Споделете 168

  • 25 466
  • 738
# 720
Наздраве, наздраве!

Като стана дума за маратони - аз редувам: два дни пекох коледни печива, два дни ходих по барове и кръчми. Днес направих два щолена, които допълниха болката в кръста с нови усещания  Confused, но ароматът в кухнята си заслужава жертвата. За утре съм планирала коледните меденки, а имам и кръчма в списъка, та ще е две в едно!


Виж целия пост
# 721
  Може би тайно мечтая пълна къща по Коледа...за да имам оправдание и аз като Дид да се гмурна в кулинарно-сладкарския океан. Обичам да правя това, но няма за кого.
Виж целия пост
# 722
Голямата ми щерка написа разказче. Сама.
По правопис не превъзхожда много някое писмено обяснение в РПУ на цигане, хванато в прасковена градина. Не е и много оригинално, макар на места забавно. Ама нали си ми е мое гардже, и понеже съм пийнал, и защото напоследък само с гадости се занимавам, та по силата на контраста - с две думи: четох го, разсополЯвих се и така.
Виж целия пост
# 723
На колко е?
Първия си разказ написах на 8. Безупречен правопис, като дъщеря на филолог Crazy. 2 страници, за едно момченце, което намира ранено врабче под храст и го прибира да го занесе на дядо си да го излекува.
Виж целия пост
# 724
Който си има нова-стара кола, със здраве да си я кара.
Браво, Ео. Едно време си спомням, че си имах любима книжка точно за едно момченце и дядо му, който му обясняваше нещата от природата. Пазеха дърветата от слана, разни истории за строгите закони при щъркелите...
Дид, че иначе защо щеше да стигнеш до Перник?  Laughing
Няма да споделям кошмарната седмица. Не смея да стъпя на кантара, че може да съм паднала драстично под нормата от адреналините.
Виж целия пост
# 725
Споделям, че чакам с нетърпение края на годината. Изморена съм ужасно. Последната седмица съм отпуска. И чакам да свърши тая година, сякаш с това ще свърши и умората и какво ли още не, а всъщност, в този контекст, нямат начало и край, всичко си продължава. Краят на старата и началото на новата са само условности.
Надежда за по-добро винаги има, де.
Виж целия пост
# 726
Аз споделям, че надминах себе си. Три пъти съм започвала да гледам Бандата на Оушън и всеки път заспивам към 15-та минута. Някакъв феномен е, домашните много се забавляват с това.
Та, тази вечер го гледам вече половин час и поставям собствен рекорд, въпреки двете чаши червено вино преди това - може пък да го изгледам докрай. А ми е интересен, не е като да не е.  Laughing
Виж целия пост
# 727
Искам да споделя с всички ви днешния брой на Капитал Лайт. Ако можех , щях да изкупя всички броеве на вестника от града и щях да ги подарявам на хората, но понеже не мога, заклевам ви, знам,че ще ви харесат и разказите, и снимките, и темите - купете си го! Превъзходен е!
Има едни извадки от интервю с Иво Андрич, които ми се иска всичките да си ги налепя по стената, толкова навреме ми идват и толкова нещо казват! Но и всичко останало, всичко останало...
Виж целия пост
# 728
  Много сте тихи в неделя?
Прекарах 4 часа с любимата си леля. Отидохме й на гости с брат ми, а и шофирането с него до нейния град, бъбренето на общите ни спомени по пътя беше много..хубаво. Понякога подходящите прилагателни отлитат нанякъде  Mr. Green
Виж целия пост
# 729
Първото си стихотворение написах на 7. Т.е. затворих се в кухнята с пишещата машина и го преписах от Буквара, убеждавайки всички, че е мое  Laughing .

Споделям, че прекарах най-невероятния ден вчера. Имам толкова много думи и същевременно нямам, чувствам се докосната. Не мога да опиша лицата на хората, когато получаваха рамкиран свой портрет в ръце - смутените усмивки, изчервяването, когато им кажеш, че изглеждат невероятно, прегръдките и насълзените очи. Толкова много се притеснявах как ще се разберем, но се изненадах от себе си на колко езика успях да казвам "ти си красив" и "изглеждаш страхотно, усмихни се отново!" и как просто спря да ми пука, защото в началото всички бяхме сконфузени, а накрая ставахме близки, като приятели, които никога отново няма да се видят. За хубавите думи няма нужда от речници. Ей това си беше истинско, чисто, неподправено щастие, което толкова много хора дариха на други хора и получиха в замяна от тях.

Тъй, и понеже съм сълзлива, не мога да не кажа колко се гордея с Д., че създаде толкова красота с куража си, с таланта си и че беше така добър с всички тези хора, успяваше да ги накара да се отпуснат, да му се доверят, да повярват, че са прекрасни и да се гордеят със себе си.
Виж целия пост
# 730
Умбре, звучи прекарасно, не знам дали си го казала и на него това, но моля те ако не си, кажи му го пак.  Hug
Виж целия пост
# 731
Не съм спряла да му го повтарям от вчера, макар че аз писмено се изразявам доста по-ясно, отколкото като говоря  Laughing
Особено като го гледах днес колко беше изтощен и едвам се прибрахме с целия багаж осветления и прочие...
Виж целия пост
# 732
Споделям тъга.
Виж целия пост
# 733
Нино Тино,  Hug.
Аз споделям, че надминах себе си. Три пъти съм започвала да гледам Бандата на Оушън и всеки път заспивам към 15-та минута. Някакъв феномен е, домашните много се забавляват с това.
Та, тази вечер го гледам вече половин час и поставям собствен рекорд, въпреки двете чаши червено вино преди това - може пък да го изгледам докрай. А ми е интересен, не е като да не е.  Laughing
Моите постижения са Гладиаторът и Робин Худ - Мъже в чорапогащи.
Виж целия пост
# 734
Hug Каквото и да те натъжава - нека бързо отминава. Макар че тъжните неща са толкова много.
Умбре, аз ти написах какви емоции провокира твоя любим с коледните снимки във Франкфурт. Да провокираш сълза, усмивка, копнеж със снимка е изкуство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия