от родителите си,но единствено пращаме на моите племеннички(тъй като мъжът ми няма).Досега снаха ми не се е сетила веднъж да прати на моите деца,но аз не се сърдя въобще.Дечицата ги обичам като свои и когато имам възможност винаги им пращам подаръчета,защото знам как се радват искрено по детски,а това ме прави адски щастлива! Не бих могла да спра да им пращам само заради това,4е майка им не се е сетила или не иска да прати на нас!

И аз си мислех така преди, но уви...сега вече съм на друго мнение 

Холи, друго е да са дечица аз също пращам на две сладки съседчета (на които родителите са наши най-добри приятели и не съм получавала нищо от тях, макар, че обещаваха -  говоря само за Вики ), но това са дечица - ти не можеш да обвиняваш тях, заради родителите им

ти да не си случaйно майка тереза?
и на мен майка ми ми е казвала, че не е хубаво да си толкова злопаметен и проклет, ама аз не я чувам
мен пък ме е яд. и въпреки всичко подарявам пак, много обичам да пазаря и давам подаръци. предпочитам да давам, отколкото да получавам....освен това никога досега никой не ми е улучвал вкуса, освен мъжа ми

аз съм лесна, ама като няма дипломати....едно телефонче звън, ало честита коледа и се разтапям. ама пусто и туй нещат! ако щат!

Скарлет,не, не съм и тези к ме познават могат да го потвьрдят:)само изказах мнение,? на възпитание и кои какво е видял в дома си..моите роднини като цяло да доста странна тълпа  и за да ни предпази от разочарования, предполагам, майка ни ни е учила тъи..за к съм благодарна,понеже,както казах,не си трупам  - емоции от няма нищо
всичко добро,
Анна

да, бе разбира се
много уважавам хората с мнение
и аз изказах мойто, обратното


мира, аз нямам предвид само факта, че съм у таз пуста чужбина. говоря по принцип, за съжаление

И при нас  е така, но няма да разправям, защото почвам пак да се ядосвам

Аз не съм фен на правенето на подаръци по Рождество, защото за мен празникът не е свързан с консумиране и с лудешко обикаляне по магазините. Разбирането ми е, че подаръците са само за децата. Но на практика купувам за най-близките си, но не всяка година (от тях не очаквам материално възвращение) и за близките на съпруга ми.
Тази година решихме да е по тема, та темата беше "кулинарни книги", като книжки има и даже за едно малко бебе- племенница. То засега не готви обаче.
Препоръчвам ви следната книга, Off Duty: The World's Greatest Chefs Cook at Home  

парите от нея изцяло ще бъдат предоставени на фондация занимаваща се с изследвания в областта на гръбначната парализа. Синът на автора (топ- готвач) е парализиран и той има за цел да събере, ако не се лъжа 5 000 000 и да ги предостави на тази фондация с надеждата за откриване на начин за справяне с парализата.

В момента тече промоция 40% отстъпка в Амазон.


По въпроса кой колко дава, аз лично също имам набл\дения и проведението ми се променя в зависимост от това на отсрещната страна.

Аз лично не бих пращала повече. Писнало ми е от такива хора, които си мислят че си им длъжен с нещо. Ти ще си прецениш дали е така, обаче аз и като бях в БГ беше същата работа..и накрая просто реших както казва баба ми" със стоката си кипазе да не ставам" и просто на хора, които елементарно не ме уважават, за да си направят поне труда се поинтересуват как съм , как е детето ми - не ми трябват.
Не е въпрос до това дали си в чужбина или не, а е въпрос на човещина. Баба ми е на една пенсия за ВСЕКИ празник ми праща картичка, не някоя скъпа и претрупана, но знам чЕ МИСЛИ ЗА НАС ЖЕНАТА.

Ей Тандури, напомни ми а една остаряла дума от моя край. Благодаря ти!

И аз купувам без да се замисля. Даже сега докато ви четох ми светна, че верно аз само мъкна, а на мен не ми подаряват )) Но никога явно не ми е правило впечатление. Правя подаръци дори на роднини, с които не се разбирам особено, докато най-близките им хора се сещат кога им изнася. Радвам се, когато мога да зарадвам някой...майната му на парите и отношенията, след като го правиш с удоволствие.

Хахахахах аз много обичам да цитирам баба ми ))))

 Tandoori, много мила ми стана твойта баба, душичка 

Картички и моите хора пращат по Коледа най-вече, когато не забравят ))

Ами който иска - праща, и аз го правих с удоволствие, но до един момент...

Вече съм на принципа - който мен и аз него.
Чакам сега сърдитковци а и дано се сетят пък защо съм спряла

Тандори - имаш страхотна баба 

П.С. Имам виртуална приятелка, с която се запознах тук във форума и ТЯ МИ ПРАЩА подаръци, а тези, които са ми най-близки 

Тъжно е, но за съжаление е истина

Ами така си е...не е въпроса в това дали ще ти подарят нещо или какво ще ти подарят. Да видиш че им харесва това дето си им взел - да кажеш майната му на другото.
Аз не искам нищо друго, да знам че мислят за нас, за детето..обаче не...Е , като е така аз пък да не съм благотворително дружество?! Пращам и купувам подаръуци на хора, които са ми приятни и ми показват уважение!

Мерси той мъжа ми много я обича баба ми И държи за годините си жената..да ми е жива и здрава.

Едно време, по комунисти4еско оЩе, вси4ки с нетърпение 4акаха идването ни, и то не толкова zаради самите нас, ами zаради zападните подаръци. Каква лудница беШе, няма да ви кажа, преди всяко пътуване не спираШе телефона, донеси ми това, донеси онова, zа съседката на колежката на етървата и т.н.
Върхът беШе как един ден се обади един мъж и вика на баЩа ми "Здрасти, не се поzнаваме, ама аz съм ти братов4ед, трябват ми пари zа да си купя една мандра"  (Това беШе ве4е към 1991 год)       Е дааа, тук парите ги късаме от дърветата и отпускаме помоЩи zа непоzнати zемеделски братов4еди 

А и нас ина4е не ни се обадиха, не ни пратиха карти4ки, ниЩо. И спряхме да носим (пък и поръ4ките много намаляха след 89год), само на децата носим по неЩо и на баба ми, толкоz. Като не си ходя, само карти4ки праЩам и се обаждам по телефона, ниЩо 4е те не ни се обаждат.

Иzклиу4ение са приятелките ми. Имам 2 много блиzки приятелки, които винаги ми се обаждат zа РД. Години под ред йм подарих по неЩи4ко zа Коледа, но на тях йм стана неудобно zаЩото не можаха да ми купят неЩо на мен. Та миналата година не купих ниЩо (zаради тяхното неудобство) и какво стана, полу4их подарък и страШно се трогнах. Двете ми бяха на гости във Франция и се скъсаха да ми носят подаръци, както и аz все съм донесла по неЩо, върнаха ми го, демек.

Та аz спрях да купувам на раzни роднини, само на братов4едките zаЩото Дуца много хубаво го е каzала, децата не са виновни.

То4но ей това имам предвид.И мойта мила баба то е ясно е на една пенсия,но като се зададе празник не пропуска да ни поздрави.
От 4ужбина естествено,4е ние им звъним за да се 4уем,нооо какво настроение ни създават не е истина.
Мойта баба скоро я оперираха за седми път в живота и,но като я питах как се 4увства след това ведро каза "Бомба съм" и се радва жената да се 4уем и т.н.И не ми пили колко дале4 съм оти6ла и да ми натрупва отрицателни емоции.
Не така стои въпроса с ответната баба оба4е,4ак да се 4уди 4овек как да се подготви следващия път за обаждането.Ами тя само се оплаква6е и едни тежки въздишки,и едно и също изре4ение"Не съм добре" само това повтаряше.Ние си изкарахме акъла,а детето и то слушаше(на микрофон от skype).А се оказа ,4е няма нищо ново за което да не знаем в състоянието и.
А що се отнася до това,4е може би не са ни и не ни звънят поради финансови при4ини винаги съм се 4удила каква майка е тази,която намира за по 2 кутии цигари на ден пари,а на сина си един път годишно за празника му не може да намери дори за телефонно обаждане

Майчета много сте прави,
поне ми улекна, че наистина нещо ме беше нападнала депресията. За подобни неща наистина ми е много мъчно. Просто ще започна и аз като тях, когато те се интересуват за нас , ще се интересувам и аз за тях. Иначе няма смисъл.Не искам да си мислят, че съм им длъжна за каквото и да било. Има една поговорка, която честно казано, изобщо не  обичам "Каквото повикало, такова се обадило"!
Благодаря ви на всички, много сте мили.

Взе ми думите от устата!!!!Абсолютно същата ситуация!

За най-огромно съжаление има много такива неща, които са много по-важни за някой хора оттова ,да чуеш някой ,как е ,що е, жив ли е , здрав ли е . И аз не мога да го разбера, но е така.

Ами то и аз само аз звъня - на всички, и моите и неговите роднини и ми е голям кеф, звъня и на нашите празници, за да ми честитят 
И не спирам да съм благодарна на свекърва ми, че такъв хубав мъж ми е отгледала    и ми е много приятно да я чувам. Като живеехме при тях не беше така де 

И аз съм на този принцип. Така съм в мир със себе си и светът изглежда по-добър. Изпращам колети и подаръци, на хора които обичам и уважавам и не очаквам да ми отвърнат със същото, радвам се, ако и на нас ни изпратят, ако пък не ни пратят просто няма разочаровани, защото не съм го и очаквала. Никой с нищо не ми е длъжен.  Дори като чуя че и на нас ще ни пращат, забранявам, някои слушат, други не. Уважавам жеста, но се ядосвам че хората са си дали парите за неща от които нямаме нужда, а тези пари съвсем не са им били в излишък. Това какво  подарявам въобще не се влияе, от това какво и колко на нас са подарили, правя го защото аз искам, ако нямам желание въобще не пращам. И всички си имаме уважението. Може да не получаваме например колети, но за рождените дни всички намират начин да ни поздравят. В изпращането на картички за рождени дни съм много несериозна, само на майка ми и на свекърва ми пращам, на другите само се обаждам, но аз редовно получавам много картички за рождения си ден. Ако един ден секнат, няма да се сърдя.
А за обаждането, разбира се че ние ще се обаждаме, защо трябва да се набутват хората, като от тук разговорите са много по-евтини.

Мила не ставаше въпрос, за това , на мен или на мъжа ми да се изпращат подаръци. От тази мисъл сме и двамата ама много много далеч. Аз не мога да разбера, как чичото и лелята на детето ми, не се сещат да пратят нещо, дори и дребно да е. Едно дете се радва на всичко.. Аз съдя по себе си, аз пращам на всички, на племенника ми / детето на девер ми и етърва  ми/ пращам по 100 пъти сигурно на година. Това е дете и се радва на всичко, а аз обичам когато децата се радват. Та затова ставаше въпрос, а не за мен или мъжа ми. А това до колко са евтини разговорите, при мойте хора са дори безпалтни и пак не звънят, но това вече е друго. Ние също се уважаваме с тях, не мога да го отреча, но явно имат друг начин на мислене.

:
Точно такава реакция ме принуди да спра да пращам
Не че не искам, но точно таква реплика освен че е просташка за мен лично значи че не те тачат като човек а като "оная дето е длъжна да носи".
Ха им спри кранчето с подаръците да видим дали няма да се сетят за тебе после

Ми ти на кого си пращала, като си нямаш ни родители , нито никого.

Недей така бе жена. Настръхнах като го прочетох. Дано да се бъркам и да имаш нещо друго впредид, оттова което аз подразбирам.
Съжалявам, че пиша толкова късно, но чак сега видях.

и аз съм била заклет пушач, но не бих предпочела цигарите пред когото и да е, камо ли детето си. много ми прилича на моето семейство. ние да ходим с едни обувки докато не ни лъснат пръстите, но винаги да има пари за алкохола на баща ми.
от 4 години съм мюсюлманка. до преди 2 години ме поздравяваха с Коледа. като ги поправих спряха, но никой не се сеща да ме поздрави за моите си празници...
бях като Дядо Мраз всяко ходене до Бг, но сега спрях. обичам да подарявам и го правя от сърце. но доста болка си събрах в последно време и пусто съм много злопаметна.

телефонните разговори станаха 15 стотинки на минута до тук, но още чакам майка ми да се обади

Остави стотинките ами има Скайп( а нашите имат и ИП телефон безплатно), там поне им е безплатно...и нашите са така, не си го слагай на сърце! Който търси намира!