Той, Любовта, Самотата

Соте, бих казала, че не знаеш колко си прав, но е явно, че знаеш. Прав си. Ама много. Донякъде е валидно и в обратната посока, да. С долното изключение:


Когато сме девойчета и сме влюбени, да. Точно това правим.
Или когато, понякога, като гръм, много след девическата възраст, вземем, че се влюбим като девойчета и забравим колко мъдри би трябвало вече да сме.

Крем-брюле, малко по-голяма съм от тебе. И, не ми се ще да те отчайвам, но, както и да се развият нещата с този мъж, нито ще е последният мъж, нито ще е за последен път. Сами сме. Винаги. Дори когато сме обожавани. Дори когато обожаваме.

Само първият път, казват, боляло най-много.

Крем Брюле, малко са двойките , при които след изминали н брой години , всичко е като в първите месеци от връзката им- розово , прекрасно, влюбено , целувателно и т.н. С времето рутината , ежедневните проблеми , къде по-прости, къде по-сериозни , значително променят статукво-то в една връзка, и няма как да е иначе. Човек не се изолира в сферата на своята любима/любим , не живее в затворен свят от момента , в който се влюби. Може пък и ти да си различна за него, но да не можеш да погледнеш това отстрани.

По въпроса за самотата...не се справям , защото не се и опитвам . Кротко я понасям ,когато я има, и чакам да дойде моментът , в който няма да бъда сама.

Съгласна съм със Соте, макар и с леко горчив вкус.

Най после някой да ме оцени!!!    

Еее, не! Това си е чиста расипия на живот!
Не може ли да поемете отговорност за собствения си живот и за щастието си?!?!
Щастието ви зависи от външни фактори?
Чакате дядо Коледа да поеме отговорност за вас и ако не се появи на 25 сутринта с мъжа-мечта, той ще е виновен, че не сте щастливи и кротко ще понасяте живота си и ще чакате до следващата Коледа!!!!
Хвала на мъжете, които износват отговорностите ви!

Напред с рогата,а?

Визирах самотата, не като чувство , а като липса на половинка в годините, преди да се омъжа.
Чак отговорност за живота, за щастието...успокой се , моля те.

Е наистина не може да се угоди на всички! Когато кротко си стоим и си чакаме любовта, ЗАЩО ЧАКАМЕ!
Когато не чакаме, а я търсим целенасочено къде ли не, то ЗАЩО СМЕ АГРЕСИВНИ И ИЗЗЕМВАМЕ РОЛЯТА НА МЪЖА!

Е какво да правим тогава  да чакаме или да търсим? 

Търсиш ,чакайки....
Или
Чакаш,търсейки... 
Както ти харесва.   

Здравейте момичета,
Ако ми позволите и аз ще се вмъкна в темата с моята история, а пък ако искате после дайте съвет.
На 29 съм. Имах няколко дълги връзки. Първата ученическата любов - 6 години, аз бях на 16 и той като мен. Заминахме заедно в чужбина, но там се разделихме т.к. установих че имаме различни цели. Там се запознах със следващия - 3 години, с него се върнах обратно в Бг и тъкмо нердихме нещата, имам предвид работа жилище и т.н. и с него се разделих. Следващата връзка смея да твърдя, че ми остави доста ярък спомен - живяхме заедно 2 години и аз вече исках дете, а защо не и сватба, макар че не настовях. Той май се уплаши, започна да се отчуждава, караниците и те не закъсняха, както и раздялата.
В момента май май съм отново пред раздяла с четвъртата си връзка. Жал ми е за него, но май повече ме е жал за себе си т.к. поех всичко на моите плещи. Когато се запознахме той тъкмо беше фалирал, след това опита някакъв нов бизнес, но и там не му провървя. Аз все излушвах, съчувствах и т.н. докато в един моемт и на мен ми писнаи започнах да се държа гадно. Не се колебаех да му кажа къде греши, та чак че е будала в някои неща,посочвайки му точно къде. До таква степен поех всичко на гърба си, че сега се занимавам с покупка на бъдещето ни жилище. Той съответно се комплексира, че нямал нищо и т.н. и си тръгна, аз пък не го спрях. Сметнах че нямам нужда от комплексар, а от мъж. Не знам дали това е краят, но трябва да видя доста промени за да приема да продължа с този мъж.
Като се обръщам назад, май май повечето мъже са се комплексирали до мен и техните комплекси са работели в последствие за раздялата ни. Но вече и аз съм емоционално срината и имам нужда от стабилен гръб на който да се облегна докато се съвзема.
Не знам дали той ще осъзнае грешката си и ще се съберем, но знам че и аз не искам да съм сама. Кофти е, гадно е, а и наближават празници и винаги ми е било тежко ако трябва да ги посрещам сама т.е. без половинка. Не знам кога и дали ще срещна своята половинка...
Май и жена справяща с всичко не е мечта на много мъже!!!

  един тънък и хитричък съвет, ако позволите:
Умни сте -ОК, имате професия, имоти...-туй онуй...бъдете и скромни - "скромността краси човека".

Ако го обичате и е мъжът на вашите мечти и е по- чувствителен, романтичен, внимателен... - Преписвайте всички ваши успехи на него!
Така ще стимулирате желанието и егото  му, а и от там Вие ще сте обичана и №1 за него


Мъжете не обичат силните жени- отлични трофеи са и толкоз. Демек-  бройкат те.
Те винаги са готови да изслушат и пр..  слабите, изоставени и наранени...

тук не говорим за търтеи и мързеливци и красиви икони-... такива жените  пък ги бройкат ... 

Ти сериозно ли?

iri.georgievva е как да му преписвам моите успехи на него, като той нищо неправи???
Лампата вкъщи като изгоря не можа да смени...За какво говорим, трябваше аз да се чекна по столове и да отвинтвам и завинтвам. Елементарно е, но е мъжка работа смятам. Както и да забиеш един пирон в стената, за да закача една картина.

Темата е интересна и за жалост такава ситуация се среща доста често.За любовта е ясно нея или я има или я няма-средно положение няма.Аз за друго се замислих авторката казва,че иска да има дете точно от този мъж,но той по някаква причина не откликва на желанията и.Скъпа това е много сериозен въпрос и не е достатъчно само ти да искаш да имаш дете от този човек.Преди да се решите на тази стъпка трябва да си сигурна както в свойте така и в неговите чувства,трябва и да си убедена,че и двамата искате това дете,че сте готови да го отгледата заедно.Във вашата ситуация май нещата не стоят така.Независимо колко обичаш тази мъж,щом той не е готов да ти даде това което толкова много искаш,може би трябва да се замислиш сериозно,къде точно е проблема-в теб,в него или в двамата и да се опиташ да го решиш,ако не успееш то тогава е дошло времето да продължиш на пред.Ти си само на 22год,сега си емоционално обвързана с тази връзка и сметаш,че това е единственият мъж за теб,но това не е вярно-когато човек е със свободно,чисто сърце рано или късно винаги любовта спохожда и кой знае следващата може да е истинската.Важното е да не се отчайваш и да не взамош прибързани решения,от който един ден всички страдат.Накрая искам само да ти кажа,че споделям това от личен опит-но това е история която нямам желание да споделям.

Мдаа..не всеки мъж е роден да забива пирони и да подменя крушки...това не е болка за умиране...щото некои дами пък..таквиз пирони забиват че заковаването ни е сигурно!!!
По важно е любовната формула правилно да се изчисли!!! 

И ако сама съм си постигнала всичко, защо пък да скромнича? Да не му наранявам крехкото его ли?
И откъде накъде? Аз ще си полагам усилията и ще се трудя, та после да кажа *О, мили, всичко стана благодарение на теб и ти го свърши*. Как пък не! Егото му да си гледа работата. А моето его къде отива?!
Едно уточнение - слабите мъже не обичат силни жени.

Зависи Сомбре..зависи от ситуацията!!!