Детските ни мечти и реалността ...

  • 5 115
  • 65
# 15
 Hug
Виж целия пост
# 16
Като тийн бях много дива и си представях целия си живот в пътешествия, "екшън" и нестандартни изживявания..... Ееех.....,  само, че още на 19 се омъжих  Joy Подхвана ме семейния живот, който толкова много ми хареса, че след 20 г още ме държи.
Ако някой ми беше казал тогава.... щях да се изсмея...
В последно време обаче взе да ме хваща саклета.... Децата порастнаха, а на нас пак ни се щурее и пътува, така, че не е късно!
Виж целия пост
# 17
 Едва ли някой в зората на младостта мечтае за дом, кариера, семейство и т.н. Тези желания са на по-късен етап, та се съмнявам, че на някой са му се сбъднали точно детските мечти.
 Аз дори не си ги спомням, освен че се изживявах като супергерой...
Виж целия пост
# 18
Имах много мечти, сега ми остана само надеждата.
Виж целия пост
# 19
В момента съм постигнала детските си мечти на 99.99%(0,1% са свързани с кг.) По едно време се бях пообъркала, но хубавото е, че още на 26 г. се осъзнах, че не съм на прав път. Сега мога смело да заявя, че съм щастлив човек.
Виж целия пост
# 20
Определено имам почти всичко от това, за което съм мечтала като малка.
С времето мечтите ми се променят, така че все има нещо, което да целя и да искам да постигна ...

Всичко е както го исках. Аз съм галеница на съдбата, не веднъж съм го казвала Grinning Peace

Наистина ли това са ти мечтите - да намериш богат мъж?

Че какво лошо има жената да има мъж, който да се грижи за нея и детето й  newsm78
Често грижата си има и цифрово изражение, така че не виждам нищо лошо ако освен другите качества мъжът е и богат ...
Виж целия пост
# 21
Аз съм постигнала доста от нещата, за които съм мечтала.
Единствения ми шамар от съдбата, беше раждането на детето ми недоносено. В мечтите ми появата на бебето ми изглеждаше далеч по в розово.
Виж целия пост
# 22
Единствената си детска мечта, която помня е да имам фабрика за шоколад, много видове шоколад, всякакъв шоколад, за да мога да ям когато си поискам.
Виж целия пост
# 23
Е, тази детска мечта е лесно осъществима вече  Wink
В детските магазини продават фабрики за шоколад  Joy
Виж целия пост
# 24
Получих всичко за което мечтаех. Пропуснала съм да искам някой неща.. сега работя по тези въпроси  Grinning
Виж целия пост
# 25
Голяма част от мечтите си ги постигнах, активно им помогнах да се случат Mr. Green
От една аз сама се отказах.
Другите - предстои да се сбъднат Mr. Green
Хубаво казано. И аз от някои се отказах. Например не станах зъболекарка, пощальон, не работя в ТВ, но знае ли човек?
Честно казано нещата при мен са се получавали трудно и с мноого усилия.
Виж целия пост
# 26
Детски мечти....честно, не помня какви са били, нито дали съм имала. ) Може би трябва да попитам майка ми. )
Това, което не съм си и помисляла, че ще имам толкова скоро се случи. А неща, които може би исках, за сега не са, но...никога не е късно. )
Виж целия пост
# 27


Та ... как животът ви изненада ? Каква част от мечтите и идеалите успяха да се покрият в действителност ? Или животът се стече далеч по-различно от изначално мечтаният ?


Мечтаех да. Мечтаех да стана психолог, още в училище (някъде 10-11 клас). Исках да се занимавам с хора, да съм абсолютно самостоятелна и да жъна успехи. Исках и стабилно семейство и деца. Живота ме изненада, когато завърших училище. Родих дете...това беше най-прекрасното нещо в живота ми, но и доста тъжно, защото с таткото така и не останахме заедно. Все пак се борих детето ми да има хубав живот, а аз да уча за това, което обичам.
Все пак срещнах и мъжа на мечтите си, когото обожавам, а и той мен (както и детето ми...ужасно важно за мен). Създадохме едно сплотено и прекрасно семейство. Аз работя това, което съм искала и което обичам, изкарвам достатъчно пари, не просто да преживявам с тях. Достатъчно интелигентна съм, че да мога да водя приятни разговори с хората, което ме кара да се чувствам много добре. Децата ми са живи и здрави, родителите ми също.
В общи линии, мечтите ми станаха реалност, благодарение на ината, упорството ми и желанието ми за борба.
Виж целия пост
# 28
Пораснах късно. До към 23-24  г мечтите ми се свеждаха до Голямата лИбоф и свъртане на щастливо семейно гнездо. Поле получих прозрението, че за тая работа трябват двама и е по-добре овреме да започна да се оправям сама..Помечтах какво да работя - изучих се и го започнах, после исках кариера - получих я. После пак се размечтах за Либоф - внезапно ме влетя и то в пъти по-красиво и силно от представите ми..После.. каквото и да си мечтаех се случваше..
Сега просто съм по-скромна в мечтите си.. Sunglasses
Виж целия пост
# 29
Лошото е, че нереализираните мечти ме тормозят повече, отколкото ме радват реализираните. Но... ще се боря да ги реализирам, докато мога. Инат съм.

 Laughing Ето...и при мен е така....И често се чувствам неблагодарна заради това...сякаш не оценявам това, което имам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия