Голямата любов

Ма човекът си е постигнал своето - обект на възхита и любовно мъченичество в женските умове, самоидеализирал се е нещастникът, видите ли - бях лутаща се жертва на собствените си заблуди, ма на дърти години (когато не моа го вдигам) съжалявам за онази, единствената, неповторимата, първата...Мижи, да те лажем.

К'ъв каруцарски секс, Вилико? Даже не го знам този вид. Въображението ми се простира до комбайнерски, щото Славито го възпя. Макар, че аз и комбайн не съм виждала, освен на заставката на "Бразди" и в далечината.

Девойки, вие какво влагате в думата страст? Ако е спонтанно сексуално желание/влечение/нега към партньора - грубо казано значението на думата според тълковните речници -  значи че без него не може във връзката. Съгласна съм и никак не ви оспорвам твърденията.
Аз казах, че добрият секс е необходим за здравето. А добър секс без желание не виждам как точно   ще се постигне за редовата гражданка. Това има ли нужда да го дискутираме изобщо, то не се ли подразбира?
Ако обаче за вас "страст" е непрекъснато подкосяване на краката, премала около гръдния кош, омекване на коленете (преди началото на секса), хаотична мисъл, премрежен, замечтан поглед, тревожност: "Ох, ох, дали това ще продължи вечно? Нали, нали?", неспособност за концентрация, "тръпка", "пърхане на пеперуди" и отново лека тревожност, лека драма - нещо като: "аз тръпна след тебе и тръпно ме мамят в мъглите вечерни ... " -  не, мерси, мога чудесно и  без това, да. Това си е за началото на всяка връзка, но не е полезно за отглеждането на здраво поколение, докарването на прилични доходи, развитието на личността и т.н.
В този един смисъл страстта е нещо чудесно за поезията, за някоя и друга почивка, но не и за ежедневието.
За да тръпнеш постоянно в страст от втория тип, следва да си обезпечен, да има кой да се грижи за делата/децата ти, докато ти си очарователен, над тия неща, страстно отдаден. 
Страстта от първи тип е съвсем рутинно нещо и сравнително рядко липсва между партньорите. За нея рядко се говори, а тя е важната за любовта, здравето.

Да де, за благоприличие го наричаме "любов", щото, тогава, все пак, е някъде началото на 30-те години за миналия век, за Бога.

Напоследък съм склонна все повече да споделям последната ти мисъл, за женските химери.

Не, не у нас, у Краса е вечната страст, моля ви се, ве ме бъркайте със селската домакиня.

Страст обаче го вадите от контекста. В цитата има и тих пристан. Това не го искам. Искам си емоциите, бурните. Какво толкова?
 

 Човек като одъртее изкуфява, та на думите на Хемингуей не може да се вярва.  

Изгубената е като неизживяната, все има нещо за довършване и това я прави примамлива  

чак пеперуди в стомаха всеки ден ми идва вповече, но ако не изпитвам сексуално и емоционално влечение, няма как да  стане. Но страстта си се проявява най вече като сексуално привличане и преживяване, като в клишето "като първия ни секс заедно". Това не ни пречи да сме съвестни родители и да движим семейните дела.

Хемингуей не го харесвам много. В моите представи е просто един непоправим любовчия, който не се замисля кой знае  колко за чувствата на жените. Има такива мъже, но не са от харесвания от мен типаж. На такъв може само да си му любовница замалко, за да му четкаш егото.

Така си е с Хемингуей, то като го четеш като автор, той просто крещи ТЪРСЯ ПРЕЖИВЯВАНИЯ! ТЪРСЯ НЕЩО НОВО ВСЕКИ ДЕН! Оттук ми тръгна идеята, че не само че не съжалява за някаква си там, но и тя сама си е виновна, че е имала очаквания.

И аз искам бурни емоции и страстни прегръдки....и после се събуждам.

Аз честно казано , още един път няма да мога да преживея такава голяма любов като тази за която писах по - напред . Просто е влудяващо , обсебващо , маниакално дори ... И не , не става въпрос само за секс ... при нас продължи достатъчно дълго , за да знам , че не е било това причината . Просто ние не можехме да дишаме , да ядем , да спим един без друг . Аз усещах когато той не е добре или е ядосан , той усещаше кога имам нужда от него ... ноооо ... беше невъзможно да продължи .
И втори път няма да си го причиня . Ще бягам като дявол от тамян 

Нел щом и ти така пишеш вече загубих надежда да вярвам в голямата любов. Е пък аз искам пеперудите,ако не да пърхат,поне да мърдт. Защото сега съм сигурна са направо умряли. И с окапали крилца...за съжаление. За пръв път съм абсолютно съгласна с Вилико-ще ми стане тя виртуална приятелка

Нищо де, ма аз съм има-няма 10 че и повече години по-възрастна от тебе, така че., хм, бурите не ги ща, подарявам ти ги!

Тихият ,спокоен пристан не изключва страстта .
По-скоро е задължителна,за да може да оцелее тихият и спокоен пристан дълги години.

Страстта задължителна???
Ох....
Чао виииииии!!!!!

Май пак не съм се обяснила подобаващо. Не искам бурите в отрицателен смисъл /мислех, че не е нужно да го уточнявам, ама на/, искам просто силни емоции. Не искам едно кротко кретане. Не искам вечна тишина и разбирателство в дома си, защото това би ме убило. Прекалено съм спонтанна и емоционална и такъв модел мен ще съсипе. В американските филми винаги съм съжалявала жените, които имат такъв живот - тихо, кротко, вкъщи идеално, дома подреден с вази и цветя,децата генийчета, мъжът уникален, жената красива и очакваща го всяка вечер с топлата вечеря. Не знам, просто за мен е фалш и пълно туширане на всякакви емоции.
Имам едно роднинско такова семейство. Просто ми е така пенсионерско като отида у тях, че тръпки ме побиват. Казвам пенсионерско, защото предполагам, че след определена възраст точно това ще искам. Но не и сега.


Нел, аз явно съм мазохист. Толкова ми се хареса това, макар последвалата болка, че го искам пак.

Вили , нищо не пречи да го имаш пак и пак ... просто ако може да са такива по - малки любови , че накрая много ще се изтощиш /изтощим/ 

sladurka - щом са ти умрели пеперудите , ще трябва някой да ги съживи