Първите впечатления и реакции на децата когато видят морето.

Синът ми:
- 7-8 м. потопихме му крачетата не знаеше какво е не се впечатли (едно кратно действие не естоял на плажа)
- 1 г. 7-8 м. - ШОК и УЖАС!. 3 последователни дни се опитвахме да отидем на плажа - не стана. Не желаеше да "стъпи" на плажа, дори носен от нас. С това приключи за него "морето"
- 2 г. 7-8 м. - успяхме да го заведем на плаж, морето само от далече или от близо в кофичката.
- 3 г. 7-8 м. - стъпи в морето. Тук вече се включи и дъщеря ми - 6м, с еднократно посещение, реакция - никаква.

Той - 4 г. 7-8 м.: откриха се с морето, ципи как не му пораснаха не знам.
Тя - 1 г. 6 м. откри големия пясъчник, морето не я интересуваше. На 2 г. и 6 м. и тя откри морето.
Сега очаквам и на двамата да поникнат ципи. Нещото, което може да ги спре да влязат, са само водораслите (гнус ги е от тях). Още преди да съм сложила и една хавлия на плажа те са се съблекли и са във водата.

Малко преди да стане на 2 г. видя морето. Влезе и не ще да излиза. И до днес е така, обожава водата (като майка си ).

Мен са ме завели за 1 път на 3 г., на тръгване съм питала какво е това море? И понеже скоро ме били водили на Дунав-а, ми обяснили, че е като нея, но много по-голямо. И 400 км. съм повтаряла "Да, може и да е голямо, но Дунав-а е по-голяма" майка ми казва, че едва се е сдържала да не ми шляпне 2 шамара 

Оххх, и моята малката е такава - от първото си лято, че и до сега. И в пясъчници не влиза. А от морето не излиза.
А! И на Северина е същата.
И все варненчета?

Първо къпане на мама в корема -7месец. Първо виждане с морето на 8 месеца. Голям кеф беше, гукаше, риташе с крачета. Само да понечех да я извадя и наставаше вой. И така всяка година е на море поне за 20 дни. Много и харесва няма изваждане от водата.

  Синът ми винаги е обожавал водата . Преместихме се да живеем до море , когато беше на 5-6 месеца и тогава беше първият му плаж - хареса му. И през следващите години винаги ентусиазирано е реагирал при вида на морето и му е харесвала играта на пясъка.

Много приятна изненада и за двете ми деца.И не след дълго "ама ,кои е слагал сол в това море?"

Дъщеря ми плачеше от вълните, затова я водехме на дълбоко, където се чувстваше добре. Беше двегодишна , когато се научи да плува (задържаше се сама над водата).
Синът ми винаги е обичал морето и водата като цяло.

Ами моят син е на 16 вече (леле, кога мина това време) и ако кажа, че в морето е влизал 3-4 пъти и то като 2 годишен, няма да излъжа. Не ще да влиза и това е. Само басейна му дай, може би и защото тренира като малък плуване 3-4 години и край-морето не го кефи-било солено и имало вълни, изобщо било гадно. И ние така вече толкова години си стоим на басейните, аз и баща му ходим да се къпем в морето, но не и младежа.

Чакайте да ви кажа един реален виц-отиваме на море, естествено детето  (тогава около 4 годишен) е все в басейна. На 3 ден аз се усещам, че нито веднаж не ми е поискал да пие вода, а нали внимаваме -уж- да пие от шише, а не от чешмата, а той е водна жаба-много вода пие. Питам го аз-абе маме, как така не си пил досега вода, а той-пия, бе мамо-от басейна. Сега ми е смешно, ама тогава се изприщих.

  Така правят, да. И морската вода пият, да не си правим илюзии.

Мойто дете беШе въ3хитено (беШе на 2 год. и малко) пищеше от радост: " Искам голямата, хубавата вода!" и на плажа ка3ваше пясъ4ник. ти4аше сама в морето, докато я обърне някоя вълна (което беше на дълбо4ина сигурно 20 см), после и3пъл3яваше навън и хайде пак вътре... И така до бе3край.

Първо благодаря за пожеланията,много мило
И аз вече имам какво да разкажа Дъщеря ми е почти на 2г.
1 ден-след като оставихме тати да си вземе душ след дългия път  ние с нея се разходихме до плажа,тя явно беше много уморена и когато видя морето в началото въобще не реагира,после се втренчи и каза:"колко голямооо моието,колко голямооо..." След следобедния сън решихме да отидем до плажа, и тя пак каза същото,минахме точно до морето където вълните се разливат и реших да я пусна да върви и вълните да и обливат крачетата,но тя се изплаши и изкаше да я гушна,стоеше само на пясъка и си играеше с кофичката и лопатката
2 ден- пак се страхуваше да се доближи до водата,но тъй като и племенницата ми с която имат разлика 3-4 месеца,се кефеше на това водата да и облива крачетата и дъщеря ми започна малко да се отпуска.Мъжа ми и я гушна и влезе с нея в морето,но тя беше още по изплашена.После и събирах мидички в кофичката там където вълните се разливат(в началото) и тя постепенно започна да ме кара да ходим да събираме мидички.
3-ден вече тичаше да събира миди сама на плиткото,но когато я гушнах да влезем по-дълбоко в морето се страхуваше...и така стигнахме и се задържахме само на този етап да влиза сама  в началото-е пак е нещо
А племенницата ми на плиткото се кефеше,на дълбоко беше със смесени чувства-хем изпитваше страх,хем се радваше,но никъде не искаше да ходи сама,а дъщеря ми накрая сама тичаше към плиткото.
А познавам момченце почти на 6г. от Варна което се страхува и влиза само с възрастни

Много симпатична тема. Отдавна беше, та съм позабравила.  Синът ми го беше страх в началото и ревеше. От пясъка също.  Стоеше като кокона на постелката. Дъщеря ми страх няма. Но после няма излизане. Идна позната ме пита колко пъти влизат твоите в морето, казвам - точно един път, когато стане време да си ходим ги извличам.
Но още си спомням моите първи срещи с морето всяка година. Чакам да се появи далече, далече, вече се усеща мирисът. И после по стария път край морето. Пристигаме, хвърляме багажа и тичаме. 

Като бяхме на почивка на детето му хареса на морето.Живот и здраве догодина пак на море!

 Да се включа и аз покрай мамите.
Няма да забравя първата среща на внука ми с морето.Той много обичаше водата и баща му му пълнеше една кофа, когато идваха на село и да се плиска.Все искаше повече вода. Когато го заведохме на плажа (беше на две и половина)той застана с широко отворени очи и каза: Ауууууу, колко водаааа!  След което се опита се хвърли във водата,но пясъкът се измъкна изпод крачетата му и той още по-бързо изтича обратно.После влизахме постепенно.
Внучката е варненско чедо и от бебе я носят на плажа, така че тя няма проблем с морето.

Дъщеря ми беше на годинка, когато за пръв път се срещна с морето - е нямаше такъв рев...От всичко - от водата, от пясъка. Ако имаше как щеше да се покатери на главата ми   Не спря да пищи дори когато я гушнах и така докато не си тръгнахме.