Мисля си - какво ли би станало ако реша да посветя живота си на този човек ...
Не го прави, бягай от там, още си млада. Никой не може да ти каже какво ще ти донесе бъдещето, но не се оставяй да бъдеш нещастна. Решението си е твое!
Тъжно ми е ...
- Публикувана: 28 окт. 2011, 17:19 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2011, 12:32 ч.
# 30
29 окт. 2011, 05:30 ч.
Не го прави, бягай от там, още си млада. Никой не може да ти каже какво ще ти донесе бъдещето, но не се оставяй да бъдеш нещастна. Решението си е твое!
Виж целия пост
Не го прави, бягай от там, още си млада. Никой не може да ти каже какво ще ти донесе бъдещето, но не се оставяй да бъдеш нещастна. Решението си е твое!
# 31
29 окт. 2011, 08:29 ч.
Аз също мисля, че това е в основата на чувстово на неудовлетовореност, естествено и при мен бе по този начин. Все имах един очаквания от другия човек, а те все не се случваха... Оказа се, че аз търся нещо, което няма как да получа, тъй като няма какво да дам... А примирението ще рефлектира най-вече върху теб, върху усещането ти за дискомфорт ще се надграждат яд, раздразнение, безразличие, вина и в един момент, ако не ескалират, ще те съсипят... ще минат години и ще речеш, че си пропиляла живота си. Аз при един такъв сценарий, направих рязък завой на 180 градуса, рискувах и спечелих! Но в основата на избора бях АЗ, вземах решенията така, че да са най-добри за мен самата.
И не забравяй, че си много млада и наистина животът е пред теб!
Виж целия пост
След деня идва нощ и след нощта -ден. Не е ли време да намериш първо себе си,да заобичаш себе си на първо място и тогава да прецениш дали това е голямата любов,дали там е твоето място.Струва ми се,че търсиш в този мъж увереността,обичта ,която ти липсва.Така този сценарий на неудовлетвореност ще се повтаря с всеки следващ мъж-казвам го от личен опит.Все нещо няма да достига на човека до теб,за да бъдеш щастлива.А ключето е в теб-повярвай си и откри какво наистина искаш за себе си,на първо място сложи себе си -тогава всичко си идва на мястото 
Тогава разбираш,че не чуждото място,не липсата на среда , а твоята обърканост е причина за тъгата ти.
Тогава разбираш,че не чуждото място,не липсата на среда , а твоята обърканост е причина за тъгата ти.
И не забравяй, че си много млада и наистина животът е пред теб!
# 32
29 окт. 2011, 08:55 ч.
Бъди егоист и гледай себе си. Щастливите връзки протичат без усилия, а твоята не е такава.
Виж целия пост
# 33
29 окт. 2011, 09:22 ч.
Виж целия пост
ЧОВЕК ОБИЧА МНОГО ПЪТИ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ПО СВОЙ СИ НАЧИН И ВСЕКИ ПЪТ РАЗЛИЧНО! Истинската любов не е първата, а последната – тази, която дойде накрая и те накара да вярваш, че това е човека, с когото искаш да споделиш и хубаво, и лошо. Любовта е тази – ОСЪЗНАТАТА
# 34
29 окт. 2011, 10:38 ч.
Паси, и ти си толкова права, че просто няма накъде повече....Страхът от риск и примирението със сигурността е много голяма грешка.
Привързаността също е много коварна в подобни ситуации, а жалостта към индивида довършва нещата блестящо....
Виж целия пост
Бъди егоист и гледай себе си. Щастливите връзки протичат без усилия, а твоята не е такава.
Паси, и ти си толкова права, че просто няма накъде повече....Страхът от риск и примирението със сигурността е много голяма грешка.
Привързаността също е много коварна в подобни ситуации, а жалостта към индивида довършва нещата блестящо....
# 35
29 окт. 2011, 10:58 ч.
Когато човек е на такъв кръстопът, е най-добре да поеме в нова посока. Всяка връзка след няколко години се изхабява, въпросът е да останат положителните емоции и любовта. При вас нещата са се проточили много във времето и носят негативен оттенък.
Виж целия пост
# 36
29 окт. 2011, 12:37 ч.
Според мен тъгата ти се дължи на невъзможността да срещнеш друг мъж, който да изпитва към теб същата дълбока и трайна любов, но същевременно да е различна натура, романтична. Малко егоистично се страхуваш да избягаш сигурната любов, защото в другите си връзки не си открила трайните чувства, които си свикнала да получаваш.
Рецептата трябва да си я напишеш сама. Който и от двата избора да направиш, предварителна гаранция, че ще се излекуваш от тъгата няма.
Виж целия пост
Рецептата трябва да си я напишеш сама. Който и от двата избора да направиш, предварителна гаранция, че ще се излекуваш от тъгата няма.
# 37
29 окт. 2011, 14:12 ч.
Имам усещането, че ще налетиш на "лошо момче". Пък после... ще мирясаш с някой друг.
Виж целия пост
# 38
29 окт. 2011, 14:21 ч.
Май така става накрая...
Виж целия пост
Имам усещането, че ще налетиш на "лошо момче". Пък после... ще мирясаш с някой друг.
Май така става накрая...
# 39
29 окт. 2011, 14:26 ч.
Аз съм пара-психо, бе, не ми ли вярваш, имам ясновидски способности! Нали знаеш, за себе си и най-близките - не, но за чуждите - да!
Виж целия пост
# 40
29 окт. 2011, 14:38 ч.
Отговори си на един въпрос само: Това ли е бащата на детето ( децата ) ти ?
Виж целия пост
# 41
29 окт. 2011, 14:44 ч.
Абеее 
, знаеш ли колко "лоши моомчета" се оказват положителенн отговор на този въпрос! Пък после, някой "смотаняк" отглежда детето. Природа, ко да прайш! завърта й се главата на жената от някой авантюрист, голяма страст, той ще е баща на децата ми, после той си бие шута, защото хич не му е до деца, а тя си намира някой улегнал и спокоен, който независимо дали знае или не, дундурка чуждото бебе. Ха, сега кажи, кой печели от еволюционна гледна точка! 
Виж целия пост
, знаеш ли колко "лоши моомчета" се оказват положителенн отговор на този въпрос! Пък после, някой "смотаняк" отглежда детето. Природа, ко да прайш! завърта й се главата на жената от някой авантюрист, голяма страст, той ще е баща на децата ми, после той си бие шута, защото хич не му е до деца, а тя си намира някой улегнал и спокоен, който независимо дали знае или не, дундурка чуждото бебе. Ха, сега кажи, кой печели от еволюционна гледна точка!
# 42
29 окт. 2011, 14:58 ч.
Нали става въпрос за конкретна ситуация, доколкото четох авторката не е със "завъртяна глава"
Виж целия пост
# 43
29 окт. 2011, 17:17 ч.
Във всеки пост намирам по нещичко,което е и моя истина.
Наистина нашата история се провлачи много.
Просто сме съвсем различни хора,с различни възприятия за света,с различни цели / той даже май няма цели /, с различна емоционалност - и мисля,че в това се крие проблема .
В началото,когато имаше страст,емоции и трепети,преодолявах тези наши различия.Сега когато вече всичко е улегнало между нас някак си нищо не остава. Нямаме общи интереси,нито общи цели.Като,че ли има някакво празно пространство между нас. Но се обичаме.Той определено ме обича повече и безрезервно.Стига му това,че съм до него. Няма претенции за различията ни - не го тормозят.Абе с две думи - той смята,че аз съм жената на живота му. Твърдял го е винаги и продължава.
Тъжно ми е.
Да сложа край...
да го нараня ...
Да предам любовта ни ...
И аз не знам ...
А след това не знам. Какво ли би ме чакало. Но това не ме притеснява толкова...
Макар,че знам - никога няма да намеря друг мъж,който да ме обича толкова истински и безрезервно..
Виж целия пост
Във всеки пост намирам по нещичко,което е и моя истина.
Наистина нашата история се провлачи много.
Просто сме съвсем различни хора,с различни възприятия за света,с различни цели / той даже май няма цели /, с различна емоционалност - и мисля,че в това се крие проблема .
В началото,когато имаше страст,емоции и трепети,преодолявах тези наши различия.Сега когато вече всичко е улегнало между нас някак си нищо не остава. Нямаме общи интереси,нито общи цели.Като,че ли има някакво празно пространство между нас. Но се обичаме.Той определено ме обича повече и безрезервно.Стига му това,че съм до него. Няма претенции за различията ни - не го тормозят.Абе с две думи - той смята,че аз съм жената на живота му. Твърдял го е винаги и продължава.
Тъжно ми е.
Да сложа край...
да го нараня ...
Да предам любовта ни ...
И аз не знам ...
А след това не знам. Какво ли би ме чакало. Но това не ме притеснява толкова...
Макар,че знам - никога няма да намеря друг мъж,който да ме обича толкова истински и безрезервно..
# 44
29 окт. 2011, 17:22 ч.
а колко време можеш да живееш с мъж, когото не обичаш? ти дори не живееш вече с него, какво има да предаваш? Когато му чуеш гласа по телефона или видиш мейла от него, трепва ли ти нещо в сърцето и душата? Иска ли ти се да си с него в едно легло точно в този момент, в който се сетиш за него? При раздяла винаги единият е по-наранен от другия, на никого не му е кеф да бъде изоставен, макар всеки да си мисли, че е най-наранен точно сега в целия си живот. Неизбежно е.
Виж целия пост
Препоръчани теми
X
Реклама