помните ли как беше в детската градина когато вие бяхте деца

На ясла не съм ходила. ДГ я помня и нямам особено хубави спомени - караха ме спя, а не исках и рисувах с пастели по стената; държаха ме все последна на масата, за да изям гадния грис; ужасните тържества.

Работя в детска градина и се старая да не подлагам децата на подобни страдания. Надявам се един ден те да имат хубави спомени 

Аз си спомням основно лошите неща!
Помня,че ни наказваха прави до стената с вдигнати ръце и да си държиш столчето над главата ,това ми е най-яркият спомен!
Помня и,че веднъж ме болеше корем и ме бяха оставили сама в стаята,докато всички деца и учителки,бяха излезли навън,а като дойде да ме вземе,мама такъв скандал им спретна  .
Никак не обичах градината,сега дъщеря ми също не обича да ходи.

Аз съм ходила и на ясла и на градина,но помня само градината.Помня,че и двете ми учителки и лелки бяха невероятни.Много добри бяха,много добре се държаха с нас.Никога не съм удряна,насилвана да ям или наказвана.Но аз пък си бях страшно кротко дете.Все пусках другите пред себе си,давах играчки и не се карах с децата.Биеха ме,аз си мълчах,никога не съм се оплаквала.Та сигурно затова и не съм наказвана и бях любимка.Другите все ги наказваха заради мен. Но искренно се надявам моя син да не е така.Не искам да го бият,предпочитам да бъде наказаният,не малтретираният.

И в яслата, и в градината ми харесваше много. Обожавах тържествата и да участвам в тях. Не обичах да спя и да ям определени храни, но това не ми е развалило впечатленията.

От яслата няма как да помня . От градината ,откъслечни моменти - как ни водят под строй в съседната поликлиника за ваксина , как ям наказана права , "за да падне храната в краката ми и да станат като на слон " , как си разбивам от бързане и състезателен ентусиазъм главата в ръба на прозореца , и все в тези краски .

Спомените ми се събуждат и освежават , а стават и някак по-приятни от снимките . Рисувала съм с удоволствие , танцувала съм , пяла съм , вероятно това е достатъчно , за да забравя всичко изписано по-горе .

Децата ми не обикнаха градината , и двете .

Аз, освен че ходех на градина 3 години, съм прекарала години наред ,и преди и след това, в една определена- майка ми е детска учителка, и вероятно заради това, аз имам повече чудесни спомени от детската градина по онова време.
На първо място- тържествата. Много пищни, със съответните костюми, които бяха просто невероятни- чувствахме се като истински актьори. Създаваха истински образи, пълни като детайли, доколкото ни позволяваше възрастта , разбира се.
В ежедневието си спомням масичките и столчетата, малките легълца, които бяха с едно и също спално бельо, с инициалите на детето, като така се различаваха.
В градината имахме басейн, след всяка дообедна разходка в парка до градината имахме около 30-40 мин да играем и плуваме в него.
Мантичките бяха ту червени, ту сини, вървяха в комплект с уникални гащички с ластик около крачетата, който се отбелязваше и беше леко дискомфортно.
Храната- спомняма си колко беше вкусен хлябът!!! Мек, бял, като облак... Обичах много грис халвата, която повечето ненавиждаха, а мразех (и до днес) сутляш. Като цяло менюто беше доста стабилизирано и нямаше боклуците, които дават днес на моето дете например...Единственият грах яхния, който някога съм яла с удоволстие, беше именно в моята детска градина.
Друг момент, който изплува сега е заспиването- който заспеше първи, имаше награда печат на ръчичката, или малко пластмасово човече- момче или момиченце, изрязани квадратчета с красиви картинки на тях и т.н. ...Аз никога не обичах да спя и стисках силно очи, за да имитирам такова...Нямах често печат, и ме озадачаваше как е разбрала другарката, че се преструвам.
В градината имахме много играчки- цял детски кът с дървена кухня, по наш мащаб и размери. Имаше плод и зеленчук, колички за куклите, всякакви музикални инструменти, които бяха изработени от дърво, съвсем като истинките, но в малки размери. Там свирех на малката червена арфа, която и до днес помня с най-малки подробности.
Когато излизахме на разходка ни караха да се хващаме за мантичката на другарчето отпред, и така въряхме една малка "гъсеничка" от деца.))
Изплуват непрекъснато нови и нови спомени, ако имам време ще се включа отново.

 Помня, че ни извеждаха на разходка на различни места, а не само в двора. Любимо ми беше да ходим на къщата на Баба Яга и да събираме листа и жълъди. Водеха ни дори на море от градината.