Куба

Здравейте, може ли да споделите с кои компании сте летели до Хавана? KLM? AirFrance? Мерси   

Ние летяхме с Аерофлот. Цената на Аерофлот нямаше конкуренция сред изброените - KLM и Air France. Билетите ни бяха по 600 евра.

*тайна* Предполагам, че тогава полетът е бил с прехвърляне в Москва? Колко дълго се лети? Сега ще погледна и техния сайт 

Да, с прекачване в Москва летяхме.
София - Москва - около 3-3,5 часа, престой 21 часа в Москва (ние си взехме хотел, да не спим на летището), Москва - Хавана - 12,5-13 часа на отиване, на връщане по-малко 11 часа. Престоя на връщане в Москва беше 3 часа.

*тайна* Мерси за инфото, хубави ли са самолетите на Аерофлот?

Отлични!
Самолетът ни беше нов, или поне така изглеждаше, чист, достатъчно широко на седалките. Обслужването - на ниво!
Храната - много и разнообразна (Аерофлот предлага над 20 менюта - за вегетарианци, за вегани, за постещи, за евреи, за индийци, за мюсюлмани и за каквото се сетиш).
Е, само алкохол не предлагат - и това е само за полета до Хавана (най-вероятно е свързано с жегата, която те смачква още на слизане в Хавана)
Бяха качили пети сезон на Game of Thrones, имаше голям избор на филми.
Въобще - препоръчвам!

*тайна* Супер, мерси много!

Аз пътувах с Бритиш еъруейс до Насау-Бахамските острови и от там със Бахамас еър до Хавана

От какъв порядък беше полета?

И на мен ми е любопитно - как оценяваш Бахамас (за Бритиш - ясно).
На каква цена беше билета?

Понеже често се пита кои авиокомпании летят до Куба, ето тук намерих подробен списък по градове 

И имам един въпрос. Понеже видях, че вътрешните полети на Аерогавиота кацат на летище Плая Баракоа за Хавана, има ли някакъв автобус от там до Хавана или само с такси?

Дойде време да си посъбера мислите и да напиша няколко (може би повечко) реда за нашето изкарване в Куба. Първо искам сърдечно да благодаря на Тайна за помощта и на Кисес, с която ми беше много приятно да си организираме пътешествията 

Пътуването ни започна с препятствия две седмици преди самото му начало. Бях направила резервация за първите четири нощувки във Винялес от рано и собствениците ме бяха помолили 2 седмици преди да пристигнем да им пиша, за да потвърдя. Така и направих, но отговор от тяхна страна не получих. Изпратих втори, трети мейл и отново нямаше отговор. Пробвах няколко пъти да им се обадя по телефона, но никой не вдигна. Ето защо реших да променя плана и да не се притеснявам. Понеже оставаха само няколко дни до полета ни реших за най-лесно да резервирам хотел във Варадеро, пък до Винялес все някак щяхме да стигнем. Така и направих.

В деня на полета, обаче, се оказа, че първият ни полет до Амстердам, който се обслужва от България Ер, закъснява и ще изпуснем  прекачването, ето защо от България Ер ни премаршрутираха за следващия ден. Така пристигнахме с ден и половина по-късно от предвиденото. Но все пак пристигнахме Понеже вече беше късно и нямахме организиран трансфер, взехме такси от летище Хосе Марти до Варадеро. Шофьорът ни искаше 120 кука, но ние го спазарихме за 90, ако бяхме настоявали, можеше и по-малко пари да излезе, но бяхме изморени и се съгласихме на тази цена.

Във Варадеро изкарахме 2 пълни дни в релакс на плажа. Нямам някакви особени впечатления нито от Варадеро, нито от хотела (някой от групата Мелия беше, но дори не се постарах да му запомня името), освен че плажът е разкошен.  Но едно със сигурност научихме във Варадеро – за 1 кук в Куба човек може да получи всичко и това знание щеше да ни е много полезно в следващите дни.

Неусетно дойде денят, в който трябваше да отидем в Тринидад. Много се вълнувах, защото нямах търпение да видя истинската Куба извън курортите. Бях резервирала предварително билети за Виазул. На гарата за първи път видяхме какво е комунизъм в действие Лелята, която трябваше да ни завери билетите, дойде с 15 минути по-рано, но изобщо не пожела да ни обърне внимание докато не започна работното й време. Завери ни билетите и се насочихме към нашия автобус, а там една друга леля, която се държеше като Ел Коменданте, се скара и вкара ред в хауса, породен от развълнуваните капиталисти. Пътуването беше много интересно. До днес подозирам, че изобщо не минахме по стандартния път, защото шофьорите правеха отклонения между селца и паланки да разменят стока. Спряхме да си купят сандвичи, след това туби с прясно мляко, следваща спирка за месо и още една за яйца. И няколко междинни спирки да разнасят колети.

Най-накрая стигнахме в Тринидад. Там ни чакаше сестрата на Елпидио, собственика на къщата. Бяхме резервирали каса в Ла Бока, малко селце в близост до Тринидад. Чакаше ни раздрънкан Понтиак, нищо общо със снимките на лъскави стари американски автомобили, но в движение Ако някой е минавал през Филиповци, ето така изглежда Ла Бока, а нашата къща изглеждаше като онези лъскавите къщи във Филиповци. Малко по-късно разбрах, че Ла Бока, която аз толкова невежо наричах гето, е всъщност курортно селище, в което почиват кубинците. В Куба има знаци по къщите, които се отдават – синьо означава, че са за чужденци, а зелено – за кубинци. Нашата къща в Ла Бока беше много чиста и приятна, личеше си, че собствениците имат възможности. Дори си имаха неща с марка Икея. По-късно разбрахме, че Елпидио работи в Италия през лятото и затова имат тези възможности. Стопанката на къщата и майка на Елпидио, Норма, беше много усмихната и любезна жена и въпреки че не знаеше английски, а моят испански е на начално ниво, се разбирахме чудесно. Посрещна ни с коктейли и ни попита какво ще искаме за вечеря (срещу заплащане, разбира се). Пожелахме си пилешко и по-късно заклаха пиле в наша чест. Дойде моментът за вечеря и бяхме много приятно изненадани. Масата беше подредена по етикет с красиви прибори и чинии и запалени свещи. Имахме си и сервитьор, Рон, облечен в бяла риза и черен панталон, който ни обслужваше все едно сме гости на някой много скъп хотел. А манджите на Норма бяха божествено вкусни. Това беше и най-вкусната храна, която ядохме в Куба. По-късно щяхме да умрем от глад, но все още не знаехме за това Вечерта се очертаваше като изключително приятна с едно НО. Климатикът в стаят беше УЖАСНО шумен. Дори и с тапи в ушите, пак не можехме да спим. Качеството на сънят е много важно за нас и след половин бутилка ром взехме тежкото решение да се сбогуваме с Норма и нейното гостоприемство и да намерим друго място за спане в Тринидад.
 
Засега ще спра до тук, защото става много дълго и ще продължа по-късно, но междувременно тук може да разгледате част от снимките.

Много хубави снимки... Ние за малко се разминахме с любимата дестинация на ММ - Куба и решихме да отидем на Карибите, но живот и здраве, някой ден ще отидем и до Куба... Лошото е, че са много дълги полетите до там, а ММ има и страх от дългите полети,а това ни е спирало до сега...

lunna pateka, радвам се, че са ти харесали снимките Да ти кажа ние този полет изобщо не го усетихме. Особено на връщане, когато летяхме с КЛМ, ни беше много комфортно в самолета. Вие къде сте били на Карибите? Аз си мисля, че до Куба не е по-дълго, все пак е в същия регион.

Продължавам...

На следващата сутрин Рон отново ни чакаше да ни сервира закуската. Решихме да отидем до Тринидад, да разгледаме и да намерим друго място за нощувки. Аз знаех, че на плая Анкон има няколко хотела и решихме да отседнем там с надеждата да имаме по-спокоен сън. След закуска се отправихме до пиацата в Ла Бока, където предния ден бяхме видели таксита. Там един младеж ни предложи да ни закара и ние се съгласихме. Ако сте гледали филма „7 дни в Хавана”, там имаше един таксиметров шофьор, който постоянно тичаше с една туба да зареди бензин. Същото ни се случи и на нас В момента, в който се съгласихме, момчето каза да изчакаме и пъргаво изтича до една моторизирана рикша. Поговориха малко и той сръчно клекна да източи бензин от рикшата в една туба. Още по-бързо и сръчно се върна и зареди колата, след което се отправихме към Тринидад. В Тринидад ни остави точно на табелата. Шегувахме се, че няма да му стигне бензина, за да се върне в Ла Бока

Тринидад беше голямо разочарование за мен. Извън историческия център е изключително мръсно и мизерно място. Нямат канализация и си изхвърлят легените с мръсната вода по улиците. Хората са много нахални и постоянно просят пари. Там станахме и жертва на най-стария номер под слънцето. Един не добре изглеждащ мъж поиска огънче на мъжа ми и той, нали е възпитан, му даде, а онзи му пъхна някаква пура в ръката.  Ние продължихме напред, но мъжът тръгна след нас да проси и аз толкова се ядосах, дръпнах пурата от ръцете на мъжа ми и я върнах на човека, а той много бързо избяга. В Куба е забранена нелегалната продажба на пури. Така държавата се застрахова, че приходите от продажба на пури ще отиват на правилното място.

След като разгледахме историческата част на Тринидад, решихме да намерим някоя туристическа агенция и да разберем дали изобщо има места в хотелите на Анкон. Лутахме се няколко часа, питахме кой ли не и накрая намерихме агенцията в една сграда, която помещаваше закусвалня, интернет кафе и тур. агенция. Не се изненадахме, когато разбрахме, че служителят от агенцията е в обедна почивка. Решихме да го почакаме и да ползваме услугите на интернет кафето (3 кука за 20 минути). Разбрахме, че има свободни места в хотелите на Анкон, но не можехме да резервираме по необясними за мен причини, подозирам, че е зареди часовата разлика.  Така изчакахме да се върне тур. агентът Карлос, който на пръв поглед изглеждаше като стар тарикат със златен зъб (в Куба много хора имат златни зъби). Карлос прие присърце нашето търсене, предложи ни прилична цена (ние вече знаехме какви са цените), но се оказа, че няма достатъчно минути да говори по телефона и да направи резервацията. Та ни се извини любезно и бързо изтича да си купи нова карта  Малко по-късно вече имахме резервация. Дори Карлос ни написа на бележка неговия телефон и ни посъветва да търсим мениджърката на рецепция от негово име, за да ни даде по-хубава стая. Много се смяхме, че ни е преметнал, но наистина по-късно ни дадоха много хубава стая. Помолихме го да ни каже къде е банката, защото бяхме останали без кукове и трябваше да обменим да си имаме. Той лично ни заведе до банката, после до Кадека и въпреки че беше 15ч, всичко вече беше затворено. Показа ни банкоматите, но и те не работеха. Накрая ни заведе до хотел Иберостар и там негова приятелка на рецепцията ни обмени пари. Този човек ме остави с много добро усещане за кубинците и с удоволствие му дадохме бакшиш.

Вече имахме резервация и трябваше да отидем до къщата в Ла Бока, за да си вземем багажа, а след това да си отидем в хотела и да се отдадем на релакс на плажа. В Тринидад имаше викачи за таксита на определени места и ние бяхме видели един такъв, та се отправихме към него. Таксиметровият шофьор, Мануел, се оказа, че живее в съседната къща в Ла Бока.
Взехме си багажа и се сбогувахме с Норма, за което съжалявам и до ден днешен. Мануел ни закара до хотела, който изглеждаше ужасно, но беше много чист и в крайна сметка бяхме платили за него, та нямаше връщане назад. Готвейки се за плаж, мъжът ми установи, че телефонът му го няма. Преровихме всичко и пак го нямаше. Изпушихме по цигара, върнахме лентата назад и заподозряхме, че е изпаднал в таксито на Мануел. Тогава решихме да се върнем в Тринидад и да се опитаме да намерим Мануел.

Речено, сторено. В Тринидад отидохме при викача, питахме го дали знае къде да намерим Мануел. Срещу един кук той се обади по телефона на Мануел. Шофьорът първоначално каза, че не е виждал телефон в неговата кола, но когато аз му отвърнах, че ще бъдем много признателни и ще се отблагодарим подобаващо, ако потърси пак, той мигновено каза да го изчакаме там, че ще дойде. Дойде Мануел и започна да разказва някаква скалъпена история. Тогава се благодарих, че работя с англичани и съм се научила на лицемерие, та лесно успях с усмивка да изслушам неговата история. В крайна сметка ни върна телефона. Това удоволствие ни струваше 30 кука. Взехме първото такси и се прибрахме в хотела за вечеря.

Следва продължение

Мохарет - прекрасни разкази и уникални снимки! С нетърпение чакам и следващите! 
ММ е много навит за такова пътуване из Куба, не само като първия път Хавана и плаж. 

Лунна пътека -