И това ще мине....аз съм с три деца,между второто и третото разликата е година и осем месеца....първите три месеца след раждането периодът беше извънредно тежък,после малко поолекна....сега след година и два месеца дишам спокойно,доколкото естествено това е възможно с три малки деца,
абе,всичко минава,че се и забравя,преди година и аз мислех,че физически и психически сили нямам,ама,на,оказва се,че жената е създадена с голям резерв.....спокойно,скоро ще си на друга вълна,освен това в тази възраст всеки месец е от значение,каката расте,бебето също.....
Виж целия пост
абе,всичко минава,че се и забравя,преди година и аз мислех,че физически и психически сили нямам,ама,на,оказва се,че жената е създадена с голям резерв.....спокойно,скоро ще си на друга вълна,освен това в тази възраст всеки месец е от значение,каката расте,бебето също.....
Аз полудявах и ми помагаха много - и моите родители и най-вече свекърва ми. Момчето ми е много диво чак сега става по-послушен, до скоро огласях улици и паркове, а пък дъщеря ми от бебе е много ревлива. Просто опитай да не си изкарваш нервите на децата, старай се да спиш, когато и те спят.... а за разходките - винаги стискай голямото за ръка, дори с цената на това да го теглиш ревящо през половината път - в един момент ще свикне 
Абе, то темата не е за това, ама щом си тръгнала 
И аз не разбирам такива като теб 
И наистина да е разходка, а не викане и тичане след едното и пазене на другото. 
.Извинявай,но това е безумие!Децата ,хеле пък дву-месечното бебе,не са виновни за ситуацията.След като няма кой да ти помага,намери начин да се справяш адекватно сама.Само не си го изкарвай на децата.Те не са ти виновни за нищо!Проблемът,струва ми се е в теб. 
Децата ми също са с малка разлика,знам за какво говори авторката на темата.Направи ми лошо впечатление това,че няколко пъти набляга на това как им крещи и че голямото дете не разбирало от бой.Затова бях рязка.Иначе прекрасно разбирам какво има предвид.Как да й помогнем тук,освен със съвети?Жената има нужда от физическа помощ,някой да я отмени за малко поне,това го разбирам,но как да помогнем? 
и кураж. 
. Времето прекарано навън, за мен а сигурно и за децата беше най - приятно, защото аз така успявах да си отпочина, баткото да се надивее на воля, а бебето да се наспи. Вкъщи като си останем, обаче положението ставаше взривоопасно. 
