Ох, и аз се сетих за темата сега 
.
Виж целия пост
. Мъжът като глава на семейството
- Публикувана: 22 дек. 2011, 13:07 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2012, 06:14 ч.
# 61
25 дек. 2011, 22:23 ч.
Мненията на жени с по едно дете, а дори и тези с по две, не са ти критерий за нищо. Да си с две деца в последните 5 години е несравнимо с това да си с 3 през последните 15 год.
Чети, но мисли.
Сравненията са смислени само при равни други условия, иначе са глупост.
Виж целия пост
Мненията на жени с по едно дете, а дори и тези с по две, не са ти критерий за нищо. Да си с две деца в последните 5 години е несравнимо с това да си с 3 през последните 15 год.
Чети, но мисли.
Сравненията са смислени само при равни други условия, иначе са глупост.
# 62
26 дек. 2011, 09:19 ч.
Мненията на жени с по едно дете, а дори и тези с по две, не са ти критерий за нищо. Да си с две деца в последните 5 години е несравнимо с това да си с 3 през последните 15 год.
Чети, но мисли.
Сравненията са смислени само при равни други условия, иначе са глупост.
А защо изобщо трябва да има сръвнения? Всяко семейство си е само за себе си, уникално. Тук може да видиш само злобни коментари или "благонадеждни" съвети, т.е. да си свериш твоите виждания с "общественото" мнение, защото то отдавна отпадна като понятие. Но да ги вземаш под внимание когато вземаи решение за себе си - не е разумно.
Виж целия пост
Мненията на жени с по едно дете, а дори и тези с по две, не са ти критерий за нищо. Да си с две деца в последните 5 години е несравнимо с това да си с 3 през последните 15 год.
Чети, но мисли.
Сравненията са смислени само при равни други условия, иначе са глупост.
А защо изобщо трябва да има сръвнения? Всяко семейство си е само за себе си, уникално. Тук може да видиш само злобни коментари или "благонадеждни" съвети, т.е. да си свериш твоите виждания с "общественото" мнение, защото то отдавна отпадна като понятие. Но да ги вземаш под внимание когато вземаи решение за себе си - не е разумно.
# 63
28 дек. 2011, 12:46 ч.
Аз се втрещих от отношението. Изключително много мразя някой да ми заповядва. Не бих уважавала такъв мъж и на мен също би ми паднал в очите. Бих му заявила, че решението откъде ще вадя пари - дали оттук или от чужбина няма да е негово и със сигурност бих изстинала много към него. Нагло си е това, и то много, поставено безусловно по този начин, като заповед. Все едно си работничка във фирмата му и ти дава нареждания, егати. Съвсем друго е ако ти си споменавала, че би отишла и нямаш против, но просто така да го измисля............. супер нагло.
Виж целия пост
# 64
30 дек. 2011, 11:48 ч.
Много е важно как се говори.....
Понякога от разумно решение, неправилно изказано, могат да станат куп тъпотии....
Иначе и аз предпочитам мъжът ми да е по...мъж от мен....
Той е човек, който не би допуснал, докато е здрав и прав, да ме прати на работа - ние сме с три деца също и това, което направих, за да му помогна/ в крайна сметка най-малкото ни е вече на 4г. и мъжът ми не е Супермен - става му лошо, преуморява се и никога не се оплаква/, беше, че си намерих занаят, с който ще изкарвам доста пари, но още се обучавам....
Хубаво е само мъжът да влачи всичко, но на мен ми е жал за него.....Даже си мисля, че прекалено дълго гледах само децата и къщата - то и за мен не е добре това.....
Виж целия пост
Понякога от разумно решение, неправилно изказано, могат да станат куп тъпотии....
Иначе и аз предпочитам мъжът ми да е по...мъж от мен....
Той е човек, който не би допуснал, докато е здрав и прав, да ме прати на работа - ние сме с три деца също и това, което направих, за да му помогна/ в крайна сметка най-малкото ни е вече на 4г. и мъжът ми не е Супермен - става му лошо, преуморява се и никога не се оплаква/, беше, че си намерих занаят, с който ще изкарвам доста пари, но още се обучавам....
Хубаво е само мъжът да влачи всичко, но на мен ми е жал за него.....Даже си мисля, че прекалено дълго гледах само децата и къщата - то и за мен не е добре това.....
# 65
30 дек. 2011, 20:39 ч.
Зависи, ако жената знае добре езика или има професия, която "върви" в чужбина, в думите на мъжа има логика.
Виж целия пост
# 66
1 ян. 2012, 17:29 ч.
Не вярвам в хипотетични ситуации - "АКО ти останеш без работа, ще се случва еди какво си". Реалността в 90% от случаите е съвсем различна, така че не си слагай едни подхвърлени думи на сърце - ще го мислиш, чак ако наистина се случи и ако тогава реакцията му е същата. Едно е като си чешем езиците, друго - като ни дойде до главата.
Разбирам, че си очаквала "по-мъжка" реакция, която да ти даде сигурност, дори само на думи. Ама по-добре ли щеше да е той да ти обяснява как ще се погрижи за всичко, как ще е мъж на място, пък ако ви дойде до главата, да не знае какво да прави и пак цялата отговорност - върху теб. Ти най-добре знаеш, че семейство с 3 деца не се издържа лесно и при перспективата да секнат половината доходи в тази криза, мъжът първоначално може да се шашне и да не реагира адекватно.
Ако пък заминеш за Англия, де да знаеш - може пък да срещнеш мъж, дето ще да ти даде стабилността, която ти е нужна.
Пожелавам ти да не ти се налага да мислиш за такива неща през новата година!
Виж целия пост
Разбирам, че си очаквала "по-мъжка" реакция, която да ти даде сигурност, дори само на думи. Ама по-добре ли щеше да е той да ти обяснява как ще се погрижи за всичко, как ще е мъж на място, пък ако ви дойде до главата, да не знае какво да прави и пак цялата отговорност - върху теб. Ти най-добре знаеш, че семейство с 3 деца не се издържа лесно и при перспективата да секнат половината доходи в тази криза, мъжът първоначално може да се шашне и да не реагира адекватно.
Ако пък заминеш за Англия, де да знаеш - може пък да срещнеш мъж, дето ще да ти даде стабилността, която ти е нужна.
Пожелавам ти да не ти се налага да мислиш за такива неща през новата година!
# 67
1 ян. 2012, 17:56 ч.
Тъпото е поставеният някак си ултиматум. И това, че всъщност той вече е оставал без работа и е бил издържан от жена си...
Някой каза, че всяко семейство е уникално и няма смисъл от сравнения. Моят мъж никога не би му хрумнало дори да си помисли за подобна алтернатива- аз да ходя да работя в чужбина. В момента реално аз издържам семейството ни, той е със заболяване и без работа. Не се чувствам зле от този факт- напротив, радвам се, че мога и аз да дам нещо на това семейство( в чисто материален аспект говоря), защото знам какво ми е давал той, от какво се е лишавал заради мен/ нас и знам, че ако наистина се наложи, пак би ни издържал( независимо от здравословното си състояние).
Виж целия пост
Някой каза, че всяко семейство е уникално и няма смисъл от сравнения. Моят мъж никога не би му хрумнало дори да си помисли за подобна алтернатива- аз да ходя да работя в чужбина. В момента реално аз издържам семейството ни, той е със заболяване и без работа. Не се чувствам зле от този факт- напротив, радвам се, че мога и аз да дам нещо на това семейство( в чисто материален аспект говоря), защото знам какво ми е давал той, от какво се е лишавал заради мен/ нас и знам, че ако наистина се наложи, пак би ни издържал( независимо от здравословното си състояние).
# 68
6 ян. 2012, 06:14 ч.
Интересно, моя позната, която е психолог и когнитивно-поведенчески терапевт, смята същото. При разговор на подобна тема, тя също ми обясни, че колкото и да се мъчим, природата е отредила определени роли на мъжете и жените, което не означава, че трябва да се водим от това само. Но според нея, смяната на ролите води до дисхармония в семейството. 
Няма такива измишльотини в когнитивно-поведенческите терапии. Или не си я разбрала, или нейните мнения за природата идват от някъде другаде. Определено няма читав терапевт, който да обяснява за ролите, които "природата" ни била отредила.
21 век е вече, другарки. Знае се достатъчно за човешкото поведение и факторите, които му влияят, и не се налага да се ограничаваме с общи приказки за "природни роли."
Виж целия пост
Природата ясно е отредила и наредила ролите на двата пола.И всеки опит да се надскочат тези роли води до дисхармония.
Затова ,за да са доволни всички,всеки трябва да си знае мястото.
Затова ,за да са доволни всички,всеки трябва да си знае мястото.
Няма такива измишльотини в когнитивно-поведенческите терапии. Или не си я разбрала, или нейните мнения за природата идват от някъде другаде. Определено няма читав терапевт, който да обяснява за ролите, които "природата" ни била отредила.
21 век е вече, другарки. Знае се достатъчно за човешкото поведение и факторите, които му влияят, и не се налага да се ограничаваме с общи приказки за "природни роли." Препоръчани теми