За децата и „надзора” им

И на мен вече ми писна това идеализиране на "едно време4. Може времената да са били относително по-спокойни, но сега като анализирам кое как е било, стигам до извода, че тогава родителите "ни" са били дори доста по-безотговорни от нас сега. Не е вярно, че бабичките са се скъсвали да надзирават, пък и да тръгне да става нещо, какво като са били навън, няма да хукнат да спасяват някого, я! Никой не ни гледаше, щъкахме си най-безотговорно и безнадзорно из целия квартал, та и по други квартали се е случвало да отидем. Аз едното хвърляне на око през терасата хич не го смятам за грижа и  надзор, а за присъствие-отсъствие на родителя. Ходехме сами по улиците още от предучилищна, защото е нямало кой да се занимава с нас. Изобщо, родителският контрол като цяло хич го е нямало, просто всички са разчитали на...  , и аз не знам на какво, така е било прието. Като си спомня само какви магарии сме правили, направо тръпки ме полазват, Господ ни е пазил само, а не възрастните! И не е като да не са ставали престъпления, постоянно се разказваха слухове и предупреждения за отвлечени деца, а предупрежденията бяха да не се качваме в чужда кола, да не слушаме ако някой каже "аз познавам майка ти, тя каза да те заведа при нея", да не вземаме нищо от чужди хора и др. Само дето всичко беше тихомълком, предупреждения шепнешком. Да, според мен болшинството от родителите бяха наивно-безотговорни, защото така са учени, че държавата мисли за всичко, а допълнително е влияел и селско-миграционният модел на отглеждане на деца - колкото някой надзирава децата на село, толкова ни надзираваха и нас в града, т.е. почти никой.

Не съм аз човекът, който ще им казва какви са, а и честно казано не ме интересува, защото не мога да променя нищо. Големи хора са, да си решават.

Аз ли съм карък, не знам, но и идиот със свалени гащи в един храст съм попадала, и един чичко ме е канил да ме води за бонбонки, и това само докато мина няколко метра и стигна до колата, където ме чакат родителите ми, в центъра на града, по светло.
Какво да ги научим - да се движат само на силно оживени места, да не тръгват с никой, независимо какво им говори, да не се качват в чужда кола и др. подобни. Аз и до днес не се качвам в асансьор с непознат, след като приятелка на майка ми се качи в техния блок с детето си (на 3-4 г.) с уж нормално изглеждащ човек и като тръгнал асансьора взел, че започнал да си лъска ... по "нашето" време.
Трудно е, не знам, предполагам, че всеки ще си учи децата като начало на това, което той самият е преживял, + разни др. основни неща. Но на каквото и да ги учим, аз на дете не мога да разчитам, че ще вземе правилното решение в напрегнат момент, то и ние не знаем дали ще успеем, та какво става за дете под 12-13 г.

Преди хората наистина са гледали много по-спокойно на нещата.
Свекърва ми е оставяла бебето си всеки ден докато спи, за да иде да му вземе храната от детската кухня - 40 минути. Оставяла е отключено, за да може ако се разплаче, някой съсед ако чуе, да влезе да го успокои. Няколко пъти се е случвало да се прибира и него да го няма. Отивала е да провери у кои съседи е отишъл и го намирала там.
Друго семейство пък е оставяло малките си деца вечер сами, след като заспят. Излизали са на ресторант, на гости и т.н.

Самата действителност не се е променила, просто мисленето на хората е било по-различно. Не са се чувствали отговорни за всичко и не са смятали, че могат да предотвратят всичко. "Случва се" е било реално обяснение за много неща.
Сега не е. Сега ако се спука гума, се търси оставката на този, който е допуснал по шосето да има камъче, от този, който не е сменил или тествал гумата непосредствено преди тръгване и т.н. За всяко нещо се търси отговорен, който да бъде наказан. Така хората придобиват усещане, че контролират положението и че всичко може да бъде предвидено и предотвратено. Съответно това се превръща в норма и за всяко неблагоприятно стечение на обстоятелствата има отговорен и наказан.

Не си карък, защото и аз съм попадала на ексебиционист навремето. И то неведнъж, явно той си беше постоянното присъствие в парка, дебнел е да се показва на всичко живо и то на едно и също място, все по светло, на оживено място. Не съм споделяла с никого навремето, защото ме е било срам дори при мисълта, че трябва да кажа за подобен човек. Като дете заобикалях точно това място, после като пораснах пак същият си стоеше там, явно на милицията не й е било до него. Или пък никой не се е оплаквал?  

И аз не знам за какво "едно време" се говори тук... Точно по това "едно време" няколко деца от квартала се самоубиха заради тормоз и лични драми, две момичета в блока ни бяха изнасилени в дома си от непознати чичковци, педофил в нашия вход опипваше де що види момиченце до осем-девет, разни слабоумници си развяваха патките из парковете и под панелните тераси, а мен лично един кретен ме дърпаше за ръката, докато чаках за газ, и ме караше да се кача в колата му, че бил приятел на нашите. Да не говорим пък за вътресемейните драми, които, за разлика от сега, бяха дълбоко покрити, щото да не разбере "Обществото" или "Партията". Да, играехме до късно навън, но аз лично не смятам това за нещо свястно. Волно детство, блабла... ако под "волно" се разбира реалния шанс да пропушиш на 12, да се напиеш на 13 и да се натискаш с локалните левенти зад трансформатора на 14, волно си беше. Псевдосамостоятелността, която уж имахме навремето, за мен е просто елементарна безотговорност. На ясла от бебетата, сетне в училище, а в останалото време или с баба (евентуално по-големи кака/батко), или сам вкъщи, или с тайфата навън... Само като се сетя какво сме правили и какво е било, тръпки ме побиват. Излишен риск е това. Излишен и неоправдан. Не смятам да превръщам децата си в домашни любимци, но и не страдам от комунистически идеализъм, че Държавата/Гражданинът/Милиционерът съвестно ще ми ги пазят.

Не бих си оставила децата сами, нито ще ги пусна сами на улицата да играят или да се прибират сами преди да са станали поне на 12 години. Не знам дали ще им давам да излизат вечер (по тъмно, според сезона) преди да са станали поне на 16. Ако са на някаква детска дискотека ще ги заведем и ще ги чакаме пред заведението. Мъжът ми е още по-непреклонен на тази тема. Предпочитам да съм параноичка, но да са живи и здрави.
Няма баба и дядо, т.е. ще се оправяме сами. Само дете няма да пусна без надзор, ако ще турско да става. На площадката за секунда да ги загубя от поглед и изтръпвам. Всякакви луди има.

В кои квартали живеете, че има толкова много малки деца, които си играят навън сами?
Голямата ми дъщеря е на 7г. - никъде не ходи сама, защото я е страх., Страх я е от кучета, от непознати от какво ли не....Но и не мисля, че вече и е време да е сама навън. Не знам точно кога ще дойде това време, всичко е индивидуално, не може да се каже - на 15 вече са ОК да се оправят сами. Страх ме е, много ме е страх, но съм реалист и знам,ч е не мога да съм непрекъснато до тях, знам,ч е в един миг ще разчитат само на себе си. Старая се да ги науча на каквото може повече, но....голямата е в едната крайност, пази се много, страхува се много, докато малката е в другата. Вече ме пита, кога ще ги пусна навън с кака ѝ сами  , а е на 3г.6м. Нея не я е страх от нищо, освен от кучета  . Накрая ще се види кое е по-добре, защото по мое време имаше направо безпризорни деца, които бяха много по-подготвени за живота от мен, дето все ме ограничаваха. Та и прекалената закрила не е много от полза. И в друга тема го казах, пак го повтарям - Господ да ги пази, няма как да сме непрекъснато с тях, а и не бива.

А не се ли замисляте, че така прехвърляме собствените си страхове върху децата?

за какви страхове говориш?

Това практически са нашите страхове - да не го отвлекат, да не се загуби, да не го убият (да не дава Господ), а дефакто децата ги е страх от доста по - елементарни неща и не разбират (както и аз не съм разбирала когато не ме пуснат някъде) какво имаме предвид. Мисълта ми е как е по - правилно и ефективно да им се обясни и те да го разберат, а не да даваме директни забрани или пък да бъдем безотговорни без всякакво логично за тях (децата) обяснение...

Не зная дали има такъв начин. Забелязала ли си, че когато човек е млад, се чувства безсмъртен? Някъде докъм двайсет и няколко годишна възраст болшинството от хората са склонни към поемане дори на безумни рискове, макар да имат представа от опасностите. Подозирам, че това е "заговор" на природата - цената, която видът плаща за развитието си. Колкото и обяснения да даваме на децата си, страхът и забраната вършат работа с категоричността си.
Кои са тези елеметарни неща, от които децата ги е страх? Ти за деца на каква възраст говориш? Дете на три години може да се страхува и от цветята, като в същото време смело ще пристъпи голямата височина. Дванайсетгодишното може съвсем съзнателно да пренебрегне забраната или страха си, за да се докаже пред себе си или приятелите си.

Когато дъщеря ми тръгна на училище, разигравахме разни случки (звъни се на вратата или какво да прави, ако мама не я забере от училище, ситуации на пожар, земетресение и т.н.). Сега е предпубертетна възраст, трудното едва започва.

Бях студентка трети или четвърти курс.Беше през зимата към 7ч вечерта се прибирам от упражнения.В рейса в един момент се оказвам сама с тумба цигани-мъже.Първоначално започнаха да се споглеждат после се преместиха и насядаха около мен,после взеха да се закачат...Трябваше да сляза на една от последните спирки и да мина по доста неосветени места,но се притесних че може да ме последват.Бях почти сигурна ,че ще го направят.
Няколко спирки преди моята обаче имаше голямо оживено кръстовище.Слязох там,но тумбата ме поседва тръгнах ,а те след мен на около 2м.Затичах се ,те също.Бях много уплашена .Отворих вратата на една кола дето чакаше на светофара влязох и се заключих.Помолих напълно непознатия за мен шоьор да ме закара на някоя следваща спирка.Нямах много пари но му предложих в замяна тъничко златно пръстенче.
Той беше видял всичко.Настоя  и ме откара до входа на блока. Отказа да вземе каквото и да било.
Каза и аз имам дъщеря и тя се прибира по това време от работа.Добре,че беше този човек!Дори не го попитах как се казва.
Това се случи преди повече от 15г в онези уж сигурни времена.София .
Нямам отговор на въпросите зададени в темата.И аз си ги задавам тези въпроси.Винаги ще се притеснявам дали и до колко да ограничавам детето.Тя няма да ме разбира.Аз ще се страхувам и така..

Едно време в уличките до техникума, в който учех един непрекъснато стоеше по кьошетата и си лъскаше бастуна. Биваше замерян с камъни от нас. Друг пред входа на блока ми говореше "нежно"( била съм 9-10 годишна )....веднага изтичах до звънците във входа и почнах да звъня на всички и почнах да викам. Избяга.
Един пък тайно влизаше в един апартамент срещу нашия блок, с огледалце привличаше вниманието ни, сваляше си гащите и почваше.... Докато не казахме на родителите и го погнаха един ден да го бият. Избяга по покрива на къщата под терасата. Собствениците на жилището нямаха и представа какво става в тях.
Та не е като да е нямало ненормални едно време.

Аз не давам само забрани, казвам последствията. По-меко, но ги казвам. А и се случва да чуе по новините за убито дете или нещо подобно. Какво по-ефективно от това?