против!
Виж целия пост
ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ
- Публикувана: 3 дек. 2005, 14:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 14:09 ч.
# 16
3 дек. 2005, 17:24 ч.
Мисля, че не е точно така, много от мъжете не са с такива убеждения, мисля, че са доста добре информирани и се интересуват от бременността и раждането. Сядят, говорят с жена си и двамата заедно решават как да постъпят
Последните години нещата започнаха да се променят, но за сега са стигнали основно до консултациите /като най-лесно/, прага на родилна зала малко го минават ...
Виж целия пост
... но за да се чувства мъжа на място в родилна зала, убеждението му трябва да е градено с години, още от неговото семейство, от обществото, а не да му се тресне изведнъж- в такава ситуация са нашите мъже в момента!
Последните години нещата започнаха да се променят, но за сега са стигнали основно до консултациите /като най-лесно/, прага на родилна зала малко го минават ...
# 18
3 дек. 2005, 17:31 ч.
Важното е да се информират, ще започват да свикват. А изборът всеки сам после ще направи, след като се запознае с всичките ЗА и ПРОТИВ
Виж целия пост
Важното е да се информират, ще започват да свикват. А изборът всеки сам после ще направи, след като се запознае с всичките ЗА и ПРОТИВ
# 19
3 дек. 2005, 17:34 ч.
Моя мъж не би издаржал на такава гледка когато бях бремена ми вадиха зъб умря от страх 
Виж целия пост
Моя мъж не би издаржал на такава гледка когато бях бремена ми вадиха зъб умря от страх 
# 20
3 дек. 2005, 18:15 ч.
аз отидох в болницата с пълно разкритие, така че смело мога да твърдя,че на по-голямата част присъства. там, обаче тъкмо започнах работа по същество и го викнаха да си премести колата от паркинга, а аз повече не го пуснах да влезе.просто така реших на момента. родих за половин час и той веднага влетя все едно ще ме спасява 
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане.
Виж целия пост
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане. 
# 21
3 дек. 2005, 18:26 ч.
Абсолютно "За". Моят присъстваше от началото до края - говорихме си, гушкахме се, държахме си ръцете. По реме на напъните постоянно ме галеше и ми говореше нещо, нямам спомен какво. Минута след раждането си се гушкахме тримата - аз бебка, а той нас двете - чувство, неподлежащо на описание с думи. И двамата много съжаляваме, че не беше с мен и при първото ми раждане. Ако има трето обаче, ще бъде пак при мен!
Виж целия пост
# 22
3 дек. 2005, 18:30 ч.
Моят може да припадне само като ми вземат кръв, а за раждането не бих могла да си го представя. Мъжете, които го правят сигурно са то друга порода 
Виж целия пост
# 23
3 дек. 2005, 18:46 ч.
Аз съм ЗА - нашият тати присъства на раждането- 15 часа в родилното- ако не беше той до мен, не знам как бих издържала... 
Виж целия пост
# 24
3 дек. 2005, 22:12 ч.
Ох, като вземете да говорите за тая гледка направо лошо ми става 
Виж целия пост
Аз лично не бих искала мъжът ми да присъства, защото наистина гледката не е от най-приятните за гледане. Но това е въпрос на личен избор.
# 25
4 дек. 2005, 10:40 ч.
И аз съм против. 
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Виж целия пост
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
# 26
4 дек. 2005, 11:00 ч.
Зависи от човека. Все пак, ето и думите на познат гинеколог - "....виж сега, ако трябва да бъда честен, аз съм против, ако не е човек от бранша. Много мъже се правят на ербап, ама като видят за какво става дума, после се чудим с него ли да се занимаваме или с родилката...."
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
Виж целия пост
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
# 27
4 дек. 2005, 11:34 ч.
И аз така
Виж целия пост
И аз съм против.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
И аз така
# 28
4 дек. 2005, 12:19 ч.
Това е най-добрият вариант, но не винаги се получава така. Лично на мен лицето не ми се виждаше от компреси и кислородни маски.
Виж целия пост
че секциите се понасят много добре, защото жената просто лежи и си говори с мъжа си и екипа,
Това е най-добрият вариант, но не винаги се получава така. Лично на мен лицето не ми се виждаше от компреси и кислородни маски.
# 29
4 дек. 2005, 12:27 ч.
Лейди,аз също съм от силните и мога да мина спокойно без подкрепа.Но това че мъжът ми бе до мен в тоя момент,направи момента празничен 
Да ви призная,това което ме притесняваше при присъствието на съпруга ми беше клизмата и последствията от нея.
Е аз му намерих цаката - след като ми направиха клизмата(моя беше отвън,по време на което), отидох в кенефа и въпреки увещанията на докторката да изляза бързо ,за да не го изакам
,аз не излязох докато не си свърших работата.Че дори и един душ си дръпнах! ( Там където раждах имахе в кенефа душ) 
Мъжът ми сподели ,че гледката нито кървава е била нито страшна,нито пък грозна!
Виж целия пост
И аз съм против.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Да ви призная,това което ме притесняваше при присъствието на съпруга ми беше клизмата и последствията от нея.
Е аз му намерих цаката - след като ми направиха клизмата(моя беше отвън,по време на което), отидох в кенефа и въпреки увещанията на докторката да изляза бързо ,за да не го изакам
,аз не излязох докато не си свърших работата.Че дори и един душ си дръпнах! ( Там където раждах имахе в кенефа душ) Мъжът ми сподели ,че гледката нито кървава е била нито страшна,нито пък грозна!
Препоръчани теми