А вие, какво бихте направили, ако.....

Разкошно си постъпила  Tonita  ..представа си нямаш колко малко са хората като теб!!!   

Преди около месец, малката ми щерка на 16... прибира се страшно разстроена..реве..беше в шок.
Загубила си портмонето с личната карта, картата за градски транспорт..парите вътре и т.н....казах си майната му..поне се прибра жива и здрава..ще и извадим нови.
Та се звъни към 10 вечерта..пич към 20 -те..донесе и всичко..и щерката грейна.
Та напълно разбирам радостта която си доставила на това дете..

Това въобще не е критерий.

        В магазина ни са забравяни телефони, портфейл. Портфейлът го върнахме по документи в него.  Телефоните след прозвъняване бяха прибрани от собствениците си.
        Само искам да кажа на elidani2, че като задържиш нещо чуждо, късметът ти може да се обърне срещу теб. Преди десетина години намерих златно синджирче на улицата - тънко като косъм. Огледах се, нямаше човек, който да си го търси и така остана в мен. Точно 2 дни след това загубих масивен златен синджир, а след няколко дни и златната си гривна, която беше същия модел като синджира. Веднъж се случи да задържа нещо чуждо и получих шамар.

Сигурно съм прекалено разсеяна, че не намирам нищо, в същото време съм прекалено внимателна, та не губя нищо скъпо от финансова гледна точка. Като се замисля, не съм намирала нищо ценно, не си спомням даже и много  пари да съм намирала освен онези 12 лева дето писах. Падали са ми пари от небето, или как да кажа ,спестяване на средства заради грешка на други хора  и съм си замълчавала, къде от разсеяност, къде защото са си го заслужавали, често ми връщат повече , или не ми маркират стоки в магазина...

Ако има как да разбера на кой е някаква намерена вещ - ще му я върна, иначе ще се чувствам все едно съм я откраднала и съвестта няма да ме остави намира. Аз не съм намирала нищо такова, но семейството ми - да, връщали са. Един път се разкарваха през половин София заради едно детско портмоне, което са намерили паднало в рейса. Нямаше пари, само карта за градски, ученическа карта и разни стикери и т.н., предполагам някой е взел парите и го е захвърлил. Отидоха на адреса от ученическата карта и го върнаха. Никой не ги е обвинявал, че те са го откраднали, а напротив - момчето, на което са го върнали е искало да ги черпи, защото сестричката му е плакала предната вечер за изчезналото портмоне. Доста хора си държат в портмонето или записани в телефона разни неща, които за тях имат сантиментална стойност. Предполагам за доста от тях те са по-ценни от стойността на самата вещ, не мога да задържа нещо такова.

Права си. Една добра постъпка не е критерий. Всъщност, пуснах темата само с една единствена цел. В последно време виждам все по-намръщени и озлобени хора. Заради кризата ли, заради този нескончаем преход ли, заради някакви лични проблеми ли...... Самата аз сякаш се обезверих.  Просто имах нужда да видя, че въпреки трудностите, все още не сме загубили човешкият си облик. Резултатите от анкетата са окуражителни. 

Това никога не го премълчавам. Може би защото съм била от другата страна...

Три пъти съм намирала телефони и без колебание съм ги връщала.Представям си ,колко е неприятно да се случи:контакти,снимки,SMS със сантиментална стойност,нещо като лексикон,но в електронен вариант 
Някой може да се познае,преди 2 години покрай коледните празници в МЕТРО Младост оранжева Нокиа,в калъфчето имаше даже мушнати пари  отделен е въпроса,че там пари не се държат .Успях за 5 мин.,да намеря собственичката.Интересното е,че стъпих върху него,защото си зяпах по рафтовете,ама нищо му няма.Взех го,в същото време един господин се затече да го вземе,ама не му се получи  Бах ти,какво правят хората за един телефон.Та успях да намеря "мама" на указателя,и се разбрахме за телефона.
После пред кабинета на мъжът ми,един Сони Ериксон,на пациент.Седнал на пейката и паднал от джоба му.
Третият беше пред входа на блока ни,оказа се на темерутестият ми съсед,който винаги ми хлопва вратата на асансьора под носа ми,и до ден днешен продължава да е така....ама да е жив и здрав 

Разбира се, че ще го върна.
Най-лесно се открива собственик на телефон - преглеждаш адресника, звънкаш на "мама" или "тати" и ето!

Случвало ми се. В София намерих телефон на момиче от Бургас, дошло за един ден.
Сложно беше с връщането, но съм доволна, че помогнах.

На мен ще ми е много терсене, ако си загубя телефона. И то не заради апарата, а заради информацията в него!

Аз  мисля, че въобще не са малко хората, които връщат загубени вещи. И на мен ми се е случвало и да ми връщат /два пъти мобилен и веднъж портмоне с паричките/ и аз съм връщала и портмоне и телефон, дори не се замислих.За портмонето доста трудно намерих собственика, но все пак успях.
Така, че постъпката ти е чисто нормална човешка. И нали се чувстваш добре, значи всичко е ок.
---------
Сега видях, че резултатът от анкетата потвърждава това.

бих го върнал на 100%

Бих го върнала, само човек който не е преминал през подобни неща няма ни разбере защо ще връщаме нещо особено ако е скъпо.
Губила съм портфейл веднъж на 15 години, и то в училището къде учех и никой не го върна а имаше лична карта и 20 лева. А преди 1 година и 1 месец (травма ми е и датата не мога да забравя) в София в градския транспорт ми откраднаха портмоне с 250 лв (тъкмо отивах да плащам наема за квартирата където живеем), лична карта, 2 дебитни и едни документи за университета. Нямате си представа как се почувствах като слязах от автобуса, като малко дете се разревах и от тогава имам страх от претъпканите автобуси, непрекъснато си проверявам чантата и както казват приятели съм прекалено наплашена. Имах и много разправии с полицията, бяха на мнение, че сама съм си виновна, че са ме ограбили. Искаха да ми пишат акт 100 лв. за не опазване на лични документи. Главоболията след това бяха уникални. Никой не ми върна поне документите му, майната им на парите. Така, че след това което преживях бих върнала телефон, лаптоп и всичко останало. Имам си всичко и съвестта ми няма да ми позволи да задържа нещо чуждо.

И една случка точно за изгубен телефон само, че на приятеля ми. Телефона му е паднал от джоба на панталона (действието се развива в 8 вечерта) в автобус на градския транспорт. Установяваме че телефона липсва малко след като слязохме от автобуса и падна едно звънене ... Първо никой не вдигаше, по едно време някой започна да затваря и след сигурно 50то обаждане ми вдига жена, и аз я разпитвам къде е намерила телефона. Тя била чистачка в гаража на "Дружба" и щяла да даде телефона само ако я почерпим и аз си викам да ще я почерпим. Ама тя алчна казва ми че телефона изглежда скъп (нокиа купена за двеста, но вече повече от 50 не можеше да и вземе) и искала 100 лв. за да го върне. Е случката приключи без телефон и с полиция ....

И аз съм вращала телефон.Миналата година намерихме на пейката в Алесандровска болница един /не помня марката/.Обадихме се на последните набрани, и момичето след 5-10 мин се появи.Толко се беше ошашкала, че забрави да благодари...... Човешко е  да го върнаш, друг е въпросът в какви времена живеем и как се увълчихме.Брат ми например в едно кафене до КАТ изпуска документи за фирмена кола.ХПрибира се в офиса си и му се обажда продавача на колата, че са му еди къде си документите.... Отива пак, и този от кафето му искал 20лв за да му ги даде...... е това какво е?!?!Ама хора всякъкви......