Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

Златомира, права си за всичко, така е.
Относно апартамента - той е собственост 50/50 с бившият ми приятел, това е причината да не мога да живея там в момента. Никой не живее там, нито аз, нито той. Сложно е,мислиш ли, че ако можех да живея там щях да стоя тук?!
Да, мазохизъм е, но когато няма къде да отида с голям корем и без пари какво да направя?!Е, силна съм, ама на пътя ли да спя?! Колко да ходя по хората?!
Аз не искам помощ от нея, просто искам да ме остави намира, да не ме занимава със себе си, един вид да не ми пречи. Не съм се върнала, за да ми помага тя, а поради други причини.
Може да ме лишат и от тази, която е останал от баща ми, ако докажат моя вина за разсиновяване в съда, а тази вина могат да я докажат както казах с това, че написах, че ако се случи нещо с детето ми ще я убия.
Не ми е писнало само от неразбиране, писнало ми е от неразбиране на хората по тези теми, от вина, от натякване, от викане, от заплахи, от много неща и знам, че като се оплача нещата няма да се променят, но знам че тук им ахора, които могат да ми дадат адекватни съвети.
И да - всичко е истина, благодаря, то и аз понякога това се питам, истина ли е всикчо?!..

Мерси, че си си направила труда да ме проучиш от предишните ми мнения.

Да прочетох твои постове защото историята ти ми е много странна и мътна. Един приятел втори приятел който работи в Англия а си без пари майка вуйчо приятелки които вече не са ти приятелки защото си гледат семействата а не ти обръщат внимание. Имаш наистина проблеми но на какво се дължат и дали и ти нямаш някаква вина. Майка ти била изперкала и иска внимание ами и нашите такива и ти след време може да си същата и ние . Помисли малко и си реши проблемите с главата а не с рогите напред.

Относно лишаването ти от наследството от баща ти  - няма как да стане

Като си се информирала толкова добре, да беше отчела че единият е бившият ми приятел, с когото не съм от около една година, а този който е в Англия е настощият ми мъж и баща на детето ми. И да не всички, коиото работят в чужбина изкарват милиони.
Прибрах се, защото не ми бяха оправени документите, а карах тежка бременност.
Не очаквам от приятелките ми, които вече си имат семейства да са ми длъжни, нито пък от роднините. Очаквам да не се месят в живота ми.
И за да ти стане още по-ясно - проблемите с маман са много отпреди да възникнат въобще всякакви мои връзки с приятели, гаджета, деца и тъ нъ, не са отсега.
И кое е странното на историята ми?! Просто имам проблеми от различни естества, които с времето се решават. Сега този е настоящият, надявам се и той да се реши.
Нещо друго, което не ти е ясно. Питай

Моят чистосърдечен съвет е да си събереш багажчето тайно и полека, да се разбереш с хората, на които можеш да разчиташ и да се изнесеш. Никой няма да те разсинови. Това са си просто заплахи и мераци на роднините. Пази се и мисли за бебенцето си! Послушай по-старите кучета и не си мисли, че всички осиновители са като майка ти, а всички биородители са добри. Просто на такива хора си попаднала. Прекъсни връзките си с тази "отрова", защото това се отразява на бебето и после ще се чудиш защо е нервно и плаче много. Желая ти късмет, момиче!
 Отпусни се, живей си живота/ти си пълнолетна, нали/ и то според твоите правила и не отговаряй на всички с горчивина. Не можеш да искаш от всички хора да са мили и отзивчиви, но ти можеш да бъдеш мила - помни, усмивката може да убива

Вагабонд, аз напълно подкрепям мненията на Злат_Мира...Мисля, че в цялата тази неприятна ситуация вероятно дава окраска и бушуването на хормоните и факта, че в момента си сама и ти липсва физическата близост бащата на детето до тебе...

Ясно е, че отношенията между вас с майка ти куцат отдавна... Четох те и в другата тема... Но честно казано така и не попаднах на нещо конкретно, заради което би трябвало да си ядосана на тази жена... Или поне аз не съм успяла да разбера... Не, че не потърсих... Ето:

Това, че майка ти "плюска" е твоята лична оценка... А твърдението, че щяло да и е по-добре, ако не си била бременна, е твое лично предположение, което ми звучи малко пресилено... и което е много вероятно да няма нищо общо с истината...

От постовете ти става ясно, че ти си нещо много хубаво, което се е случило на тази жена, а тя е най-кошмарният ужас в живота ти и причина за основните ти проблеми...

На тези цитати оставам без думи... За самочувствието ти и за това, че явно като няма в какво друго да обвиниш родителите си, по повод вярата им, че ще се излекуваш ти измисляш да кажеш: "Добре, че не е било нещо друго..."

Вагабонд, да оставим миналото... Ето и въпросите, които аз си задавах:
1. Защо мислиш, че има риск за детето ти и защо смяташ (казваш), че ако се случи нещо с него ще убиваш майка си? Битовизмите, които описваш, ги има в повечето семейства... Те се решават и по по-малко агресивен начин... А това, че на този етап живееш с майка си, а не с приятеля си, не е по нейна вина...
2. Защо ако майка ти и вуйчо ти по някакви причини са говорили за това, че ще предприемат стъпки по "разсиновяване", ти ще си губиш от ценното време и нерви (които в момента много трябва да пазиш) в това, ТИ да подаваш молби и прочее? Нелогично ми е някак.. Освен, ако не става въпрос за вид борба за надмощие... Нещо от рода на: "Няма тя да се отказва от мене, аз ще се откажа от нея" или "Мене ме боли, затова ще я накарам и нея да я боли"...
3. Кои са конкретните проблеми с майка ти, заради които е цялата тази изразена неприязън?

Искаш да си самостоятелна, тогава не оставяй отговорността за щастието си в чужди ръце...
Успех!

Благодаря 
Не смятам да обяснявам повече и да отговарям на всяко едно питане конкретно, не че не мога, но ми се струва безсмислено, като това да обяснявам, че не е само мое мнение, че майка ми не яде, а плюска...
Радвам се, че се опитвате да ми дадете обективно мнение и да ме върнете едва ли не към реалността. Знам, че не само моето мнение е важно.
Самочувствието няма да обяснявам въобще пък откъде го имам  Все една да попитам осиновителите откъде пък имат такова самочувствие, че задължително са направили децата си щастливи и са най- доброто нещо, което е можело да им се случи...
Надявам се ме разбра..

Знаеш ли, Вагабонд, няма значение дали яде или плюска, няма значение кой мил, кой не мил, единственото, което в момента има значение е детето в теб - кой плюска, цапа и мие ще му мислите когато бебето се роди. Затова в момента е важно да намериш място, на което да се чувстваш спокойна, щом майка ти те прави неспокойна, трябва да се махнеш от там и няма абсолютно никакво значение, кой кого нервира, защо и т.н. Хормоните бушуват, махни се от там.
А разосиновяването - остави нещата да се развиват, спри да се занимаваш с глупости.
За роднините на мъж ти - защо пък да те намразят? Иди там, ако може, може пък да не се намразите, ако се намразите, ще му търсиш начин.
И последно - намери начин да отидеш при бащата на детето и да родиш в Англия - там има помощи за жените, родили там, ако искаш повече инфо ще попитам - и на двамата братовчеди на мъж ми, жените родиха там

Vagabond,    думите са излишни....

Снощи се опитах да пиша и на 2 пъти спира тока.
Накратко - няма как да те разсиновят, ако си над 18 год.
Познати възрастни искаха да го направят за сина си - замина за чужбина и нямало  кой да ги гледа. По-късно ги видях, нищо не станало - бил вече пълнолетен.
От друга страна те съветвам да отидеш на квартира за да сте спокойни с бебето.
По-далеч от роднини.  Всяко семейство да си живее  отделно, да си ходим на гости и да се уважаваме.

Принципно има как, не заблуждавайте авторката.Друг е въпросът, че точно в тази ситуация едва ли ще се случи.Освен това ,ясно е, че за нея не това е най-същественото.

Здравейте

Благодаря ви за отговорите
Сякаш малко се поуспокоих, но ситуацията е същата, т.е. не говоря нито с майка си, нито с някои от нейните роднини и нямам намерение това да се променя.
Да, знам че е най-добре отделно да се живее. Не съм клекнала на врата на майка си. От доста години живея сама, просто така се случи, че в момента няма как да стане, на пътя ли да отида. Не съм търтей, но все пак в 100 квадрата жилище мисля че би трябвало поне за малко да има място за мен. Нали е майка ми. Аз бих се погрижила за детето си, ако изпадне в такава ситуация.
Както и да е ..
Тя продължава да не разбира защо АЗ се държа така с нея  Не, че очаквах друго де...
Исках просто малко спокойствие, докато се върне мъжа ми и се изнесем. Това, което ми причиниха, тя като майка и нейните роднини, няма да им го простя,не защото не мога, аз в душата си съм простила, но просто не искам да продъжават с издевателствата си и към детето ми.
Те се чувстват длъжни да оправят живота ми. Той затова е толкова объркан..
За разсиновяването - не мисля да се занимвам, ако решат да го правят, ще им пожелая късмет и ще им подпиша, където искат, за да се оттървем едни от други. Милсч, обаче че докато майка ми е жива, няма да им стиска. От друга страна съм сигурна, че когато почине някой ден, ще се опитат да ме лишат от каквото ми се полага. Не искам нищо, пак ще им подпиша. Аз не съм видяла още никой да е занесъл къща на оня свят.
По-важна е обичта на мъжа ми и здравето на детето ми отколкото техните имотни апетити.
Спокойна съм, откакто не разговарям с нея. Не ми е особено приятно, но в крайн а сметка се свиква с всичко, ако си малко по-голям гьон
Светкавица, не те разбрах какво имаш предвид

  Вагабонт,  спокойствие и сила ти желая през оставащите 110 дни!

Теоретично има как да се прекрати осиновяване и пълнолетието не е пречка.Но в  конкретния случай, едва ли някой съд би допуснал прекратяване на осиновяване.Ти си бременна, нямаш "тежки провинения" по смисъла на закона, написаното в скайп е очевидно несериозно, няма съществено основание за преустановяване на връзката дете-майка.

Но ми се струва, че за теб не е в момента толкова важно какво би предприела майка ти, /личният ми съвет е-не се съгласявай с нищо/, колкото темата ти е нещо като клапан през който да изкараш напрежението.Стисни зъби още малко, изтърпи колкото е необходимо.И да ти кажа, кофти или просто неразбиращи родители -наспорил Господ и сред биологичните.

Вагабонд, разбирам те прекрасно. Изживяла съм го... и може би не съвсем още.

Искрено ти пожелавам да си намерила истинския човек до себе си, за да се отървеш от този ад. Само това е спасението - да изградиш собствен живот на твърда основа.

И... не бързай да гориш всички мостове към майка си. Сега ти е много тежко, но.... минава. Не се забравя неполучаването на подкрепа в момент, когато ти е най-необходима, но се преодолява и ставаме по-силни. А и като се роди детето ще погледнеш на майка си по друг начин. Когато усетиш майчинските притеснения и страхове.

Старай се да не оставаш сама с мислите си за лишаване от наследство, разсиновяване и т.н. Гони ги доколкото можеш. Срещай се с приятели, роднини, разхождай се, ако ти позволява положението, измисли си всякакви приятни неща да правиш.

моят брат е разсиновен над 18 г.