Майките и техните съвети

Моята майка,въпреки че е на 42г, в някои(повечето) отношения си е цяло бабе  Обикновено съвети слушам и пресявам.Не съм чаак толкова твърдоглава колкото тя ме изкарва.Обаче като вземе да ми чупи стойки и възмутителни муцуни от типа "ама как така..." направо ми причернява.Тя е човека,който не приема моето обяснение "защо".Като я гледам изцяло копира (несъзнателно) баба ми.Обикновено реагира моментално с  цупня,по някое време премисли нещата и мирясва.Мен това ме нервира.Или като каже "Ех,тоя интернет,той всичко знае...абе как ще режеш ноктите на новородено?!" Има големи мераци да се меси,аз не го допускам.Няма и много възможности,тъй като е на 100км от мен.За сега само по телефона и слушам цъканията и въздишките.

Здравейте, пиша тук защото вече не знам кого да питам, къде да искам съвет. Живеем трите заедно с майка ми и дъщеря ми - 12г. Майка ми е типична баба-устатница, не можеш да я надговориш. Има си мнение и друго не съществува. С течение на годините дъщеря ми попи от нейния маниер и това започна да се отразява зле на детето в училище в контактите и с учители, а вече и с приятели. Дъщеря ми е разбрано и много добро дете, но средата си е среда. Най-любима тема на майчицата ми свята е колко лоша майка съм аз, не готвя точно това което трябва, малко са му частните уроци на детето, много са му частните уроци, не са най-добрите, много и купувам, малко и купувам......абе няма полезен ход. Ако понякога сготвя нещо чак толкова хубаво, че не може да му намери кусур, става сърдита от масата и си ляга без да продума - е това ми е почивката.
Едно от най болезнените ми неща е вечното- ежедневно натякване в присъствието на детето, че обичам кучето повече от дъщеря си, аз си обичам кучето, но не съм вманиачения тип.
Никакви разговори не дават резултат! Сега се опитвам да променя поведението на детето си с бонусна система, ще и давам по малко парички за всеки ден, в който не се е държала грубо с мен или баба си ( а грубите и обидни думи са изцяло от лексиката на бабка) И майка ми, дори и с това се подиграва..."а майка ти ако е нервна бабо с колко да я глобяваме", преди това говорих с нея, помолих я да ме подкрепи...аз понякога може и да съм нервна, но работя на 70 часова работна седмица за да оцеляваме и цялата къща чака мен.
Майка ми живее при мен, има си апартамент който дава под наем, не дава пари от наема в къщи, дори заради уроците на детето я помолих да ми помага- отказа, стара била, трябвало да си има пари. Не иска да се изнесе, лоша съм била да гоня старата жена, живее в спалнята, детето в детската, аз спа в хола- който е нейното дневно пространство ................
Не иска да ходим на психолог, детето иска, аз настоявам ....тя проблеми нямала.
Имам два изхода, да напускам България или да продам апартамента, да се изнеса и никога повече да не видя майка си.
Дайте трети вариант, че съм на изчерпване на силите, изпускам си детето и нямам вече много време.

Поставяш условие: или ще направиш това, за което пишеш, или да се изнесе в апартамента си. Във всички случаи трябва да й ограничиш времето с детето.

Много си я отпуснала. В твоята къща се живее по твоите правила, на който не му отърва да се изнася. И няма за какво да те гризе съвестта - не я гониш на улицата. Имам опит с подобни *криви ниви*, само че бях в позиция на зависима. Не изтърпях много и добре че намерих вариант да се махна. Сега си мисля, че ако бях останала в тази отровна среда щяха да ме вкарат или в лудницата или в гроба. 

Поставяла съм го многократно- следва или рев как ще зарежа старата жена или нападение - на продай всичко и нищо да си няма детето ( апартамента ми е наследствен от баща ми), защото ти само от себе си се интересуваш. "Поразяващата уста" - вярвайте ми, майка ми е, но ме избива на агресия от безсилие ( удържам я, но докога)

Вземи и изгони бабето в нейния си апартамент, нека си се киселее там. А на дъщеря си покажи, че не търпиш да ти държи такъв тон. Явно си Мека Мария.
Тя и моята майка все се опитва да ме действа, но не й се получава, скоро пак по телефона ме питаше - ама защо така направи?!? Викам - щот тъй искам!
На детето не позволявам да прекрачва границата на уважение към родителя, ама хич не толерирам, доста бързо поправям такова поведение и то не с бонуси.

Реве и те манипулира щото знае, че минава. Верно си Мека Мара. Като и застанеш твърдо насреща и и дадеш да разбере, че си сериозна друга песен ще запее.
Виждаш как се отразява на детето ти. Това е достатъчно основателен мотив да приключиш с това мъчение. Като гледам на колко години е дъщеря ти нямаш много време за размисъл дали/или.

"Сега си мисля, че ако бях останала в тази отровна среда щяха да ме вкарат или в лудницата или в гроба.  " - натам съм тръгнала Ще хартисам и няма да си отгледам детето от притеснение.
Много съм я отпуснала наистина, тя цял живот все болна, все неразбрана и на мен ми тябваха 40 години и да съм майка и аз, за да се осъзная.

"Като гледам на колко години е дъщеря ти нямаш много време за размисъл дали/или. " - Нямам никакво време, детето ми е добро и когато сме сами на пчивка да речем за 2 дни е друго дете с други приказки и отношения .....но, битието определя съзнанието, виждам, че я развалям с този начин на живот. Благодаря Ви за съпричастността, ще изчета и обмисля всичко, което ще ми напишете.

Бе кво й се връзваш? Моята майка преди все рак получаваше от мен, после инфаркт, последно не знам каква й е диагнозата. Лесно се сърди и тръшка и започва да ми обяснява каква е вода ненапита, а аз как съм й казала и т.н. Въобще не й се връзвам, след кратък скандал й минава.  
Не отстъпвай и не давай да те унижават. Както и никакви бонуси за дъщера ти за лошото й поведение.

Ами за почти 12 години дъщеря ми не е наказвана нито веднъж с нищо - майка ми не разрешава! Ама с нищо хора, заклевам ви се, ако я лиша от сладко, бабка купува и дава тайно  и т.н. Трябва да тръгна твърдо, т.е. тръгнала съм на приливи и отливи от два месеца, ама... кръвно вдига.... сърдечни кризи получава.
Писането тук, се надявам да ми помогне да не изпитвам чувство за вина - ей там ми е най-слабото ми място - цял живот за всичко съм с чувство за вина.... сега като виждам умело вменявана. А и по принцип в живота съм си Мека Мария де

Понеже съм дълго чакано дете, майка ми все в саксия се опитваше да ме държи. В един момент обаче около 30-тата ми година ми писна и проведохме няколко разговора на високо равнище. Не мога да си кривя душата, че за много неща е била права, но както винаги й казвам "Остави ме аз да разбера, а за теб ще има удоволствието да кажеш "Майка ти беше права!".
Сега обаче сме на вълна да повтаря "Важното е ти да си щастлива, друго за мен няма значение. Имаш моята подкрепа."

много е лесно да се каже - кво се връзваш - и е лесно приложимо, ама като не ти е в къщата. И аз минах на етап като ми накривят шапката и зачезвам, но съм на 4 000 км. и връзката ни е скайп. Като трябва да гледаш кисели физиономии и делите ограничено пространство е друго. Вярно, има хора които са способни да ингорират при всякакви условия, но за мен това е висш пиотаж. Като гледам и за авторката също.

Аз не се връзвам на майка ми още от 15-16 годишна и от тогава не й позволявам да ме манипулира. Живели сме достатъчно заедно, та и живееше у нас м/у 1-вата и 2-рата година на малкия.
Киселите физиономии заради глупости не ме вълнуват. Както се казва - ще пореве, ще пореве, па ще й/му мине.
Виж, ако наистина има причина да се киселее у нас, то аз обръщам внимание на киселеца. Понякога хората са кисели, защото са уморени, изнервени от дългия ден и може да се потръшкат - позволено е на всички. Ама да ми киселее, защото не е успял/а да не изманипулира, няма да стане.
Все пак и аз съм човек и живея моят си живот.

Пращай я в нейния си апартамент. Тя направо ти се е качила на главата. Щом вече влияе на възпитанието на дъщеря ти, няма какво да му мислиш. Детето ти е по-важно от енергийния вампиризъм на майка ти, която явно не е опряла до просешка тояга щом взима наем и не внася нищо та да я дондуркаш все едно е бебе.