***
Плодът и майката са едно единно цяло, докато не се роди бебето и не се отдели от нейния организъм. Те са едно тяло и една душа по всички закони - писани и неписани. В този смисъл е и контекста на казаното от Меги в предаването Референдум, (въпреки че някои го тълкуват по друг начин). Което е най-добре за бременната жена, това е най-добре и за плода в утробата и.
Бебето придобива статута на отделен индивид чак след като се роди и единствено тогава е допустимо да не се зачитат правата на майката и нейния избор, особено ако с действията или бездействията си застрашава живота и здравето му.
Абсурд, след абсурд, след абсурд.
Когато ни изнася, бебето е плод. /Както баба ми казваше, "което не се е родило, не е човек и за него не се страда." - съвсем логично - през вековете с огромна смъртност на новородени този начин на приемане на нещата е бил най-здравословен за майката и продължаването на потомството. Явно в контекста на приемането на неасистираните раждания през ХXI век като нещо нормално тази логика не е чужда.
Дотук добре. Ама как това се връзва с факта, че ню-ейдж, псевдопсихология и пр. системи за духовно израстване и реализация на пълната духовна същност гледат на бебето като на отделна личност, с която майката започва да гради връзка още преди зачеването и върху която може да повлияе, понякога дори необратимо, ако да речем, вземе, че роди със секцио?! Или изобщо в болница?! Как ще уговаряш "нещото" да извървите успешно пътя на раждането, когато това "нещо" не е нещо, не е отделно, няма дух, няма личност? или пък, ако случайно раждането завърши трагично в болница, тогава следва да няма и проверки на лекарите, по същата логика.