Не, не ги глезя. Нямаме такива отношения. Глезя детето си и мъжът си.
Виж целия пост
Глезите ли родителите си ?
- Публикувана: 25 май 2011, 17:02 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2018, 11:59 ч.
# 31
26 май 2011, 21:26 ч.
аз искам да купувам понякога нещо, да ги поглезя, но те пуста гордост и ......... о ужас, зетя да не разбера, срам голям ще бъде - срам ги е и това си, не искат нищо
Виж целия пост
# 32
27 май 2011, 08:12 ч.
Глезотиите не са ни семейна черта. Родителите ми не приемат подаръци от нас, особено без повод. Неудобно им е, чувстват обида. Отношенията ни не се изразяват материално и така ми е по-добре. Емоционалната ни връзка е по-силна.
Виж целия пост
# 33
27 май 2011, 11:32 ч.
Абсолютно не ги глезя. Глезя единствено дъщеря си и понякога мъжа си.
Виж целия пост
# 35
28 май 2011, 20:57 ч.
Животът е еднопосочен - всеки родител глези детето си, а после това дете глези своите деца. Любовта също е еднопосочна - няма такава любов каквато е на родителя към детето му. И смятам, че това е правилната посока на движение.
Помагам на родителите си, но не и когато е в ущърб на децата ми.
Виж целия пост
Помагам на родителите си, но не и когато е в ущърб на децата ми.
# 36
28 май 2011, 21:20 ч.
Същото при мен. Много оби4ам родителите си и помагам с каквото и килкото мога. Но описаното по-горе в темата "Глезя родителите си, колкото децата" не съвпада с моята философия. Децата винаги са най-най-отпред, ако останат възможности и за родителите - екстра, ако не - няма да ги "глезя" 
Виж целия пост
Животът е еднопосочен - всеки родител глези детето си, а после това дете глези своите деца. Любовта също е еднопосочна - няма такава любов каквато е на родителя към детето му. И смятам, че това е правилната посока на движение.
Помагам на родителите си, но не и когато е в ущърб на децата ми.
Помагам на родителите си, но не и когато е в ущърб на децата ми.
# 37
29 май 2011, 10:24 ч.
е, "глезенето" има много аспекти и нюанси.
Човек има синовен дълг и обич, както и бащински такъв. И да не дава Господ да избира пред единия от 2-та. Само слънцето огрява всички, нали?
Виж целия пост
Човек има синовен дълг и обич, както и бащински такъв. И да не дава Господ да избира пред единия от 2-та. Само слънцето огрява всички, нали?
# 38
30 май 2011, 01:31 ч.
Понякога си мисля, че глезя майка си и й угаждам, повече отколкото е необходимо..Може би се дължи на факта, че е сама, живеем в различни градове и аз я мисля ежедневно, дали не й е станало лошо дали точно в момента не й се случва нещо неприятно. Има си разни хронични заболявания и затова гледам да й спестя дребните ядове, плащане на сметки, разправии с институции, пращам й разни вкусни неща, които обича, правя й подаръци...Понякога обаче, тя прекрачва границата, и често в началото на месеца е без нито един лев до края, просто не може да преценява добре как да харчи. И си мисля, че това е в резултат на моето глезене, де... 
Виж целия пост
# 39
30 май 2011, 12:07 ч.
Не глезя майка си.Или поне аз не го разбирам като -глезене.Но се грижа за нея.Давам и онази любов която получавам.Скъпи сандални не и купувам.Но не е нужно да ми казва от какво има нужда,защото сама го усещам и и го подсигурявам.Никога не ми е казала-харесах си едни сандалки ама щото са 100 лева немога да си ги купя.По скоро разхождайки се по центъра-спонтанно и казвам...пробвай тези обувки...и като видя усмивката и,знам,че отново не съм сбъркала и познавам вкуса и по добре от всички.Обичам да изненадвам мама.С малък жест като,докато си гледа филма да и сервирам на дивана кекс който сама съм направила.Тя заслужава да бъде обгрижвана,защото се грижи за семейството ми до днес.
Обичам я и я ценя!Тя знае,че е ценна за мен!Показвам и го всеки ден с малък жест!С усмивка.С прегръдка.С поглед.Цвете без повод....Е,онзи ден гледаме телевизия и показаха ягоди.Чух я да казва...еййй как ми се преядоха ягоди като ги показаха тия...Запалих колата и и казах че отивам да пия кафе с приятелка.Пих кафе.И на връщане и купих ягоди.А думите и-еййй никога не ме забравяш...Нежната усмивка на лицето и целувката която получих струват повече от едни сандалки с цена 125 лева.
Да я глезя-разбирам,да я пращам на почивка в Анталия,да и дам талон за СПА,да и купя палто от норка,да и нося всяка сутрин кафе в леглото...такива неща.
Това което правя аз за нея се нарича-грижа.Грижа се за нея с любов.Тя не е глезла.
Но мен ме глези мъжлето
Виж целия пост
Обичам я и я ценя!Тя знае,че е ценна за мен!Показвам и го всеки ден с малък жест!С усмивка.С прегръдка.С поглед.Цвете без повод....Е,онзи ден гледаме телевизия и показаха ягоди.Чух я да казва...еййй как ми се преядоха ягоди като ги показаха тия...Запалих колата и и казах че отивам да пия кафе с приятелка.Пих кафе.И на връщане и купих ягоди.А думите и-еййй никога не ме забравяш...Нежната усмивка на лицето и целувката която получих струват повече от едни сандалки с цена 125 лева.
Да я глезя-разбирам,да я пращам на почивка в Анталия,да и дам талон за СПА,да и купя палто от норка,да и нося всяка сутрин кафе в леглото...такива неща.
Това което правя аз за нея се нарича-грижа.Грижа се за нея с любов.Тя не е глезла.
Но мен ме глези мъжлето
# 40
31 май 2011, 10:42 ч.
Не съм била глезено дете, но и не съм била лишавано от нищо. За съжаление не мога да си позволя да "глезя" родителите си, иначе бих, с удоволствие, и моите, и неговите. Заслужават 
Но не със сандали от 100 лв, абсурд, по- скоро с нещо за в къщи, почивка, ел. уред, ей такива неща.
С децата ги глезя почти всеки петък вечер
Виж целия пост
Но не със сандали от 100 лв, абсурд, по- скоро с нещо за в къщи, почивка, ел. уред, ей такива неща. С децата ги глезя почти всеки петък вечер
# 41
31 май 2011, 11:20 ч.
Не бих казала, че глезя някого, но имам финансови ангажименти, за които сама съм настоявала. Мъжът ми към неговите родители - също.
Виж целия пост
# 43
6 юни 2011, 13:59 ч.
Не разбирам защо някои родители приемат подаръци от децата си с неудобство, или направо им е обидно, както беше споменато тук...Винаги съм се чудела, как така в България е нормално да помагаш на 60 г. си дъщеря например, а обратното положение да приемеш помощ от детето си, се смята за обидно? За какво да й е неудобно на майка ми например, че откакто има мобилен телефон неизменно и го плащам аз? Като ходя да плащам нашите, плащам и нейния и смятам, че това си е напълно в реда на нещата. Също така като ходя, винаги пълня хладилника аз, нося й подаръци...Изумявам се, когато виждам мои приятелки, които отиват да купя хляб и мляко на майките си, и после казват-" хлябът-толкова, млякото-толкова, дай два лева". Та нима откакто съм се родила, докато сама си стъпих на краката и почнах да работя, тя не ме е издържала, не се е грижила за мен?
Виж целия пост
# 44
6 юни 2011, 14:43 ч.
aniese, и аз не мога да го разбера, но такъв ни е манталитетът. 
Аз лично познавам мъж на 65 години, чиито родители (старци-пенсионери на село) все още му "помагат". И за съжаление не е прецедент. А пък колко 40-годишни, разчитащи на родителите си, познавам... 
А тези твои приятелки работят ли? На каква възраст са? Имат ли деца? Може да са самотни родители или пък мъжът да не изкарва достатъчно, пък те да са на минимална. Може би просто не могат да си позволят да напазаруват и за родителите си - 2 лв., ама ако нямат какво да сложат на масата у дома си вечерта... И такива познавам.
Виж целия пост
Аз лично познавам мъж на 65 години, чиито родители (старци-пенсионери на село) все още му "помагат". И за съжаление не е прецедент. А пък колко 40-годишни, разчитащи на родителите си, познавам... А тези твои приятелки работят ли? На каква възраст са? Имат ли деца? Може да са самотни родители или пък мъжът да не изкарва достатъчно, пък те да са на минимална. Може би просто не могат да си позволят да напазаруват и за родителите си - 2 лв., ама ако нямат какво да сложат на масата у дома си вечерта... И такива познавам.
Препоръчани теми