Jumpmath

Здравейте,

Тук има връзка към записа на открития Jump урок по програма Хоризонт на БНР:

http://progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=819226

Урокът е проведен в реално време. Децата не са подготвяни.

Поздрави,

Явор Джонев

Г-н Джонев,
На два пъти споменавате, че резултатността от метода си е проличала и по успехите от ЕК. Може ли да уточните по-конкретно какво имате предвид? Статистика ли има някаква?

В момента събираме данните. Идната седмица ще ги публикуваме.

Я.Дж.

На последната родителска среща, след изненадващо(за всички) контролно на всички 4-ти класове по математика, нашата класна беше много притеснена от резултатите, но спомена, че има паралелка по нова програма, в която резултатите са най-ниски. Виждам, че 31-во е включено в тази програма, явно за този метод става въпрос.

Аз също работя по JUMP и то в края на един етап на обучение, какъвто се явява 4-ти клас. Мога да кажа за себе си, че съм изключително консервативен човек и определено обичам математиката в учебниците. Но не мисля така за децата, на които преподавам .
Една от причините да се обърна към друга методика е точно това - пълен отказ на децата да опитат да помислят, а с течение на времето пълен отказ и от самата математика.
Въобще, видях се в чудо. Това не се отнася само за учениците, а и за собствените ми деца.
 Само ще ви изброя изреченията от които настръхвах: "Няма такъв модел задача в учебника; Тази страница още не сме я взели; Щом е пъти повече, значи  се умножава в задачата; Сигурно е с плюс, минус........(това за причината как бихме решили дадена задача.)  "
Синът ми посещава модулите на СМГ. Много хубави задачи, но и там срещам подобен подход от  детето. В края на краищата се натрупа едно отношение към предмета, като най-сложното нещо на света. Изказвания от децата "Аз съм глупав, аз не съм математик, това е много трудно и не е за всеки. Откриха, още от рано , че не е за всеки и го приложиха почти във всеки предмет, защото така е най-лесно - да се откажеш.  
Този мой горчив опит ме накара да търся промяна.
 Започнах обучението по JUMP  със скептицизъм - като сме в България да не ядем доматите с колците.
Съпротивлявах се доста на някой разработени уроци - защо пък така да им го покажа на децата, аз си знам така.
После разбрах - не става дума само за математика.  А за крещящи от радост деца - "Успях да я реша, аз съм първи!", за мислене - няма готови определения, но има малки стъпчици, които така показват на децата правилата, че те сами ги извеждат - със свой, детски думи, които могат да запомнят.
Няма критика - защо не знаеш, ти нищо не разбираш, да не говорим за ..."математиката не е за теб"
Сега е различно в класната стая - има спорове, откриват грешки в темите за външно оценяване(много са доволни, като го направят). Не си мислете, че са станали гениални математици - не решаваме интеграли.
Получават оценки според представянията си - има и 3, 4, 5, 6. Научиха се да четат задачите внимателно, да питат, а не да мълчат и да чакат някой да я реши на дъската. Да искат да са първи. Не ги е страх да излизат на дъската - най-лошото, което може да им се случи е да научат нещо.
Стана много дълго. Исках да поясня, че не става дума само за математика, а за самочувствие, вяра във възможностите, че можеш да се промениш и най - вече никога да не се отказваш.
Според мен, ако не изпитваш удоволствие от това, което правиш никога, нищо няма да научиш. Можеш да зазубриш модела и на най-сложните задачи, но никога няма да го разбереш и сам да създадеш такава задача.

Знаем за този случай. Контролното е дадено върху материал, още не взет от класа, който работи по Jump. Ние посетихме отворен урок в същото училище и можем да кажем, че там нещата се развиват много добре. Говорихме с ръководството на училището, разбрахме къде е проблема и как да се подхожда с бъдещи контролни. Следващите контролни ще бъдат върху вече взет материал и ще се дават на всички класове, за да могат да се сравнят резултатите.

Винаги е възможно да се даде контролно по който и да е предмет, на което учениците ще имат ниски резултати. Въпросите са: какъв е техния прогрес спрямо началната точка и какво е тяхното желание да продължат да учат.

Нямаме притеснения за този клас - и учителят, и децата се справят много добре.

Поздрави,

Явор Джонев

И при нас част от материала не беше взет и децата бяха работили по-кратко време.
Успех с програмата! Скоро ще имаме база за сравнение.

Здравейте,
преподавам по Jump Math във втори клас и ще споделя една случка. След последната задача казвам, че с това урокът ни приключи. В класната стая прозвуча: "Ъ-ъ-ъ, искаме още!". И този финал после се повтаряше и в други дни. От 17 години съм учител, но по математика го чух за първи път. Поемам риск и да кажа още нещо - на никого от нас не се заплаща това, че работим по Jump Math. Натоварването и подготовката са големи за учителя. Всичко в тази методика е разделено на малки, малки стъпки, достъпно е, няма страх и тревожност у децата. Няма домашни работи!!!  Дали подозирате какво произтича от това? Не, не пропадна класът ми! Тази методика променя и възгледите на учителя за неговите отговорности. Ако ученикът не разбира, учителят и отговорен, а не тъй широкото схващане, че някои деца не са родени за математици.

Ако разбирам правилно, тази система е създадена за да приобщи към математиката децата, които при нормалната система срещат трудности. Но как се отнася системата към децата, които при класическото преподаване показват успехи? Т.е. децата с математически талант как се развиват? Дали не тъпчат на място?

Ето резултати от последното Кенгуру на същия 4-ти клас от 31-во училище:

Общо участвали деца: 4

1 - 55 т.
2 - 80 т.
1 - 115 т.

Поздрави,

Я.Дж.

[quote author=Институт за прогресивно образование link=topic=618020.msg21674966#msg21674966

Ето резултати от последното Кенгуру на същия 4-ти клас от 31-во училище:

Общо участвали деца: 4

1 - 55 т.
2 - 80 т.
1 - 115 т.

Поздрави,

Я.Дж.

[/quote]

 Това са резултатите на съседния клас-Общо участвали деца: 6
1 - ?? т.
2 - 75 т.
3 - 80 т.
4 - 80 т.
5 - 110 т.
6 - 115 т.

Според мен резултатите в 4-ти клас не показват нищо, тъй като част от децата имат допълнителна подготовка за прием в СМГ.

Здравейте,

Това е често задаван и напълно разбираем въпрос.

Jump Math не е система за изоставащи деца! Тя работи добре и за бавните, и за бързите (т.нар. талантливи) деца. В рамките на една година се наблюдава преодоляване на различията и повечето деца в класа започват да се движат по-бързо и да учат по-дълбоко от техните съученици в съседните класове. Излиза, че всички деца имат математически талант!

За всяко дете се поднася нов материал на стъпки, които са едновременно предизвикателни и възможни за преодоляване. Това, комбинирано с безопасна, окуражаваща и ентусиазираща среда за учене, води до оптимално преживяване (категория в психологията, която обяснява ефектите и условията за постигане на максимално удовлетворение от живота и собствените постижения).

Jump Math създава условия за постоянно оптимално преживяване. Затова се получава толкова завладяващ ентусиазъм и желание у децата да учат.

Що се отнася до "бързите" деца:

1. Те не само, че не са оставени да скучаят, а се развиват математически, личностно и социално по начини, които отделянето им в специализирани групи и школи не постига.

2. Във всеки урок има "бонус" задачи, които представляват проблеми за решаване в същата тематична област, но с повишаващо се ниво ниво на трудност. Всяко дете, което завърши самостоятелната работа по-рано, може да се заеме с по-трудните бонус задачи. Така се получава, че почти всички деца искат да преодоляват все по-големи трудности и с желание остават след часа да се преборят с трудните задачи.

3. Качеството на учене е много по-високо: децата наистина разбират математическите концепции, модели, алгоритми и взаимодействия. Тази солидна база им дава широки възможности за приложение в непознати ситуации - именно, където се изявяват "бързите" деца. Учи се с разбиране и се изграждат универсални нагласи и умения за мислене.

4. "Бързите" деца с удоволствие участват в обсъжданията на целия клас и обясняват на другарчетата си по-трудни понятия, което подобрява разбирането у самите "бързи" деца.

5. "Бързите" деца не се държат надменно към по-"бавните" си съученици - както често се случва с "отличниците". Те не зависят от външна оценка и не разчитат на конформизъм към изискванията, за да са уверени в себе си.

6. "Бързите" деца участват активно и се обогатяват в нормалния учебен процес на класа. Те изпитват и предизвикват ефекта на групова интелигентност. Все важни неща, които не могат да изпитат, ако бъдат отделени.

7. Няма никакъв проблем, при желание от страна на децата (а не под натиск!), да участват в допълнителни кръжоци и отбори по математика, които най-често покриват материал извън стандартния.

8. За съжаление, много често натискът от амбициозни родители води до отказ на децата от смислено учене и развитие - децата се невротизират, дори да успяват да завоюват челни места по състезания. Този натиск на непременнен успех (често срещу останалите!) понякога създава травми за цял живот и предизвиква депресивност и асоциално поведение като възрастни.

9. Значителното повишаване на общото ниво до "отлично" води до много повече върхови постижения, отколкото системата на ранно отделяне на "талантливи деца" от останалите. "Талантливите" деца реално постигат по-високи резултати, когато фокусът е върху повишаване на нивото на общата им среда, вместо върху изтеглянето на единици напред.  Съществуват научни изследвания, които доказват това твърдение.

10. Нашето принципно мнение е, че ранното класифициране и разделяне на децата по способности или "таланти" е вредно и за тези деца, и за останалите, и за системата на образование като цяло. Едновременно с това, ние симпатизираме на родителите, които настояват да се запази приема от 4-ти клас в математическите гимназии, защото това е израз на отчаяние от нивото на стандартната образователна система.

Решението, за което работи Института, е в значително повишаване на качеството на преподаване и качеството на преживяване на ученето навсякъде и за всички деца.

Възможно е. Трудно е, но се получава. Включете се и Вие!

Поздрави,

Явор Джонев

Съгласен! Точно този въпрос в точно този момент няма много стойност.

Въобще - сравняването на основа на постижения по състезания не е адекватно.

Въпреки, че всички деца, които учат по Jump повишават успеха си значително, Jump би била предостатъчно ценна система и достойна за внедряване навсякъде, ако само променяше отношението на децата към ученето по начина, по който го прави.

Я.Дж.

Здравейте,

Нямаме пълни резултати от Кенгуру, но публикуваме каквото сме събрали. Имайте предвид, че ние настояваме учителите (особено първата година на внедряване) да не притискат децата със състезания. Участието в Кенгуру е компромис, защото е направено да стимулира истинско математическо разсъждение и е достатъчно масово, за да не се изкривява в конкурентност и подредба на децата по способности.

Не е възможно да интерпретираме резултатите, ако не познаваме ситуацията във всеки клас и контекста на средата. Често броят на участниците е много по-показателен и важен от изкараните точки - това показва увереността на децата в собствените им сили.

4-ти клас - втора (!) година по Jump (участвали 11 от 23 деца):
точки 60   65   70   75   80   85   90   95   100   105   110   115
деца   1    1        2              1    2    1     1           2

2-ри клас - един срок по Jump (участвали 10 от 20 деца) - точките са по-ниски, но участието е показателно:
точки 10   30   40   45   50   55   60
деца  1    2    2    2    1    1    1

2-ри клас - един срок по Jump (участвали 8 от 18 деца):
точки 10   30   40   45   50   55   60
деца       2    1    4              1

3-ти клас - един срок по Jump (участвали 6 от 21 деца) - никога преди не са участвали:
точки 10   30   40   45   50   55   60   65   70   75   80   85   90   95   100 115
деца            1              2         1                        1    1 - две първи места в областта

4-ти клас - един срок по Jump:
точки 10   30   40   45   50   55   60   65   70   75   80   85   90   95   100   115
деца                           1                        2                         1  

Имаме информация за още няколко класа - там участват малък брой деца (3-4 от клас) и постигат средни резултати.

Явор Джонев

Господин Джонев, аз неслучайно ви зададох горния въпрос. Имаме един втори клас в нашето у-ще по вашата система /не нашият/. Моят син също е втори клас и по принцип съм се интересувала от системата. Коментирахме дори с нашата класна по този повод и имаме известни колебания.
Затова исках подкрепа на твърдението ви, че резултатите от метода са проличали в успеваемостта на ЕК.
Струва ми се, че това ви твърдение противоречи на предишните:
Това, което засега разбирам е, че децата учат с удоволствие и това е чудесно.
Аз по-скоро бих искала да открия отговор за себе си дали тази система би била подходяща за моя син, който по принцип обича математиката, състезава се и се представя повече от добре.
За съжаление още нямам отговор на този въпрос.
Ще чакам още отзиви и статистика.
Благодаря ви за отзивчивостта!