1. Си е до дете.
2. Си е до житейската ситуация на момента...
3. Дали е нужно чак толкова много да се гали, гушка и разглезва един бъдещ джентълмен ?!
През '97г. бяхме бременни аз и на наши добри приятели жената. Ние нямахме претенции откъм пол, но те много искаха момиче, че да могат на воля да си го глезят. Ми не стана. Те си имат син, а ние дъщеря. Боже, това наше дете от целувки порастна. Колко ми са се карали баба ми и майка ми, че чак пък толкова не се целували децата. Да, да, ама не. Яко си се глезихме и целувахме. Трябва да призная обаче, че баща й е като бащата на Дария. Всичко й позволява и тя само него търси, ако кажа НЕ. В отговор на което на 5-6г. имахме чудна хубавица, егуист и глезла. Всичко й се даваше и отстъпваше, а тя не знаеше, че може да има и друго.
Но аз родих пак, когато тя беше почти на 6г. и ето, че всичко си дойде на мястото. Тя се преобрази и стана друго човече. По-отсъпчиво, по-сговорчиво и въобще за всичко можех да й разчитам. Пак я глезя и милвам (обаче тя пък от мен не търси милувки, а само от баща си), но като че ли с малкия прекалявам. Ама той е малък мъж и не знам дали съм права?! Все пак не искам мамино синче да имам след време... И ето чак сега разбирам, какво искаха да кажат нашите приятели с приказката за женското чедо и глезенето.
Но пък от друга страна малкия е толкоз гальовен и обичлив и само се гушиме с него...за мен той си е още бебе, малък, сладък, благ. И не се стърпявам да го милвам и целувам постоянно . Въобще страшен тандем сме с него, както пък от друга страна са щерката и татко й...
Та и пред мен седи таз дилема, daniabc !!!